Учените наблюдаваха зелено нощно сияние на Марс за първи път

Използвайки ExoMars Trace Gas Orbiter (TGO) на Европейската космическа агенция (ЕКА), учените са наблюдавали атмосферата на Марс да свети в зелено за първи път.

Ефектът се нарича въздушно сияние (или дневно или нощно сияние, в зависимост от часа) и се среща и на Земята. Въпреки че има някои прилики със Северното сияние (или Полярното сияние) на нашата планета, това е различно явление с различни причини. Нощното сияние, по-специално, "възниква, когато два кислородни атома се комбинират, за да образуват кислородна молекула", според ЕКА. На Марс това се случва на надморска височина от приблизително 50 км. За сравнение, на Земята полярните сияния възникват, когато заредени частици от слънцето се сблъскат с магнитното поле на планетата ни.

Учените подозират, че Марс има въздушно сияние от около 40 години, но първото наблюдение е направено едва преди десетилетие от орбиталния апарат на ЕКА Mars Express, който открива явлението в инфрачервения спектър. След това, през 2020 г., учените наблюдават феномена във видимия спектър на светлината с помощта на TGO, но на марсианска дневна светлина, а не през нощта. Сега те наблюдават феномена през нощта чрез TGO. Изследването им е публикувано в Nature Astronomy.

"Тези нови наблюдения са неочаквани и интересни за бъдещи пътувания до Червената планета", казва в изявление на ЕКА планетологът от ULiège Jean-Claude Gérard. "Интензитетът на нощното сияние в полярните региони е такъв, че прости и сравнително евтини инструменти в марсианска орбита може да наблюдават и картографират атмосферните потоци.” Излъчването е достатъчно интензивно, за да може да бъде наблюдавано по време на полярната нощ от бъдещи астронавти в орбита или от марсианската земя, допълват учените.

Проучването на нощното сияние на Марс, което ще продължи като част от мисията на TGO, ще даде на учените и представа за процесите, които се случват в марсианската атмосфера. „Дистанционното наблюдение на тези емисии е отличен инструмент за изследване на състава и динамиката на горната атмосфера на Марс между 40 и 80 км“, казва Беноа Юбер, изследовател в Лабораторията за планетарна и атмосферна физика (LPAP). ) на Университета в Лиеж. „Този регион е недостъпен за директни методи за измерване на състава с помощта на сателити.“

Изучаването на атмосферата на Марс може също да помогне при проектирането на бъдещи космически кораби, предназначени за Червената планета. По-доброто разбиране на нейната плътност може да помогне на екипите, планиращи мисии да създадат сателити, които могат да издържат на съпротивлението, което атмосферата на Марс създава или да проектират парашути, които могат да свалят товари на повърхността на Червената планета, пише Live Science.