Този странен древен червей е имал остри зъби и прибиращо се гърло

През септември 2023 г. Джовани Мусини, палеонтолог и докторант в Кеймбриджкия университет, се присъединява към експедиция в необятните дълбини на Гранд Каньон. Той и други изследователи се качват на лодка по мътната река Колорадо, спирайки от време на време, за да се катерят по опасни люспести скали в търсене на стари фосили на 500 милиона години от камбрийския период, зората на сложния животински живот.

Резултатите от тази експедиция, публикувани в Science Advances, включват миниатюрни останки от ракообразни и мекотели. Но най-интересните находки – открити, докато Мусини разтваря скалите на Гранд Каньон в киселина и ги претърсва за фосили – са два вида малки мистериозни зъби. Единият комплект е остър. Другият има издатини отстрани. И двата, както се оказва, принадлежат на неприлично изглеждащо чудовище.

Съществото е червей приапулид (Priapulida), също известен – по очевидни причини – като “червей пенис“.

„Те са… странно оформени“, казва Мусини.

Следвайки предложението на колега, обсебен от „Междузвездни войни“, Мусини нарекъл новооткрития червей от Гранд Каньон Kraytdraco spectatus на името на „krayt dragon“ – огромен заравящ се дракон от „Мандалорецът“. Възрастен K. spectatus би бил с дължина приблизително от 15 до 20 см, казва Мусини.

От вътрешността на тялото му се появявало изкачащо (и прибиращо се) гърло, напомнящо на ксеноморфа от „Пришълецът“. Това гърло, или фаринкс, било обградено със спирали от зъби. Червеят от Гранд Каньон обаче се различавал от повечето си събратя. Въпреки че имал обичайните шиповидни зъби около пръстена на разтегливото си гърло, вътрешността била пълна с концентрични редове от зъби, „каквито никога не са били наблюдавани никъде другаде“, казва Мусини.

Наречени на името на Приап, римския бог на плодородието, приапулидите са много, много по-стари от гениталиите на гръбначните, на които приличат. Следи от фосили и телесни останки отпреди зората на камбрийския период предполагат, че те са били едни от най-ранните хищници в света, заравящи се в дупки и поглъщащи всичко, което могли да погълнат. Някои са живели катораци отшелници в животински черупки. Други са били дом на симбиотични струпвания от по-малки червеи.

„Навсякъде, където погледнем в тези изключително запазени находища, като Китай и Бърджис Шейл, виждаме приапулид“, казва Мусини.

Във видеоклип, който екипът създава, реконструирайки този нов вид приапулид, фаринксът на животното се издига към камерата, сякаш гони плячка, показвайки концентричните редове от остри зъби вътре. Докато по-големите, здрави зъби по края биха могли да остъргват утайката или парчетата от животински труп, по-деликатните пръстени може да са филтрирали „по-фините частици, от които животното наистина се е интересувало“, казва Мусини.

След като се наситил, „самият фаринкс можел да се сгъне наопаки като пръст на ръкавица“, връщайки червея към по-изпъкнал вид.

Въпреки че може да е кръстен на герой от „Междузвездни войни“, Мусини казва, че червеят пенис по-скоро е наподобявал пясъчните червеи от„Дюн“, със сфинктерната си уста, пълна с фини зъби за пресяване на пясък. За съжаление на изследователския екип, името “Shai-Hulud” вече е било взето от несвързана с него вкаменелост на червей.

„По-добре би било приапулида да получи това име“, казва Мусини, „защото приликата е доста зловеща.“

Приапулидните червеи продължават да съществуват днес, добавя Мусини. Оцелели са около 20 вида, въпреки че са се смалили с времето, като сега са с дължина едва няколко милиметра.

„Възможно е да е имало известна тенденция към миниатюризация с течение на еоните“ (един еон се разделя на няколко ери), казва той за приапулидните червеи, които са преживели половин милиард години еволюция.

С други думи, за червеите пениси размерът не е бил непременно всичко.