Учените заснеха изключително редки кадри на черен морски дявол

На 26 януари екип от изследователи на Канарските острови вижда нещо изключително – риба черен морски дявол, която бавно си проправя път към повърхността на океана.

„Беше като сбъдната мечта“, казва Давид Джара Богуня, фотограф на морски диви животни от организацията с нестопанска цел Condrik Tenerife. „Когато бях дете, имах книга с дълбоководни същества и харесвах илюстрациите. Те бяха лудост за мен. Животните изглеждаха нереални."

И все пак, в продължение на около час Джара и колегите му на борда на кораба Glaucus снимат черния морски дявол - вид, който обикновено обитава океанския стълб на мастилена дълбочина между 200 и 2000 м.

Черните морски дяволи (Melanocetus johnsonii) произхождат от род, чието име се превежда като „черно морско чудовище“, подходящо наименование, като се имат предвид техните зейнали челюсти, остри зъби и биолуминесцентни примамки, прикрепени към челата им, които използват, за да привличат плячката си. Наистина е ужасяващо, но само ако сте с размерите на Немо и Дори - тези риби са дълги само около 15 см.

(Вижте черен морски дявол, уловен на филм за първи път през 2014 г.)

Тъй като видеоклипът на морския дявол е разпространен онлайн, експертите са във възторг заради необичайната гледката.

„Когато за първи път видях видеото, честно казано не повярвах на това, което виждам“, казва Кори Евънс, морски биолог от Университета “Райс”. „Мислех, че е ИИ.“

„Наистина рядко се случва да видите такова дълбоководно същество близо до повърхността“, казва Брус Робисън, старши учен в Изследователския институт за аквариуми в залива Монтерей (MBARI).

Робисън знае по-добре от повечето хора - той е този, който заснема единствените други кадри на жив черен морски дявол, екземпляр, забелязан на дълбочина от 580 м от дистанционно управляваното превозно средство Doc Ricketts в залива Монтерей през 2014 г.

Евънс казва, че е бил впечатлен, че черният морски дявол не само е жив, но и наистина плува - неочаквано за създание, адаптирано към екстремния натиск на дълбокото море.

„Те са хищници от засада… Те някак седят там и се клатят наоколо, така че да видиш този да прави нещо активно е някак шокиращо“, казва той.

Въпреки че не може да знае със сигурност как или защо черният морски дявол си е проправил път към повърхността, има няколко вероятни сценария.

„Почесах се по главата, опитвайки се да разбера какво се е случило, и няколко неща ми идват на ум“, казва Робисън.

Възможно е морският дявол да е изял риба с плавателен мехур или газова жлеза и докато този газ е продължавал да се разширява, той е изтласкал хищника нагоре във водния стълб.

„Това е нещо, което след като започнете, е трудно да го контролирате“, казва Робисън.

Тъй като наблюдението е станало край бреговете на Канарските острови, район, известен с вулканична дейност, възможно е също рибата да е попаднала в капан в колона от издигаща се топла вода, създадена от подводни пукнатини.

И накрая, Робисън казва, че черният морски дявол може да е бил погълнат или повлечен от по-голям хищник, като гринда (Globicephala), тюлен, морски лъв или дори медуза. След това хищникът или го е изплюл, или рибата се е освободила по-близо до повърхността.

Въпреки че черният морски дявол умира малко след заснемането на кадрите, да го видите жив дори за кратко е огромен шанс.

„Тези животни са известни от много дълго време. Улавяни са в мрежи от XIX век“, казва Робисън. „Просто всички екземпляри, които са били достъпни за работа преди този случай, са били мъртви.“

Тези екземпляри ни научиха, че черните морски дяволи създават своя собствена светлина благодарение на симбиотичната си връзка с биолуминесцентни бактерии. И много видове риба дявол — макар и не непременно този — се възпроизвеждат по доста поразителен начин: много по-малки мъжки, понякога по няколко наведнъж, всъщност се срастват с женска, щом открият такава, която ползва техния генетичен материал, когато е готова да се възпроизведе.

Джара казва, че наследството на това животно сега ще продължи да живее, тъй като той и колегите му са взели тялото му и са го предали на Музея на природата и археологията в Тенерифе.

Въпреки че не всички морски дяволи живеят в дълбините, Еванс казва, че научаваме повече за тези животни през цялото време. Всъщност той наскоро публикува проучване в списанието bioRxiv, в което подробно описва как морският дявол всъщност е станал по-разнообразен, колонизирайки дълбоководни местообитания.

„Дълбокото море е неприветлива среда“, обяснява Евънс. „Налягането е смазващо и има много малко храна.“

Моменти като тези трябва да служат като напомняне, че в дълбините на океана има цял скрит свят на живот, за който рядко мислим или виждаме.

„Дълбокото океанско местообитание е най-голямото жизнено пространство на Земята и е дом на повечето животни, които живеят на тази планета. Ние сме изключения“, казва Робисън. „Ние знаем толкова малко за това, което е в дълбините.”