Уилям Лир - техническият гений

Цивилизация

Създатели на модерните САЩ

Една поредица на Красимир Друмев

 Уилям П. Лир с турбинен двигател.

Уилям П. Лир с турбинен двигател.

© Wikimedia Commons

Някои са станали богати, защото обръщат внимание на дребни неща, които повечето хора пренебрегват.“

Хенри Форд

„Риен, ньо ва плю” („Повече не може”) – гласът на крупието около кръглата маса на рулетката звучи настойчиво, но едрият мъж с роговите очила не му обръща внимание. Погледът му хипнотизирано следи шеметния бяг на бялото топче и той мълниеносно хвърля жетон от сто долара върху цифрата осем. Топчето спира своя кръговрат върху десетицата и човекът с лека усмивка се изправя. „Сега е време да спечеля малко пари с труд” – тези думи са адресирани по-скоро към самия него, отколкото към крупието и другите играчи. Уилям Пауъл Лир бил добре познат в игралните казина на града Рено в пустинята Невада. Лир идвал всяка... сутрин в някое от тези никога незатварящи вратите си казина. „За мен това е като утринна гимнастика на мозъка – казвал Лир. Той никога не отделял повече от 20 минути и никога не си позволявал да изгуби повече от хиляда долара. – Аз съм играч в кръвта си – добавял замислено Лир. – Цял живот и във всичко съм бил играч. В казиното определено губя, но в живота ми не е така.”

Лир не преувеличавал. Наричан със страхопочитание „Крал Лир”, този човек е една от най-ярките личности в галерията на американските мултимилионери. Технически гений, той може да бъде поставен редом с Томас Едисон и Маркони. Постижения, които днес са достояние на милиони хора от цял свят, са създадени именно от него. Първият радиоапарат с вграден, а не отделен високоговорител е негово творение. През 1927 година той създал първото радио за автомобил, започнал серийното му производство и спечелил много пари. Няколко години по-късно създал прочутото навремето „магическо око”, което показва дали радиоприемникът е добре настроен на вълната на предавателя.

Ще последват уреди за насочване на самолети с радиовълни. Лир създал съвършено нов навигационен апарат, пуснал в производство уред за „сляпо” кацане на самолети и фабриката му станала най-голямата в света.

Лир нямал намерение да заживее в ориенталско спокойствие. Той се втурнал към съвсем друга област – производството на малки реактивни самолети. Те били преди всичко за високоплатени бизнесмени, които ценят времето си – буквално до минути. Самолетът, наречен „Лир джет”, се наредил сред най-добрите машини в света и се купувал много.

Около 120 изобретения – и то важни изобретения – носят името на Лир в американския регистър на патентите. Този човек, роден през 1902 , всъщност символизира един от двата начина да се забогатее чрез технологията, чрез техническите новости. „ Номерът е прост – да имаш идея, която да ти дойде в главата навреме, малко преди конкуренцията да се е сетила” – смеел се Лир.

Единият начин да се правят пари чрез нови уреди, материали или технологични процеси е да се действа само в една област на науката или техниката и да се „копае” все по-дълбоко, пласт след пласт. Така се създават новости все от един и същи бранш, които блестят с усъвършенстванията си.

Другият подход към технологията е на неспециалиста. Този човек се насочва към всякакви области, защото изобщо обича технологията, обича да разглобява и сглобява, да размишлява как да направи „нещото” – всяко нещо – по-добро. Той се занимава с него, докато успее, след това го захвърля – също като децата. Такъв неспециалист – но истински гений – бил Уилям П. Лир.

Роден е на 26 февруари 1902 година в Анибал, щата Мисури, родния град на Марк Твен. Тогава Едисон бил на 55 години, а Маркони – на 28. Когато малкият Уилям се научил да чете, той се снабдил с всякакви възможни книги за двамата велики изобретатели. Сърцето му развълнувано туптяло, като четял как през 1899 г. Маркони осъществил безжична телеграфия през Ламанша. Предаването на радиосигнали „по въздуха” през Атлантическия океан през 1901 година възприел като нещо изумително и решил на всяка цена да узнае тайната на това чудо.

Като в романтична повест Бил събирал стари акумулатори, изгорели крушки, жички и бурмички, разглобявал и сглобявал каквото му падне. Момчето не се интересувало да ползва един или друг уред, то само искало да знае как функционира.

Но техническият му усет бил съчетан с търговски. Майка му, скромна женица, рано се развела и се преселила с момчето в Чикаго. По улиците на този град в началото на века гордо се движели автомобили, но често безславно спирали насред пътя – все нещо се разваляло в електрическата им инсталация. Обикновено това бил разпределителят, защото въглените били прекалено меки и лесно се чупели.

