Търсенето на хибридни домашни любимци вълк-куче нараства. Това е огромен проблем

Всичко започна, казва Алесио Камата, с „любов от пръв поглед“. След като любимата му немска овчарка почина от често срещан генетичен дефект през 2006 г., Камата, строителен работник от град на хълмовете с изглед към Венеция, Италия, започва да търси онлайн нов домашен любимец.

Скоро той открива уебсайт, продаващ едра, но красива порода: чехословашки вълчак. „След един месец отидох да си взема кученце“, казва той - женска, Ума, която купил за 800 евро. В един слънчев ден в началото на април, застанал пред внушителната 3,6-метрова ограда, която построил, за да държи петте си кучета, той се смее колко неподготвен е бил да притежава породата. „Хора“, пошегува се той, „не правете това у дома.“

Чехословашките вълчаци са спорна порода. Отглеждани като бойно куче за чехословашките военни, те съчетават ДНК-то на немска овчарка и евразийски вълк, подвид на сивия вълк. Днес те са само един от многото разновидности на хибриди вълк-куче, които все по-често се предлагат на пазара по целия свят като домашни любимци. С максимално тегло, което може да съперничи на това на немските догове, и характери, понякога по-скоро вълчи, отколкото кучешки, тези хибридни породи могат да бъдат предизвикателство – дори в някои редки случаи до степен да отнемат живота на стопаните си.

След като купува първото си куче, Камата става един от десетките развъдчици в Италия, където чехословашки вълчак вече може да достигне цена от близо 2000 евро. А в цяла Европа бизнесът процъфтява, популяризиран от създателите на съдържание в TikTok и предавания като „Игра на тронове“, чиито „свирепи вълци“ са изиграни от хибриди вълк-куче. Камата, който е и технически директор на Wolfdog Genetic Indexes Project, инициатива за отговорно развъждане и документиране на тези хибриди, казва, че преди 20 години в Италия са се продавали само няколкостотин от тях всяка година. Сега те са повече от хиляда, според неговите оценки.

Докато хибридите вълк-куче се превръщат в популярни домашни любимци, нарастващата популация от диви хибриди – смесици между диви вълци и домашни кучета – тревожи природозащитниците в части от Европа. В исторически план властите са насърчавали жителите на селските райони да използват кучета пазачи, за да защитават добитъка от глутници вълци. Но на места, където кучетата пазачи са оставени да се разхождат свободно и не са силно свързани със стадата си, те могат да се кръстосват с вълци, според Валерия Салватори, природозащитник и експерт по хибридизация на вълци в Института по приложна екология в Рим.

„Ако се е случвало по естествен път, тогава това е еволюция. Но е като глобалното затопляне – случва се с много по-бързи темпове, поради нашата умишлена или неумишлена липса на грижи“, казва Салватори.

След десетилетия внимателна работа за възстановяване на европейските вълци обратно в първоначалните им местообитания, някои страни се опасяват, че гените на животните може да бъдат компрометирани от въвеждането на кучешка ДНК. Статутите за опазване на сивите вълци варират в различните страни, но Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) посочва сивия вълк като застрашен вид в Словения, където хибридите вълк-куче започват да навлизат. А в повечето страни мащабът на хибридизацията все още е неизвестен. Животните представляват особено предизвикателство в планинските гранични райони на Италия, Хърватия и Словения, където вълците наскоро са се завърнали, след като са били почти изчезнали.

„Бихме искали да защитим вълците с тяхното естествено еволюционно наследство и история“, казва Салватори. „Но как е възможно да контролирам хибридизацията в Италия“, казва тя, където „местните проучвания сочат, че 50 до 70 процента от индивидите са хибриди?“

Заедно тези тенденции оспорват съществуващите разпоредби и защити около вълците и кучетата – и във всеки случай повдигат въпроса: Какво прави един вълк вълк?

Реномирани развъдчици като Камата поддържат процента на вълча ДНК в чехословашките вълчаци около 30% - достатъчно, обяснява той, за да се запази вълчия вид и характер, като същевременно животните са подходящи за опитомяване.

В Италия, по закон, всяко ново котило трябва да има ДНК проба и произходът му да бъде въведен в национална база данни. Също така съгласно италианското и международното законодателство, както и европейския договор CITES, хибридите вълк-куче могат да се отглеждат като домашни любимци само ако са били кръстосвани в плен поне четири поколения.

