Този вирус заразява почти всички – и може да доведе до лупус

В продължение на десетилетия учените подозират, че често срещан вирус, който повечето хора придобиват в детството, може по-късно да отключи лупус, хронично автоимунно заболяване, способно да увреди почти всяка органна система в тялото. Но точната връзка оставаше неясна.

Сега ново изследване от Станфордския университет предлага едно от най-ясните обяснения досега. Резултатите показват как EBV може да „отвлече“ имунната система по начин, който може да причини лупус при предразположени индивиди.

„В световен мащаб приблизително 95% от възрастните са били заразени с EBV, което означава, че почти всички сме носители на този вирус“, казва Уилям Робинсън, професор по имунология и ревматология в Станфорд и ръководител на изследването.

EBV е известен с това, че се установява трайно в B-клетките на организма – имунни клетки, отговорни за производството на антитела. Макар че обикновено остава в латентно състояние след първоначалната инфекция, изследването, публикувано в Science Translational Medicine, разкрива, че EBV понякога може да се „събуди“ и да пренастрои тези клетки, задействайки верижна реакция, която води до лупус.

Ето какво трябва да знаете.

Лупусът, официално известен като системният лупус еритематозус, е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система погрешно атакува собствените органи и тъкани на тялото. „Той може да засегне ставите, кожата, бъбреците, кръвните клетки и мозъка“, казва Робинсън. Поне пет милиона души по света живеят с това състояние, което засяга непропорционално жените.

Симптомите варират широко, но често включват умора, болки в ставите, отоци и обриви. В по-тежки случаи заболяването може да възпали бъбреците, белите дробове, сърцето или централната нервна система.

„Лупус може да доведе до трайно увреждане на органи, инвалидизация и дори повишен риск от ранна смърт“, казва Шади Юнис, имунолог и ревматолог в Станфорд, водещ автор на изследването.

Въпреки десетилетия проучвания учените все още не разбират напълно какво отключва лупус или как генетичният риск и факторите на околната среда, включително вирусни инфекции, взаимодействат.

За да изяснят ролята на EBV в развитието на заболяването, Робинсън и екипът му събират кръвни проби от 11 души с лупус и 10 здрави доброволци. Използвайки специализиран метод за секвениране на единични клетки, който са разработили, изследователите анализират пълния генетичен материал на над 300 000 индивидуални B-клетки, за да определят кои от тях носят вируса.

Новият метод разкрива как вирусът променя имунните клетки

Новата техника позволява да се открият редки заразени клетки, скрити сред огромен брой здрави – нещо, което предишните методи не можеха да направят. След това екипът определя количествено заразените клетки, анализира кои подтипове EBV атакува и наблюдава как вирусът ги променя.

Резултатите са впечатляващи: заразените с EBV B-клетки са около 25 пъти по-чести при хора с лупус, отколкото при здрави индивиди. Още по-показателно е, че EBV проявява силно предпочитание да инфектира автореактивни B-клетки – точно тези, които най-вероятно погрешно атакуват собствените тъкани на организма. „Той насочваше и подсилваше точно B-клетките, които задвижват лупус“, казва Юнис.

След като попадне в тези клетки, EBV изглежда активира вирусни гени и имунни пътища, свързани с хронично възпаление и автоимунитет, превръщайки автореактивните B-клетки в центрове, които усилват активността на лупус.

Откритията предлагат едно от най-силните обяснения за механизма досега за това как „един много разпространен вирус може да допринася за сравнително рядко, но опустошително автоимунно заболяване“, казва Юнис.

Все пак изследването има ограничения. Екипът основно е изследвал B-клетки, циркулиращи в кръвта, а не тези, които се намират в органи като бъбреците, където лупус често причинява най-тежки увреждания. И макар резултатите силно да подкрепят причинна роля на заразените с EBV автореактивни B-клетки, Робинсън подчертава, че са необходими допълнителни проучвания, за да се разбере защо само някои носители на EBV развиват лупус, а други не, и как генетични или фактори на околната среда могат допълнително да оформят риска.

Освен че решават дългогодишна загадка, откритията сочат нови възможности за превенция, диагностика и лечение.

По отношение на превенцията „нашите резултати засилват аргументите за ваксини срещу EBV и антивирусни стратегии като потенциални инструменти за предотвратяване не само на EBV инфекции, но и на свързани с EBV автоимунни заболявания“, казва Робинсън. Това е важно, защото няколко ваксини срещу EBV вече са в ранни клинични изпитвания, което поражда възможността защитата срещу вируса един ден да помогне за намаляване на риска от лупус.

Работата може да усъвършенства и диагностиката. Откриването на заразени с EBV автореактивни B-клетки или молекулярните следи, които оставят, може да помогне за идентифициране на хора с по-висок риск или за изясняване на причините за заболяването при конкретен пациент.

Но може би най-вълнуващите последици са в лечението. „Изследването сочи нови терапевтични стратегии, които селективно таргетират заразените с EBV B-клетки, използвайки подходи като инженерни T-клетки или биспецифични антитела, като същевременно щадят здравите имунни клетки“, казва Юнис. Тези целенасочени терапии могат да допълнят или дори да надминат съществуващите лечения, много от които потискат имунната система като цяло, вместо да коригират проблема в неговия източник.

„Целта сега“, отбелязва Робинсън, „е да превърнем тези биологични прозрения в по-прецизни, трайни и потенциално лечебни терапии за хората, живеещи с лупус.“