Десетгодишният Бил се разхождал по улиците на Чикаго и като видел закъсал автомобил, предлагал услугите си. Често обаче му се отплащали само с потупване по рамото и с „благодаря”. Тогава той се изхитрил да се пазари предварително. Успявал да спечели по няколко долара на ден.

Четиринайсети април 1912 година трагична дата в историята на морското корабоплаване – в Атлантическия океан потънал корабът „Титаник” с 1 517 пътници на борда. Малкият Лир бил дълбоко впечатлен, че след удара с айсберга корабът успял да подаде радиосигнали CQD – Come Quickly, danger! („Елате бързо, опасност!”) След катастрофата с „Титаник” сигналът за нещастие бил променен на SOS.

Няколко дни по-късно Бил се сприятелил с едно негърче, чийто баща имал електроработилница. Там Бил намерил всичко, което му трябвало за неговото майсторене. Без чужда помощ създал радиопредавател, който имал обсег около 200 километра.

В училище го наричали „детето чудо”. Лир можел да прави наум много сложни изчисления. За себе си казвал: „Умът ми е като компютър. Аз просто си представям крайния продукт, тогава подавам данните и чакам да получа отговор. Това може да е нов електронен уред, парен котел или пък реактивен самолет. Докато получа отговора, аз не говоря за това и дори не мисля за него. Изведнъж той възниква – почти окончателен”.

Тогава Лир изписвал решението на проблема върху каквото му попадне – върху салфетката в ресторанта или върху белите полета на някой вестник.

Началото на XX век е време на големите пари и на големите личности в Америка. Те се създавали не в стерилността на богатския дом, а в сблъсъци с живота. Америка се вълнувала от брошурите на Хорацио Алджър, който обяснявал как човек с труд, постоянство и честност може да забогатее. Лир, като милиони други юноши, си казвал, че ще се замогне и той.

И тръгнал да покорява необятната страна. Във фабрики се устройвал като общ работник, в Небраска и Айова се трудил по ферми, за да опознае селскостопанските машини, в Денвър, щата Колорадо, го привлякъл рекламен плакат да стане радист във флота.

Познанията му в тази област направили толкова силно впечатление на офицерите, че веднага го изпратили в най-доброто училище. Но там всъщност нямало какво да научи повече – затова го назначили за преподавател. Месечната му заплата била сто долара.

През 1920 година напуснал флота и се устроил като електротехник в „Уестърн юниън” – най-голямата телеграфна и кабелна компания на САЩ. След няколко седмици му плащали най-високата заплата в отдела.

„Когато станах най-бързият работник и се оказа, че съм най-добрият тук, аз реших да напусна. Това е мой принцип, който съм следвал цял живот: трябва да напуснеш работното място след като разбереш, че си достигнал върха там. Всяка нова дейност носи нови познания. Новите познания са нови стъпала по пътя нагоре, към успеха и към неговото предизвикателство.”

В края на 1920 година Лир работел на летището в Чикаго. Печелел малко, но пък научил много за самолетите. В главата му зреели първите идеи как да усъвършенства тромавите тогава машини.

Следващата спирка по житейския му път била магазин за радиоапарати в градчето Куинси в щата Илинойс. Собственикът изпаднал във възторг от изобретателността на младежа, който все с нещо подобрявал качествата на апаратите, и един ден му предложил да основат обща фирма за производство и продажба на радиоапарати.

През 1922 година регистрирали фирмата „Куинси рейдио лабораторис”. Хората обаче гледали недоверчиво на радиоапаратите, възприемали ги като някакви играчки. Лир се оказал добър психолог по продажбите. Той демонстрирал апаратите, когато по радиото предавали интригуващи неща – точно време или пък любими за мнозина мелодии.

Бизнесът вече вървял отлично, но Лир, верен на неспокойната си природа, продал своите акции и в Чикаго основал собствена фирма. През 1926 година тя пуснала най-добрия радиоапарат на американския пазар – „Мажестик” , с вграден за пръв път високоговорител.

„Новият високоговорител възпроизвеждаше чудесно тона. Големият успех на този апарат ме накара да съжалявам, че не го пуснах сам на пазара, а в съдружие. Това бе добра поука за бъдещето. Занапред исках сам да обирам каймака и да не го поделям с никого”.

А Уилям бил едва на 24 години.

През 1931 година преуспяващият Лир осъществил младежката си мечта – купил си самолет. Още по време на първия полет решил незабавно да създаде апарат, който може от самолета да предава и приема съобщения. Една година по-късно този апарат му донесъл първия милион долара.

