В „царството на пеперудите“: удивителното природно чудо на Тайван

Скрита в планинска долина в южен Тайван, областта Маолин е едно от най-впечатляващите природни чудеса на планетата. През студените месеци десетки хиляди пеперуди покриват клоните и подлеса на горите тук. Ако имате късмета да ги видите в полет, ще станете свидетели на това как крилата им, поначало тъмнокафяви със ситни розови петънца, проблясват в синьо и виолетово. Цялата гора сякаш оживява като трептяща мозайка от преливащи цветове.

Седемте долини на Маолин са най-известното зимно убежище в Тайван за пеперудите от род Euploea, група от четири близки вида, познати на английски като blue-banded king crow, double-branded black crow, striped blue crow и dwarf crow.

Всяка година през октомври стотици хиляди пеперуди потеглят на едномесечно пътешествие на юг, за да се съберат в тихи, уединени долини като тези в Маолин. А когато настъпи пролетта, те се разпръскват из целия остров, за да снесат яйцата си и да започнат отново цикъла на живота.

Това явление напомня миграцията на пеперудите монарх в Северна Америка, където милиони пеперуди преминават по бреговете на Съединените щати, за да прекарат зимата в природните резервати на Централно Мексико.

(В петната на пеперудата монарх може да се крие нейната суперсила)

Въпреки че монарсите са едни от най-емблематичните мигриращи видове в света, миграцията на Euploea е особено ценена от любителите на природата в Тайван. През последните години тя привлича толкова голямо внимание, че вдъхновява местни хора да положат собствени усилия, за да гарантират, че и бъдещите поколения ще могат да се възхищават на това удивително явление.

Тази многовидова миграция е истинска рядкост в глобален мащаб и е изключително кратка, само около 480 км през Тайван. Учените все още се опитват да разберат защо точно тези четири вида се държат по този начин. А времето изтича: подобно на монарсите, и миграцията на Euploea е застрашена.

Спасяването на това природно чудо започва с по-доброто му разбиране.

Огромното биоразнообразие на Тайван му е спечелило прозвището „царството на пеперудите“: тук живеят над 400 вида пеперуди, 55 от които не се срещат никъде другаде по света.

В това царство има много запалени почитатели на тези насекоми, но в царството на Euploea един човек се откроява сред всички.

Чан Чиа-лун е ентомолог и режисьор, посветил живота си на изучаването на четирите вида пеперуди. Именно неуморната му работа през последните 25 години превърна тяхната зимна миграция в обичано национално явление. И той не спира дотук: само преди две години неговият пълнометражен документален филм Lost Butterfly запозна цяло поколение тайванци с красотата на тези създания.

Чан за първи път научава за Euploea още в началното училище, разказва самият той, когато леля му му подарява фотоалбум, посветен на тях. Но истинското прозрение идва години по-късно, когато като студент през началото на 90-те посещава долините на Маолин и остава смирен пред зрелището на хиляди пеперуди.

„Когато пеперудата размахва криле, ъгълът, под който слънчевата светлина се отразява и достига до окото ви, се променя. От всички 17 различни цвята, които може да отрази крилото, има само един ъгъл, при който се вижда този преливащ лилав блясък“, обяснява Чан.

Ефектът е толкова поразителен, че клони, които отдалече изглеждат покрити с мъртви листа, всъщност се оказват обсипани със стотици пеперуди, забележими само в момента, когато крилата им уловят слънцето.

Когато Чан посещава Маолин за първи път, долините са били познати само на специалисти – ентомолози, еколози и местните жители. Регионът е един от най-рядко населените в Тайван: тук живеят около 1800 души, предимно от коренното племе рукай, което нарича тези долини свой дом от векове.

Днес обаче близо сто хиляди души посещават Маолин между ноември и март, за да станат свидетели на невероятното явление. Тази промяна се дължи основно на работата на Чан, мисия, която той приема през 1999 г., след като открива, че любимото му място за наблюдение на пеперуди е било заличено и превърнато в паркинг.

„Точно в този момент осъзнах, че дори най-разпространените видове могат да се окажат застрашени“, казва той.

В една съботна сутрин, само на кратък път с кола от оживения център на северната столица Тайпе, група доброволци – повечето пенсионери – от Тайванското дружество за защита на пеперудите се събират близо до туристическа пътека в местната гора.

Всеки носи по нещо за хапване. Докато похапват оризови топчета и задушени свински хлебчета, доброволците приготвят дълги мрежи за пеперуди, клипбордове, бинокли и тетрадки. Щом всичко е готово, доброволецът Цай Ке-Хсионг повежда групата нагоре по хълма. До края на ноември повечето пеперуди вече са отлетели на юг, но няколко се задържат на север.

