Златна гривна и две обеци - част от гробните дарове, открити в гроба на жената.
© Тал Роговски„Елитен гроб“, открит сред руините на крепост в Монголия, съдържа останките на жена, облечена в жълта копринена роба, и предлага представа за погребалните обичаи и търговските практики в империя, процъфтявала преди 1000 години.
Археолозите откриват погребението случайно, докато проучват обект в Североизточна Монголия. Крепостта, известна като Хар нуур, е построена между X и XII век, по време на империята Ляо или Киданската държава, която управлява големи части от Централна и Източна Монголия по това време. Крепостта е била част от „дълга стена“, която се е простирала през провинцията, според проучването, публикувано в Archaeological Research in Asia.
Тази империя рухва през 1125 г. и е последвана от Монголската империя, която възниква през 1206 г. начело с Чингис хан. Самата крепост "стои като трогателен символ на идентичност, памет и сила във време на преход", според изявление на Еврейския университет в Йерусалим.
„Фокусът на нашето изследване е стена с дължина около 800 км и крепостите и другите структури, свързани с нея“, казва за Live Science съавтор на изследването Гидеон Шелах-Лави, професор по източноазиатски изследвания в Еврейския университет в Йерусалим. „Първоначалното откриване на този гроб беше изненада, както и фактът, че не е бил ограбен, (повечето гробове в този район, които са били ограбени в древността).“
Гробницата е била скрита до една от стените на крепостта. Радиовъглеродното датиране на „добре запазения“ скелет разкрива, че останките са на жена, която е починала на възраст между 40 и 60 години. Тя е погребана в ковчег, облечена в жълта копринена роба и има допълнителни копринени тъкани под главата, която е била покрита с шапка от брезова кора.
„Богатството на гроба, не само от гледна точка на количеството гробни дарове, но и тяхното разнообразие, предполага, че погребаната в него жена е принадлежала към елита и е била важна фигура в местното общество “, казва Шелах-Лави. „Самият гроб е сравнително малък, но броят на откритите артефакти е голям в [сравнение] с други гробове от същия период.“
В гроба на жената археолозите откриват голямо количество мъниста, някои от които с неместен произход, копринени тъкани, златни бижута, фрагменти от бронзов съд и сребърна чаша. Ковчегът е изработен от неместен вид дърво, според проучването.
„[Това] предполага натрупване на престижни украшения п овреме на живота ѝ“, казва Шелах-Лави. „Всичко това предполага [че това е] жена, която е имала висок статут в местното общество през живота си и е получила специално почетно отношение след смъртта си. Това [също] сочи към обширна мрежа за обмен, за която не знаехме и което може да е важно на фона на възхода на Чингис хан и Монголската империя."
Не се знае много за периода между падането на империята Ляо и възхода на Монголската империя. Ето защо изследователите се надяват, че последващо проучване на това погребение може да даде представа за тази конкретна епоха.
„Малко исторически документи предоставят конкретни описания на ситуацията в Монголия, чрез които можем да разберем социалните и политически процеси, проправили пътя за възхода на монголите“, пишат авторите на изследването в статията. „Малко са и археологическите останки, датирани към този конкретен период. Затова всяка нова информация по въпроси като идентичността на хората, активни в този регион през XII век – техните културни, търговски и политически предпочитания – е от голям научен интерес."