Learjet 23 е американски високоскоростен бизнес джет с шест до осем места. Това е първият модел на компанията Learjet, представен през 1964 г. Той съз...

Learjet 23 е американски високоскоростен бизнес джет с шест до осем места. Това е първият модел на компанията Learjet, представен през 1964 г. Той създава нов пазар за бързи и ефективни самолети за малък бизнес.

© Wikimedia Commons

Лир формулирал тогава своята рецепта за успех, на която останал верен завинаги: „Трябва да вярваш страшно много в работата, която вършиш в момента. Не може току-така да се успее в живота. Трябва да се посветиш всеотдайно на делото, дори ако трябва непрекъснато да се трудиш, денем и нощем. И трябва да имаш кураж, много кураж.”

Уилям П. Лир бил винаги крачка пред своите съперници. Така било и с всичките му изобретения в областта на въздухоплаването. Началото е поставено с уреда за намиране на правилната посока. В ранните 30 години на века много пилоти загубвали ориентир във въздуха и се принуждавали да летят ниско над селца и градчета, та по някой комин на фабрика или по някоя църква да разберат къде всъщност се намират. И самият Лир веднъж се объркал и много трудно успял да стигне до летището, преди да му свърши бензинът. Оттогава проблемът не му давал мира – как да направи апарат за определяне на посоката. Казвал си, че това трябва да е нещо като радио, което да приема един тон, излъчван от летището. Докато пилотът го приема добре, значи, че лети в правилната посока за кацане. Не го ли чува, значи се е отклонил. През 1935 година за пръв път в историята Лир летял с такъв апарат от град до град. Търговският успех бил огромен, а през Втората световна война Лир продавал такива апарати в много страни, включително и в Съветския съюз. Акциите на фирмата му нараснали от 10 на... 1600 долара.

Но големият пробив в живота му дошъл през 60-те години, с построяването на „Лир джет”. Той предложил съвършено нов подход към малките реактивни самолети за бизнесмени. Тогава се строяли машини, претрупани от лукс или както казвал Лир – самолети за махараджи. „Кой всъщност се нуждае от такова нещо? Кой всъщност иска фотьойли, кой иска бидета в тоалетната, бар и кушетки? Моят самолет предлага едночасов полет от Ню Йорк до Детройт и двучасов полет от Ню Йорк до Маями. Аз предлагам икономия на време, а не плюш и други такива глупости” – казвал Лир.

Формулата му била безкрайно точна. Фабриката просто не смогвала да изпълнява стотиците поръчки за семплите, но бързи и удобни самолети. Лир вярвал на успеха си, но залагал на труда. Той работел по седем дни в седмицата (включително и на Коледа, както сам си признавал).

Лир прекарвал деня, като обикалял отделите и цеховете на завода, спирал при инженерите и проектантите, обсъждал нови подобрения, хвърлял им идеи за изпълнение. За него като конструктор олекотяването на самолета било най-важното нещо – така искал да постигне по-високи скорости, по-малък разход на гориво, по-комфортно кацане и пр. Когато минавал край някой инженер, той грабвал някоя част на самолета и питал:

- Колко тежи?

- Три баби! – гласял странният отговор.

- Махни едната! – разпореждал се властно Лир и отминавал.

„Баба” било понятието на Лир за един паунд (около половин килограм). Веднъж инженерите искали да получат одобрението му за дизайна на някакъв детайли, а той им изкрещял в отговор: „Та това е много тежко – четири паунда. Не знаете ли, че аз съм готов да продам и баба си, само и само да икономисам един паунд!”

Така и останало – една „баба”.

Лир наистина успявал да намали със стотици паунда теглото на самолета, след като инженерите, според техните представи, били „изстискали” всичко. Веднъж оглеждал алуминиевата рамка, в която се поставяло креслото на пилота. „Защо не съкратим ето оттук един фут (трийсетина сантиметра) от рамката? Така пестим една „баба” и половина” – добавял щастлив Лир.

Този човек не познавал търпението. Той вземал от инженерите някоя част, с молив чертаел върху нея нов профил и искал още на другия ден да я монтират в самолета, за да я изпробват. Когато първият прототип на самолета бил в пробен полет, Лир и неговите инженери решили да променят профила на края на крилото – за по-добра устойчивост. В други заводи подобна промяна означавала поне половин година работа и разходи за стотици хиляди.

