Уловихме гледка към междузвездна комета 3I/ATLAS от Марс

Откакто междузвездният обект 3I/ATLAS – третият по рода си, открит досега – беше забелязан през юли, астрономи по целия свят го следят с интерес, наблюдавайки как се трансформира от ледена топка в ярко светещо тяло, докато се приближава към Слънцето.

Но НАСА не коментира обекта и не сподели изображения повече от месец заради най-дългото спиране на работата на правителството в историята на САЩ. Това мълчание беше запълнено с безпочвени (и често абсурдни) идеи за природата на обекта от знаменитости и привърженици на конспирации, много от които спекулираха, без доказателства, че може да е извънземен космически кораб.

Сега, след като спирането приключи, космическата агенция най-накрая успя да сподели последните си кадри на ледения пришълец на пресконференция тази седмица. Накратко: това не е извънземна технология.

„Смятаме, че Вселената е магическо място“, каза по време на пресконференцията Амит Кшатрия, асоцииран администратор на НАСА. „Много искаме да открием признаци на живот във Вселената.“ Но добави: „3I/ATLAS е комета.“

Въпреки това 3I/ATLAS е малко странна и ни дава изключително рядка възможност да изучим останки от наистина древен ъгъл на галактиката.

„Едва започваме да научаваме за тези типове обекти и да разбираме кои са правилните въпроси, които трябва да зададем за тях“, каза Том Статлър, водещ учен по малките тела в Слънчевата система в централата на НАСА, на пресконференцията. 3I/ATLAS „е нов прозорец към състава и историята на други слънчеви системи“, добави той.

Няколко седмици преди междузвездната комета да направи най-близкия си подход към Слънцето (който се случи на 30 октомври), тя премина покрай Марс на космически близко разстояние от 30 милиона километра. Това я постави в полезрението на три робота, които не са проектирани да насочват поглед към звездите: Mars Reconnaissance Orbiter (MRO), който прави фотографско заснемане на охрения пейзаж на планетата; Mars Atmosphere and Volatile EvolutioN orbiter (MAVEN), който изследва горната атмосфера на Марс;Марсоходът Perseverance, който търси обещаващи следи от древен живот.

Perseverance погледна нагоре и засне кометата като размазано петно на една от камерите си – необичайно постижение, но не особено полезно за учените. MAVEN, който е в орбита около Марс, се справи много по-добре: използвайки ултравиолетов филтър, той документира пухкавата природа на комата на кометата – газова, прашна атмосфера, поддържана от изпаряваща се ледена материя.

„Всички тези наблюдения са много, много трудни“, каза Статлър.

Учените се надяват да използват данните от MAVEN, за да разберат по-добре състава на 3I/ATLAS, което от своя страна дава улики за нейния произход. Орбиталният апарат може да заснема ултравиолетова светлина, което помага да се идентифицират типовете молекули, изхвърляни от кометата. „Изображенията, заснети от MAVEN, наистина са невероятни“, каза Шанън Къри, главен изследовател на MAVEN в Университета на Колорадо Боулдър, в изявление.

Междувременно камера с висока резолюция на борда на MRO засне впечатляваща черно-бяла снимка на кометата, показваща нейната обширна кома и дифузната природа на прашната ѝ опашка.

Необезпокоявана от спирането на работата на правителството в САЩ, Европейската космическа агенция успя да сподели свои снимки на 3I/ATLAS още през октомври. Серия изображения, направени от космическия апарат ExoMars Trace Gas Orbiter, показват кометата, която безмълвно пламти в нощното небе.

Въпреки че обектът беше твърде слаб по това време, за да се научи много за неговия състав, Trace Gas Orbiter успя да проследи 3I/ATLAS за около седмица. Това позволи на астрономите да изчислят траекторията на междузвездния обект през Слънчевата система с безпрецедентна точност, което означава, че сега е по-лесно да насочат телескопите си, за да следят пътя на кометата.

NASA също има няколко безпилотни планетарни мисии, които се движат из Слънчевата система – и две от тях успяха да погледнат назад и да видят 3I/ATLAS като блестяща точка. Psyche (която пътува към метален астероид) и Lucy (която обикаля няколко астероида близо до Юпитер) забелязаха кометата през септември, което позволи на учените да подобрят знанията си за траекторията на обекта.

Основен проблем за астрономите беше, че кометата направи най-близкия си подход към Слънцето под неудобен ъгъл: от гледна точка на Земята тя се скри зад нашата звезда, което я направи невидима точно когато трябваше да достигне най-яркия си момент.

За щастие три мисии в дълбокия космос, предназначени да изучават Слънцето, успяха да проследят 3I/ATLAS, докато се плъзгаше зад звездата: NASA’s Polarimeter to Unify the Corona and Heliosphere (PUNCH), NASA’s Solar Terrestrial Relations Observatory (STEREO) и съвместната мисия на ЕКА и НАСА Solar and Heliospheric Observatory (SOHO).

(Астероиди срещу комети: По какво се различават и заплаха ли са за Земята?)

Въпреки че кометата е ярка, Слънцето е значително по-ярко, и имаше опасения, че тези космически апарати няма да успеят да я видят в сиянието. Но нейното потапяне зад Слънцето изпарява толкова огромно количество лед, че тя се появи като мъглив фойерверк.

Сега 3I/ATLAS е на път навън от Слънчевата система, но все още има достатъчно време астрономите да я изучават по време на нейното излизане.

Когато избледнее от поглед, последната обсерватория, която ще може да види 3I/ATLAS, ще бъде Космическият телескоп „Джеймс Уеб“. „Наистина съм развълнувана да я проследя до самия край“, каза Ники Фокс, асоцииран администратор на Дирекцията за научни мисии на НАСА.