Голям златен медал “За построяване на железопътната линия Ямбол – Бургас”. Не е предназначен за носене, еквивалент на 110 дуката.
© Източник: Kuenker.deДиаметър на медала е 89,6 мм, а теглото му 382,8 г. На аверса (лицевата страна) е изобразен портрет на княз Фердинанд Български с надпис вдясно от портрета му, който гласи „ФЕРДИНАНД I КНЯЗЬ НА БЪЛГАРЯ“. На реверса (задната страна) е изобразен парен локомотив, преминаващ през мост (над река Тунджа край Ямбол), с надпис “ЯМБОЛЪ – БУРГАСЪ * 14 МАЙ 1890 *”. Медалът е в оригиналната си осмоъгълна кадифена кутия в цвят бордо.
Теглото на медала “За построяване на железопътната линия Ямбол – Бургас” е 382,8 г (не чисто злато).
© Източник: Kuenker.de“Изключително рядък. Великолепен екземпляр”, е част от описанието на медала на сайта на аукционната къща „Кюнкер” в Берлин.
Медалът е част от наследството на Фердинанд I Български (1861-1948), управлявал страната като княз в периода 1887-1908 г. и като цар в периода 1908-1918 г. Той става притежание на дъщеря му княгиня Надежда (1899-1958), най-малкото дете на Фердинанд (сестра на цар Борис III и леля на Симеон II), която се омъжва за Албрехт Ойген, херцог на Вюртемберг (1895-1954). Така медалът се озовава в Германия.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. има планове за изграждането на железопътна линия между Ямбол и Бургас, която трябва да бъде свързана с железопътната линия за Пловдив. Тя е изградена за изключително кратко време – от 1 май 1889 г. до 14 май 1890 г. В строителството ѝ участват подразделения на Пионерния полк. За директор-инструктор на линията е назначен чешкият инженер Томас Харовер.
Свързването на Ямбол с пристанището на Бургас улеснява значително търговците, които преди това пренасят своите стоки посредством цели кервани от каруци. През 1897 г. линията Ямбол-Бургас се обслужва от 7 локомотива, 20 пътнически и 224 товарни вагони.
Медалът в оригиналната си осмоъгълна кадифена кутия в цвят бордо. Този медал съществува в няколко размера, като предлаганият от аукционната къща е най-големият, изработен в злато. Интересна подробност е, че Фердинанд не е имал провоспособност за управление на локомотив, за разлика от сина си, Борис, по-късно.
© Източник: Kuenker.deГолям привърженик на железниците, княз Фердинанд I допринася съществено за развитието на българската железопътна мрежа. “Той обичал да кара локомотиви у нас и в чужбина, понякога дори пред влакове като “Ориент Експрес”. Твърди се обаче, че грубият му стил на каране често предизвиквал оплаквания от страна на пътниците. Говори се, че когато пътувал заедно с кайзер Вилхелм II (1859-1941, управлявал от 1888 до 1918 г.), той винаги нареждал Фердинанд да бъде възпрепятстван да се качи на локомотива с всички възможни средства”, се казва още на сайта на аукционната къща. "За разлика от сина си [цар Борис III] обаче Фердинанд не е имал официално свидетелство за управление на локомотив.”
Вижте повече
Цар Фердинанд I Български
На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.