Лир решил да промени крилото следобеда на един петъчен ден. Обадил се в града на най-добрия автотенекеджия, казал му да си вземе инструментите и веднага да дойде. Двамата работили по крилото и оправили профила. Всичко било готово до следващата сутрин и струвало 48 долара за труда. Самолетът се издигнал с новото крило и полетът бил успешен.

Лир разработва 8-пистовата касета за музика през 1964 г. като решение на нуждата от удобен източник на музика за новите си бизнес самолети. Изобретени...

Лир разработва 8-пистовата касета за музика през 1964 г. като решение на нуждата от удобен източник на музика за новите си бизнес самолети. Изобретението на Лир е вариация на касета с 4-пистова лента Muntz Stereo-Pak, пусната на пазара през 1962 г. 8-пистовата касета на Лир осигурява добро качество на звука и се адаптира лесно за превозни средства и домашна употреба. Потребителската версия на 8-пистови плейъри се появява за първи път през септември 1965 г. През 1966 г. партньорство между Ford, RCA и Lear предлага първите предварително записани 8-пистови музикални касети.

© Wikimedia Commons / Дъски

Лир всъщност е един от малцината индивидуални предприемачи в Америка, където доминират концерните с техните многолюдни управителни съвети. Той несъмнено бил човек с труден характер, който гледал на живота като на предизвикателство и не се колебаел да поеме хвърлената ръкавица. Неговата неконвенционалност обаче имала съвсем прагматични измерения – той търсел чрез нея да направи популярни своите изобретения. Като например историята с автопилота.

Веднъж Уилям летял със самолета си недалеч от някакъв изпитателен военен полигон в пустинята Невада, който бил закрит за частни самолети. Лир забелязал, че във въздуха се издигат военни машини, за да го преследват. Светкавично поставил на пилотското място тригодишния си син Дейвид, когото бил взел за полета, включил автопилота на самолета, а сам се свил така, че да не го забележат. Преследващите го летци едва не катастрофирали от изумление, когато видели, че самолетът се пилотира от... тригодишно дете. Историята, разбира се, обиколила Съединените щати и автопилотът намерил още по-голям пазар...

Няколко седмици по-късно трябвало да кацне в Лос Анжелос, но контролната кула поискала да избере друго летище, защото видимостта била лоша. Лир усетил, че може да направи голям рекламен удар за новото си изобретение – уреда за „сляпо” кацане. От контролната кула не го виждали и го помолили да даде координатите си. Лир закачливо отговорил: „Момент, моля. Сега да погледна... Ах, намирам се пред самата ви кула. Мисля да кацна със завързани очи...”

Тази шега на другия ден била тиражирана във вестниците. Уредът станал извънредно търсен в самолетостроенето на САЩ.

А когато през май 1964 година Лир узнал, че конкурентна фирма се готви да извърши полет около света, за да направи реклама на самолета си, той незабавно събрал най-добрите си пилоти и буквално ги изстрелял в полет около земното кълбо. Счупени били 18 световни рекорда и самолетът се върнал у дома още преди конкуренцията да е излетяла. Лир с хитра усмивка се радвал на своя триумф, който накарал цяла Америка отново да заговори за „Крал Лир”.

Всеотдайност в работата, спонтанност в начинанията – вече на солидна възраст Лир разбрал като много други свои „колеги” милионери, че не само парите правят щастието на човека. В продължение на десетилетия той не вземал отпуска, всъщност нямал личен живот, не се грижел за жена си и децата си. Те живеели практически без съпруг и баща, който бил в непрекъсната гонитба на нови идеи, на нови реализации.

Така се провалили три брака и както по-късно Лир признавал – все по една и съща причина: жените се чувствали изоставени и стигали до горчивия извод, че щедрите пари за домакинството не правят брака щастлив.

Едва при четвъртата си жена – всъщност твърде късно, на преклонна възраст, Уилям Лир открил красотата на семейното щастие. Макар че работата продължавала да го привлича, той й се противопоставял и намирал време за семейството си. „За съжаление, аз не открих навреме, че работата и финансовите успехи не са достатъчни да изпълнят човешкия живот. Днес мога само да посъветвам хората никога да не се отдават единствено на служебните си задължения.” Не е случайно, че Лир не е притежавал никакви снимки от първите си три жени. Една техническа скица значела за него повече от снимката на семейството му. Дори когато децата му боледували, той с огромно усилие намирал някоя минута за тях.

Вече на стари години Лир размишлявал: „Ако трябва да започна живота си отново, бих посветил на личния си живот много повече време. Винаги съм се чудил на моите служители, които посвещаваха свободното си време на семейството и от домашното щастие черпеха сили за работата си. Самият аз твърде късно разбрах магията на щастливото семейство.”