Уилям Гладстон е роден на 29 декември 1809 г. в Ливърпул, Англия. Баща му Джон Гладстон произхожда от стар шотландски род, който забогатява благодарение на търговия със зърнени храни. През 1821 г. Уилям постъпва в Итън Колидж. Университетското си образование получава в Оксфорд, Крайст Чърч колидж. След завършването на университета Уилям иска да се посвети на кариера като свещеник, но баща му е против. Заедно с брат си Джон се отправя на обиколка из Европа (т.нар. Grand Tour) и посещава Белгия, Франция и Италия. След завръщането си в Англия през 1832 г. се кандидатира за парламента от Консервативната партия и е избран на 15 декември 1832 г. Умира на 19 май 1898 г. (88 г.). Погребан е в Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания.
© Wikimedia Commons / Samuel Alexander Walker (1841–1922)“Нека сега турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквернили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмездяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмъщение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и вонеща от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света.”
„Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876), Уилям Гладстон
Уилям Юарт Гладстон е британски политически и държавен деец, член и един от създателите и идеолозите на Либералната партия. През цялата си кариера Гладстон е известен като противник както на кралица Виктория, така и на водача на консерваторите Бенджамин Дизраели. Бил е четири пъти министър-председател на Великобритания. Предложените от него избирателни реформи, включително Актът за представителство на народа от 1884, значително увеличават броя на хората с право на глас. Известен е с подкрепата си за българите и с усилията си за решаване на ирландския въпрос. Предлага Законопроект за ирландско самоуправление, който дава на Ирландия самоуправление, но Камарата на лордовете и кралица Виктория се противопоставят на закона, който според кралицата подкопава Британската империя.
Според Гладстон дългът на управниците е „не да си стъкмяват лъжовни призраци на славата, които да ги подведат в злосторство, не да милуват слабостите си, като се карат да повярват, че те са по-добри от останалия свят; но да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички народи.“
След кървавото потушаване на Априлското въстание през 1876 г. Уилям Гладстон взема енергично участие в организацията на обществено движение против източната политика на Бенджамин Дизраели. Гладстон предлага де се предостави автономия на Босна, Херцеговина и България, а също така и да се прекрати безусловната английска подкрепа за Високата порта.
През 1876 – 77 г. именно Гладстон е фигурата от най-голям мащаб в Англия и Европа, която привлича вниманието към България. В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се оформя движение за защита на българите (т.нар. „Българска агитация“). Гладстон, който през този период се намира в опозиция, става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента и общественото мнение – в парламентарни дебати, множество речи и памфлети, като „Българските ужаси и Източният въпрос“, (1876), в който осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В него Гладстон напада правителството на Дизраели, което е на власт, заради безразличието му към насилието и потисничеството над българите в Турция.
Вижте повече
Батак, 1876 г. България помни!
На 5 май 1876 г., при потушаването на Априлското въстание, е извършено Баташкото клане.Жертвите в Баташкото клане - Светите Баташки Новомъченици, избити през 1876 г. в...
Вижте повече
Луи Айер - българският герой от Швейцария
На 2 септември 1916 г. при Дойран умира Луи Емил Айер, швейцарски и български учител и общественик, един от основателите на спортното движение в България.
През пролетта на 1877 г. той се опитва да предотврати до последния момент военно решение на Източната криза, като предлага да се даде автономия на българите и внася 10 резолюции в този смисъл в Камарата на общините. През 1878 г. Гладстон гневно осъжда Берлинския договор и позицията на тогавашното британско правителство на Дизраели.[8] Между 1881 и 1883 г. той защитава Търновската конституция и се противопоставя на нейната отмяна, защото смята българите за политически зрели и способни за демократично управление.
През 1885 г. Гладстон подкрепя напълно акта на Съединението и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на „свободната волеизява“ на българския народ.
През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество Френсис С. Стивънсън Гладстон употребява фразата „Македония за македонците“, която получава широка известност. В предговор към брошурата „Македонският въпрос“, включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва „македонци“ като колективно име на разнообразното население на областта. Гладстоновата идея е, че това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от „въоръжени пропаганди“, трябва да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия. Това собствено е и искането на етническите българи в областта и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Името на Уилям Гладстон носят улици в София, Варна, Бургас, Стара Загора и други български градове.