Учени откриха най-старата мравка, известна на науката - на 113 милиона години

Най-старият фосил на мравка, откриван някога, има насочени напред челюсти, подобни на бивни, които насекомото е използвало за лов, според ново проучване, публикувано в Current Biology.

Най-старият известен на науката екземпляр мравка, отпечатъкът на 113 милиона години, дълъг приблизително 1,3 см и запазен във варовик, е открит в Североизточна Бразилия и е нов род, принадлежащ към подсемейство Haidomyrmecinae, известни също като „адски мравки“. Адските мравки са живели само през периода креда, който е приключил преди 66 милиона години.

Съвременните мравки са една от най-доминиращите животински групи на Земята, с над 17 000 вида, живеещи на всеки континент с изключение на Антарктида. Учените смятат, че мравките са се отклонили от еволюционния род, от който произлизат осите, след което са придобили по-мравкоподобна форма през креда с по-малък гръден кош (мезозома) и специализирана секретираща жлеза, уникална за мравките.

Новоидентифицираният екземпляр е част от колекция от фосили на насекоми от богата на фосили каменна кариера, известна като формация Крато, и се намира в Зоологическия музей на Университета в Сао Пауло. Изследователският екип е използвал 3D изображения, за да разгледа вътрешността на добре запазения екземпляр и да идентифицира мястото му в еволюционното дърво на мравките.

„Не вярвах, че мога да намеря нещо подобно“, казва Андерсън Лепеко, ентомолог в Зоологическия музей на Университета в Сао Пауло и автор на новата статия. „Никога не е имало окончателни доказателства, че в тази колекция са се срещали мравки, но сега открихме този много пълен екземпляр.“

Лепеко добавя, че тази летяща мравка може да е била отнесена от вятъра и да е паднала в езеро, преди да бъде покрита с милиони години седименти.

Вкаменелости от адски мравки показват, че ранните мравки са развили сложни хищнически стратегии. Техните странни челюсти, съчетани с рог на главата им, вероятно са били използвани за приковаване или нанизване на други насекоми, преди да ги изядат, което им е позволявало да улавят сравнително голяма плячка.

„Това е много необичаен вид мандибула, която не можете да намерите при никое насекомо днес“, казва Лепеко. Учените предполагат, че адските мравки може да са използвали тези мандибули, за да хващат капки вода или нектар, които да пренасят до гнездото си и да хранят ларвите, но използването им за хващане или нанизване на насекоми е по-вероятната теория, смята Лепеко.

Една вкаменелост от адска мравка от Мианмар е открита с насекомо в мандибулите си, държано между челюстите и рога.

Новата вкаменелост е и първото открито доказателство за адски мравки на Гондвана, праисторическия мегаконтинент в Южното полукълбо.

Най-старите фосили на адски мравки са открити в Мианмар, запазени в кехлибар и на около 100 милиона години, а други са открити в Канада и Франция, като всички те са били част от мегаконтинента Лавразия в Северното полукълбо.

„Забележително е как мравките не само са се диверсифицирали в много ниши и форми в началото на своята история, но и че са имали голям капацитет за миграция през континенти и разпространение по целия свят“, казва Лепеко.

По време на бума на диверсификацията на мравките през периода креда се появяват уникални родове мравки като адската мравка, които в крайна сметка не оставят потомци след прехода от креда към Кайнозойската ера преди около 66 милиона години – когато се случва Кредо-палеогенско масово измиране през периодите креда и терциер (накратко масово измиране K–T или K–Pg), най-известно като удара на астероид, когато около 76% от живота на Земята изчезва.

„Адските мравки изчезват от фосилните останки в края на креда преди 78 милиона години, а фосилните находища близо до границата на измиране на K-Pg преди 66 милиона години все още нямат адски мравки“, казва Кристин Сосиак, ентомолог в Института за наука и технологии в Окинава, която не участва в новото изследване. „Възможно е те да са изчезнали по време на измирането K–T заедно с динозаврите, но... малко по-правдоподобно е да са изчезнали преди това. Креда е време на екологични и климатични промени.“

През този период на промяна, специализираната форма на лов на адските мравки може да е била техният крах, казва Марек Боровиец, ентомолог в Държавния университет в Колорадо, който не участва в новото изследване.

„Не знаем колко специализирани са били... но това може да е нещо, което е допринесло за тяхното изчезване“, казва Боровиец, „защото ако храна са им били много специфични видове и са могли да ловуват само тях, това намалява способността им да се диверсифицират и оцелеят, ако тази храна изчезне.“

Вкаменелостта е парче от пъзел, което може да помогне на палеонтолозите да разберат по-добре насекомите, съществували в миналото – това е нова точка от данни, която позволява на учените да разберат кои черти в еволюцията на мравките и осите кога са се появили, казва Лепеко.

„От предишни фосилни записи знаем, че адските мравки са били успешни и разнообразни, срещайки се на три континента в продължение на 20 милиона години“, казва Сосиак, „така че тази нова адска мравка наистина подсилва този модел, разширявайки тяхното географско и времево разнообразие.“

Вкаменелостта също така разказва по-подробна история за това как е изглеждал светът през периода креда.

„Можем да си представим по-сложна картина на ерата на динозаврите… имало е невероятни насекоми като адските мравки, които живеели заедно с тях и които имали много специализирано поведение и анатомия“, казва Лепеко. „Хората често мислят само за страхотните динозаври, бозайници и огромни животни, които откриваме като вкаменелости, но насекомите също са забележителни.“