На 8 май 2021 г., няколко месеца преди талибаните да поемат властта, кола бомба се взриви пред портите на девическото училище „Сайед Ул-Шухада“. Загиват близо сто души, повечето от тях млади момичета в тийнейджърска възраст. Дванадесетгодишната Махин* (на снимката) получава тежки наранявания и е откарана за лечение в Турция, където отдалеч наблюдава как талибаните превземат Кабул. Едно от първите им действия след като поемат управлението, е да затворят училищата за момичета.
Районът Дашт-е Барчи в Кабул, където се намира училището на Махин, е предимно населен от хазарейци. Исторически, хазарейското население в Афганистан е било преследвано не само заради етническата си принадлежност, но и заради вярата си, шиити в преобладаващо сунитска страна. Особено трудно е за хазарейските жени, които често стават обект на атаки и заради своята полова идентичност в дълбоко патриархално общество.
Фотографът Хашем Шакери се среща с Махин след завръщането ѝ в Афганистан. Това се случва два месеца след като талибаните поемат властта, а срещата им е в дом в далечния запад на Кабул, в планините, които обграждат столицата. Както повечето жени и момичета, тя не е излизала от дома си, страхувайки се за сигурността на семейството си.
© Снимка: Хашем ШакериКогато иранският фотограф Хашем Шакери се завръща в Кабул през август 2022 г., е минала по-малко от година от първото му посещение в столицата на Афганистан. И по-малко от година, откакто талибаните, прогонени преди две десетилетия от водена от САЩ инвазия, отново поемат контрола над страната. Той се озовава в място, което вече изглежда като съвсем различна държава. „Дълбочината на този мрак, несигурността и преобръщането на всичко бяха дълбоко обезпокоителни за мен“, спомня си той.
Проектът на Шакери, подходящо озаглавен „Взирайки се в бездната“, е колекция от силно въздействащи визуални образи, които улавят бавното разпадане на мечтите на фона на бързия срив на обществото. Афганистан, в много отношения, е страна, която не се различава особено от неговата родина. Израснал в Иран, със споделено културно наследство и дори общ език, Шакери има уникална перспектива както към разпадането на миналото, така и към влиянието на новия режим върху сложните и преплетени пластове на обществото.
„Всички постижения, за които хората в [Афганистан] се бяха борили с толкова усилия, бяха внезапно заличени, връщайки ги обратно в изходна точка, или може би дори преди нея“, казва Шакери.
(Зеленоокото „афганистанско момиче“ на National Geographic е евакуирано в Италия)
Снимките на Шакери са свидетелство за тази загуба, видима в широкия пейзаж на страна, изпълнена с бедност, безработица и глад. Те се стремят да осветят и личните истории, особено на жени и представители на маргинализирани групи, които са изгубили правата и свободите си, след като талибаните превърнаха самата им идентичност в оръжие срещу тях.
Резултатът, както показват фотографиите на Шакери, е страна, сякаш заседнала във времето, нейният народ живее в преходно пространство между това, което е било, и това, което е можело да бъде. „[Това е] като черна дупка на невежеството, която поглъща всяка светлина и я задържа вътре в себе си, без ясен край колко далеч ще стигне “, отбелязва Шакери, описвайки бездната, която сега представлява контролираният от талибаните Афганистан.
Шакери се надява, че неговите снимки ще насърчат емпатията, като хуманизират общности, преживели години на конфликти, нашествия, колонизация и екстремистки фундаментализъм. „Когато публиката се запознае с детайлите от живота и личността на хората, те вече не ги възприемат като далечни, непознати „други“. Вместо това, тя разпознава тяхната споделена човечност“, казва той.
Имената, отбелязани със звездичка в описанията, са променени по съображения за сигурност. Посочените възрасти отразяват момента, когато са направени снимките.
