В битката при Версиникия Крум Страшни побеждава византийците и завладява Тракия

През 811 г. българският владетел Крум разгромява византийците, нахлули в България, в битката при Върбишкия проход. През септември 812 г. Крум изпраща Драгомир в Константинопол, искайки от новия император Михаил Рангаве да бъде възобновен мирният договор от 716 г. Императорът отхвърля предложението. В отговор на това Крум завладява Дебелт, Месемврия (Несебър) и още много крепости в Тракия, и започва да се подготвя за военна кампания през идната пролет. През май 813 г. Михаил I Рангаве събира значителна армия от балканските и азиатските си владения, за да се изправи срещу българите.

Византийската армия се придвижва от Константинопол до Адрианопол (Одрин), а Крум разполага войските си на възвишения край малката крепост Версиникия, намираща се на 47 км на север по долината на р. Тунджа (до с. Маломирово). Именно там през юни 813 г. се състои битката между двете армии.

В продължение на 15 дни византийците се опитват да предизвикат българската армия да напусне укрепленията, за да се бият на открито. Околността е опустошена от двете противникови войски, които изземват от околностите всичко необходимо за изхранването си. Накрая Йоан Аплакис, стратегът на Македония, който командва един от фланговете на византийския боен строй, решава да атакува българските позиции.

Войниците от македонската и тракийската тема, начело с Аплакис, атакуват българите, но не са подпомогнати от останалите византийски части. Те са обкръжени и разгромени от българите, а Аплакис загива. Останалите византийци побягват. Подозирайки, че противникът иска да увлече българите в преследване и да ги разбие с контраатака, Крум първоначално се въздържа от преследване. Едва след като византийците побягват масово, българите се впускат след тях и довършват разгрома им. Голяма част от победената войска се укрива в малки крепости, където по-късно е обсадена и пленена от българите.

След поражението при Версиникия, император Михаил I Рангаве абдикира и се оттегля в манастир, а новият император Лъв V Арменец бърза да укрепи столицата. Крум оставя брат си да обсажда Адрианопол, а самият той достига Цариград и го подлага на обсада. Скоро обаче иска преговори за мир. Новият император привидно се съгласява, но намерението му е да се отърве от страшния си противник. По време на срещата между двамата владетели, византийски стрелци с лъкове правят опит да убият Крум. Той успява да избяга, но е ранен в крака, а придружаващите го са заловени и избити.

Разярен от коварството, Крум Страшни заповядва да бъдат разрушени всички крепости, дворци и църкви в околностите на Константинопол, като цялото им имущество е пренесено в България. Откритите там ромеи са избити. Крум се отправя към Адрианопол, за да помогне с войската си на своя брат и заедно превземат града. Оцелелите жители (около 10 000 души) са преселени в земите на Отвъддунавска България.

През зимните месеци на 813 – 814 г. Крум се заема с трескаво строителство на обсадна техника – бойни кули, “костенурки” (за разбиване на стени), огнехвъргачки, “овни” (за подриване на укрепленията) и др. Целта е превземането на Константинопол. В разгара на тези приготовления обаче Крум умира (13 април 814 г.) във военния си лагер в околностите на с. Маломирово. Близо до Маломирово е открит и пренесен от братя Шкорпил във Варненския музей Хамбарлийският надпис, отбелязващ тези събития.