Когато Цай забележи пеперуда Euploea, той размахва мрежата си бързо, но внимателно: целта е да улови пеперудата, без да нарани нежните ѝ крила.

При изучаването на птици учените често използват GPS предаватели, за да проследят техния полет. Но пеперудите са твърде леки за подобни устройства. Вместо това, след като улови пеперуда, Цай внимателно изписва комбинация от букви и цифри върху крилото ѝ.

След като я пусне отново, надеждата е, че някой друг доброволец ще я улови на друго място в Тайван и ще запише кода. Натрупаните данни помагат на изследователите да разберат жизнения цикъл на пеперудата и маршрута на миграцията ѝ.

Както обяснява друг дългогодишен доброволец, Джуо Чинг-бом в мазето на скромния офис на Дружеството за опазване на пеперудите в Тайпе, международни природозащитни организации като Международния съюз за опазване на природата (IUCN) засега не смятат Euploea за застрашени. „Но това, което можем да кажем със сигурност, е, че самите им местообитания изчезват“, подчертава той.

Чан пояснява, че местообитанията на пеперудите в Тайван често се унищожават заради фабрики и градско разрастване, тъй като островът се стреми да поддържа световното си лидерство в производството на полупроводници и други високотехнологични продукти.

Това засяга не само зимните убежища на места като Маолин, но и цяла мрежа от супермегистрали за пеперуди, взаимосвързани долини и планински проходи, по които пеперудите прекосяват острова.

Сю Ю-фенг, професор по науки за живота в Националния нормален университет на Тайван в Тайпе, споделя, че когато е започнал да преподава там през средата на 90-те, пеперудите са били в изобилие в близките блата, гори и влажни зони. Десетилетия по-късно гъстото застрояване (жилищни комплекси, фабрики, офиси) е променило всичко.

„През топлите месеци, когато пеперудите мигрираха на север, можеше да се видят стотици из целия кампус“, казва Хсу. „Сега могат да се открият само в планините или горите извън града.“

Изменението на климата също допринася за проблема, казва Ляо Джин-шан, природозащитник в Маолин. Повишаващите се температури и нестабилните метеорологични модели нарушават жизнения цикъл на растенията, от които пеперудите се хранят.

По-високите температури може да направят дори самата миграция към юг ненужна: Тропикът на Рака разделя Тайван на субтропичен север и тропичен юг. Ако северната част продължи да се затопля, пеперудите вече няма да имат причина да мигрират.

Подобно на учените и доброволците в Тайпе, местната общност рукай е сред най-ревностните пазители на пеперудите в Маолин. Танг Хсионг-Джин, природозащитник от местните общности, казва, че това се корени в дълбоки традиционни ценности.

„В културата на рукай и на повечето коренни народи в Тайван никога не е съществувала култура на развитие, което драстично да променя пейзажа“, казва Танг. Всъщност, освен Маолин, всички останали долини на пеперуди в Южен Тайван се намират върху земи на коренно население, места, познати най-вече на местните и на най-запалените ентусиасти.

Това не е случайност, казва Ляо Джин-шан. Той и Танг работят с местните власти, за да оценяват плановете за развитие и да минимизират загубата на местообитания в райони като Маолин.

В места, където природните местообитания вече са унищожени, Джуо и други доброволци от Дружеството за опазване на пеперудите помагат на градските власти да открият подходящи паркове и зелени площи, където да се възстановят местни растителни видове, които естествено поддържат гъсеници, пеперуди и богато биоразнообразие.

И тези усилия се радват на широка обществена подкрепа: тайванските власти традиционно са възприемчиви към опазването на пеперудите. Преди почти две десетилетия режисьорът Чан Чиа-лун сигнализира, че мигриращи пеперуди загиват, докато пресичат националните магистрали. Министерството на транспорта реагира, като нареди поставянето на защитни мрежи по време на пиковата миграция и дори временно затваряне на ленти при необходимост. Бюрото за магистрали засади местни дървесни и храстови видове по протежение на Национална магистрала 3, която пресича известен миграционен коридор.

Това е уникална политика. Макар че високата гъстота на населението в Тайван често води до конфликт между хора и природа, „тя също така означава, че хората и природата са много по-близо едни до други“, казва Чан. „И много често сме наясно с въздействието, което нашите действия могат да окажат върху природната среда.“

Как да видите пеперудите

Най-подходящото време за наблюдение на пеперудите Euploea е между ноември и март. Най-лесният начин да стигнете до Маолин е с автобус от южния пристанищен град Гаосюн. Съветът на местните екскурзоводи към посетителите е прост: придържайте се към обозначените пътеки и избягвайте всякаква намеса в околната среда.