Онлайн все още е лесно да се намерят развъдчици, които продават хибриди без документи, много от които може да са резултат от „обратно кръстосване“ с вълци в плен, закупени на черния пазар и внесени с фалшиви документи, описващи ги като чехословашки хибриди, казва Камата.

През 2017 г. италиански власти конфискуват над 200 хибрида, незаконно смесени с вълци, внесени контрабандно от Балканите, Скандинавия и Северна Америка, в 54 италиански провинции по време на акция, известна като Ave Lupo. Подобни акции през 2014 г. и 2021 г. довеждат до отнемане на десетки други незаконни животни от развъдчици. В съдилищата често липсва яснота относно това дали тези животни се считат за вълци или кучета. В някои случаи прокурорите твърдят, че отговорът е по същество „невъзможен за установяване със сигурност“, според италианското новинарско издание Il Messaggero.

Едно конфискувано животно, казва Камата, е било тествано на 96% вълк, но му е било позволено да се върне на собственика си. Италианският закон прави практически невъзможно евтаназирането на проблемни животни – държавата има законово задължение да се грижи за заловени бездомни животни и дори за кучета, които са нападнали собствениците си.

Междувременно в Северна Америка тези хибриди могат да бъдат „много лесно“ закупени, според Аликс Харис, оперативен мениджър в Yamnuska Wolfdog Sanctuary в Албърта, Канада.

На континента десетки хиляди хибриди вълк-куче живеят в плен – много повече от популацията на дивите вълци. В момента в резервата на Харис живеят 56 хибридни животни, повечето от които са спасени от бивши собственици и развъдчици.

„Фактът, че можете да излезете и да си вземете хибрид вълк-куче без разрешение... е лудост“, казва тя. Докато много щати и провинции в Северна Америка забраняват вноса и притежаването на хибриди вълк-куче, нито САЩ, нито Канада ограничават породата съгласно федералния закон.

Харис и други в бизнеса с вълци-кучета казват, че собствениците са привлечени от тези породи заради впечатляващия им размер и свирепа репутация, и често са обзети от идеята да опитомят нещо мощно, диво и свободолюбиво.

„Това е връзка с животно, което няма да бъде ваш домашен любимец, но ще бъде ваш приятел“, казва Мойра Шайн, гледач в Mission:Wolf,, резерват за хибриди вълк-куче в Колорадо.

Но много собственици не оценяват напълно в какво се забъркват, когато купуват пале вълк-куче, казва Майк Гарди, директор на приюта в Mission:Wolf.

„Около две до три години, тогава получаваме телефонно обаждане. Два пъти седмично получаваме обаждания от хора, които се надяват, че можем да спасим животните им“, казва той. „Трябва да откажем хиляди кучета.“

Докато Харис подчертава, че повечето хибриди вълк-куче всъщност са „инстинктивно много срамежливи, плахи животни“, в плен по-дивата им природа може да ги направи опасни домашни любимци.

„Те обичат да са сред големи открити пространства“, казва тя. „Те не искат да са във вашата къща; това е ужасяващо за тях. Дори ходенето на каишка им отнема способността да бягат.“

По-лошото, казва Харис, е, че за разлика от други породи, хибридите вълк-куче често „нямат афинитет към хората“. Дори когато са добре обучени, те често търсят възможности да се утвърдят като водач на глутницата. „Те не искат да бъдат домашни любимци“, казва тя.

Рядко хибриди вълк-куче нападат хора, но има повече от 20 регистрирани смъртни случая от нападения от хибриди в САЩ между 1978 и 2023 г. И въпреки че официалните оценки са неравномерни в Европа, сведения за нападения от хибриди над хора все още се появяват в заглавията всяка година.

През 2018 г. 74-годишна жена в Торино е била наранена до смърт, докато се е грижила за петте вълци-кучета на дъщеря си, които са живели в малък апартамент с две спални, според италианския вестник Corriere della Sera. Обвинена в непредумишлено убийство, дъщерята в крайна сметка е била оправдана; съдията постановил, че тесните условия за кучетата по никакъв начин не могат да се разглеждат като „отключващ елемент“. Кучетата са били преместени в заведение за рехабилитация, според вестника.

Шофирайки по чакълестите пътища за дърводобив, които пресичат горите близо до границата на Словения с Италия, Тилен Хвала следи внимателно за явните признаци на вълци. През 2023 г. Хвала става един от малкото изследователи на континента, които успешно хващат вълк - в този случай шестмесечния Якоб, чието движение е проследено от Словенската горска служба като част от Life Wolfalps EU Project. Днес в малката европейска страна живеят малко над сто вълка, което е голяма победа след като през 90-те години на миналия век той почти е изчезнал.

