Учени създадоха първата карта на растителността в Антарктика

Малко семе е заседнало между чакъл и едър пясък. Няма нищо друго живо около него. Всичко, което може да види, е стена от лед, достигаща 20 метра нагоре в небето. Студено е. Тук оцеляването е трудно. През зимата дори през деня е тъмно. През лятото слънцето напича силно земята и я изсушава за 24 часа.

Семето е оставено тук от туристи преди няколко години, дошли да видят чудесата на последната останала пустиня на планетата Земя: Антарктида.

Животът се променя. По-високите температури топят ледниците и стопената вода позволява на семето да започне да расте. Антарктика е в плен на едни от най-бързите климатични промени в света. Топящият се лед може да допринесе за покачване на морското равнище с до 5 метра. Там, където ледът изчезва, след себе си остава безплодна земя. До края на този век земя с площта на малка държава може да се появи изпод леда.

Нова земя в Антарктика е колонизирана от организми пионери. Първите, които се появяват, са водораслите и цианобактериите – миниатюрни организми, достатъчно малки, за да се поберат между песъчинките. Тук, защитени от парещите слънчеви лъчи, водораслите живеят и умират и както обикновено, бавно слепват пясъчните частици, за да създадат повърхност, върху която да растат други организми.

Следват лишеите и мъховете. Високи са само няколко сантиметра, но в сравнение с други форми на живот по бреговете на Антарктида изглеждат като гиганти. След като лишеите и мъховете са си направили дом, може да се появят дори по-големи организми и в крайна сметка растенията да се задържат. Техните семена, ако се забият в мека и влажна мъхеста възглавница, се размножават и растат.

В Антарктида има само два вида местни растения. И двете разпространяват семената си чрез вятъра. Това ги прави независими от животни и насекоми, които не са им необходими, за да пренесат прашеца или семето до друго цвете или прясно парче почва. Вятърът просто ги носи там. Всичко, от което тези растения се нуждаят, е малко мъх или лишеи, за които да се държат, за да не бъдат отнесени в студената пустиня от сняг и лед.

Но тази естествена последователност на установяване на растенията е нарушена, тъй като климатичните промени и условията стават по-подходящи за живот. Повече от 100 вида растения вече са нахлули в Антарктика. Новодошлите се справят добре. Например бързорастящият опортюнист Poa annua, едногодишна метлица, бързо се разпространи из субантарктическите острови от Южна Джорджия до остров Ливингстън и сега си проправя път на юг към Антарктическия полуостров.

Изследователите се чудят колко голям е потенциалът за развитие на нови растителни видове в антарктически почви. Как ще изглежда Антарктида след 100 години? Възможно ли е да е зелено като пейзажите на тундрата, които познаваме от Арктика?

Аз съм част от група учени, които току-що комбинираха сателитни данни с полеви измервания, за да създадат първата карта на зелената растителност в целия антарктически континент.

Открихме общо 44,2 кв. км растителност, намираща се предимно на Антарктическия полуостров и съседните крайбрежни острови. Тази растителна площ съставлява само 0,12% от общата свободна от лед площ на Антарктида, което подчертава, че Антарктида остава замръзналият континент, доминиран от сняг и лед. За момента.

Непокътнатата антарктическа околна среда си струва да бъде защитена за нейно собствено добро, но тя също така служи на човечеството. Климатът и метеорологичните модели по света се определят от огромните големи ледени маси на антарктическия континент. Тяхното изчезване би променило нашата планета такава, каквато я познаваме.

Моята колежка Шарлот Уолшоу от Университета в Единбург беше водещият учен в неотдавнашното изследване, картографиращо растителността в Антарктика. Тя посочва, че тези нови карти предоставят ключова информация в мащаб, който не можеше да бъде постигнат в миналото. „Можем да използваме тези карти“, каза ми тя, „за да следим много внимателно всяка мащабна промяна в моделите на разпространение на растителността.“

Растителността в Антарктика се сблъсква с най-суровите условия на живот на планетата. Само най-издръжливите организми могат да виреят там и все още не знаем какво е бъдещето им с изменението на климата. Сега, когато знаем къде да търсим тези растения, можем да определим по-точни мерки за опазване, за да защитим бъдещето им.

Тази статия, препубликувана от The Conversation, е част от поредица Plant Curious, посветена на научни изследвания, които предизвикват начина, по който гледаме на растителния свят.