Данните от проследяването са от съществено значение за по-доброто разбиране на това как се държат глутниците вълци в района и как използват ландшафта. Те могат също така да разкрият къде се случва хибридизация.

„Ако имате високи нива на смъртност, нестабилни глутници и в същото време много кучета в околната среда, се случват лоши неща“, казва Миха Крофел, словенски изследовател на вълци, работещ по проекта на ЕС.

Повечето диви хибридизации се случват в райони, където вълчите глутници са нарушени, обикновено поради лов или бракониерство, а женските вълци търсят нов партньор за размножаване.

Именно такива обстоятелства вероятно са довели до първия регистриран хибрид в Словения - голямо, черно животно, което е влязло в страната близо до италианската граница през 2021 г. В отговор Словения не е поела никакви рискове, убивайки животното и неговото потомство, с изключение на едно, което е избягало обратно през границата.

В съседните Италия и Хърватия - където избягалите, диви и неуправлявани кучета са много по-често срещано явление - дивата хибридизация е много по-сериозен проблем. В някои части на Италия повече от 70% от вълците имат кучешка ДНК, според изследване на Университета “Ла Сапиенца” в Рим.

В Далмация, тясна ивица земя на Адриатическото крайбрежие на Хърватия, процентите са цели 80, казва Томаж Скрбиншек, изследовател в Университета в Любляна, Словения. Там се е образувал така нареченият „хибриден рояк“, след като вълци са колонизирали разкъсвани от войната райони, освободени през 90-те години на миналия век, и са се натъкнали на изоставени бездомни животни.

На места като Далмация, където хибридите все още не се проследяват с радио нашийници, Скрбиншек се притеснява, че хибридизацията може да доведе до животни, които се чувстват по-комфортно с хората и градската среда. Това от своя страна може да подкопае подкрепата за защита на вълците от лов и насърчаване на тяхното завръщане.

„Ако имате тези поведения, тези черти, в диво животно, което е вълкоподобно, това може да означава катастрофа за опазването на вълците“, казва той.

Хибридите повдигат трудни етични въпроси, като например как да се определи какво прави един „естествен“ вълк. С хилядолетия кръстосване между вълци, домашни кучета и други кучета като чакали, няма стандартно определение за това колко чужда ДНК прави един вълк вече не вълк.

Някои природозащитници разглеждат всяка хибридизация като символ на „замърсяване“ в някога чист вид. „Ние, хората, сме причинили това“, казва Луиджи Бойтани, зоолог в Университета “Ла Сапиенца” в Рим и един от водещите експерти по хибридизация в Европа. „Това е като изчезване. Наша отговорност е да направим нещо.“

Но не е известно дали хибридизацията наистина води до тревожни поведения, като например безстрашие около хора, или дали хибридите изтласкват сивите вълци от родното им местообитание.

„Наистина е критично важно да получим тези знания“, казва словенският учен Крофел. Без тях, казва той, е трудно да убедим политиците да унищожат хибридните вълци или да въведат други мерки за предотвратяване на разпространението им.

Засега, без ясно определение за това какво прави един хибрид, са възникнали странни парадокси. В Италия 96-процентов хибриден вълк може да бъде върнат на собственика си, но подобен хибрид в дивата природа, проявяващ всички поведения на вълк, може да бъде определен за унищожение.

Тези парадокси притесняват и изследователите, много от които се застъпват за прекратяване на търговията с хибриди вълк-куче по целия свят. „Аз лично бих забранил пазара, производството на тази порода“, казва Салватори.

За Бойтани развъждането на нови хибридни домашни любимци просто „няма смисъл“. „Хората вече са създали кучето [чрез кръстосване] преди 10 000 години. Защо искате да го направите отново? Наистина е като да си играете на Бог.“

Но защитниците на хибридите твърдят, че животните все още имат право на живот. „Тези животни не са избрали да бъдат развъждани“, казва Харис от канадския резерват. „Не мисля, че опитът да бъдат избити всички е много справедливо решение.“

Поне засега защитниците на хибридите вълк-куче и природозащитниците са съгласни с едно нещо – хората трябва да подобрят начина, по който се справят както с опитомените, така и с дивите хибриди вълк-куче.

„Образованието ще бъде ключът“, казва Гарди. „Това, което не разбираме, се опитваме да контролираме“, казва той, „а това, което не можем да контролираме, се опитваме да унищожим.“