Този древен крокодил е бил по-голям от повечето динозаври

Преди около 75 милиона години най-големият и страховит хищник в Северна Америка не е бил динозавър, а крокодил. Deinosuchus, „ужасяващият крокодил“ на гръцки, можел да достигне повече от 10 м дължина и тегло над пет тона. Следите от ухапвания по кости не оставят съмнение, че огромното влечуго е ловувало и яло динозаври. Как обаче Deinosuchus е станал толкова голям и широко разпространен хищник, остава мистерия.

Сега ново проучване, публикувано в Communications Biology, твърди, че е решило пъзела - чрез промяна на мястото на Deinosuchus в родословното дърво на крокодилите и, доколко толерантни са били влечугите към солените местообитания. „Искахме да разберем по-добре как Deinosuchus се е превърнал в този успешен топ хищник на крайбрежните влажни зони в цяла Северна Америка, и защо е станал толкова голям“, казва Мартън Раби, палеонтолог от Университета в Тюбинген, Германия, и съавтор на статията.

Палеонтолозите са по следите на Deinosuchus, откакто чифт фосилизирани зъби са открити в Северна Каролина през 1858 г. Оттогава фосилизираните зъби на влечугото, костната броня, парчетата от черепа и скелетните части са открити в Мексико, Юта, Тексас, Монтана, Южна Каролина, Ню Джърси и други, изскачащи по краищата на Северна Америка праисторически брегове в скали на възраст от 82 до 72 милиона години. В равнинните блата и мочурищата на Северна Америка от креда Deinosuchus наблюдавал и причаквал плячката да се приближи достатъчно, за да захапе.

Палеонтолозите категоризират трите известни вида Deinosuchus като Алигаторови (Alligatoridae), едно от трите семейства на разред крокодили, заедно с Крокодиловите и Гавиаловите. Широката, закръглена муцуна на Deinosuchus със сигурност прилича повече на тази на алигаторите, отколкото на други крокодили, намеквайки за тясна връзка.

След като правят ново сравнение на разклоненията в родословното дърво, изследователите поставят под въпрос традиционния възглед и прекатегоризират масивното влечуго. Проучването предполага, че Deinosuchus е принадлежал към древна линия, която се е отделила преди последния общ прародител на днешните алигатори и крокодили, носейки характеристики, които се наблюдават и в двете групи. Това позволило на древния крокодил да процъфтява сред по-солени местообитания като естуари и океански брегове, както днес правят соленоводните крокодили.

„Бяхме изненадани да разберем, че Deinosuchus не е „по-страхотен алигатор“, казва Раби. Екипът твърди, че подобният на алигатор вид на влечугото вероятно е въпрос на конвергентна еволюция, а не на родствена прилика.

Палеонтологът от Нюйоркския технологичен институт Адам Косет, който не участва в новото проучване, поставя под съмнение някои от методологиите, използвани за конструиране на новото родословно дърво, но отбелязва, че разместването има смисъл, тъй като вкаменелостите на Deinosuchus показват набор от черти, наблюдавани при алигатори и крокодили, както и някои характеристики, „обикновено откривани много дълбоко в родословното дърво“.

Раби и съавторите на изследването се питат дали новата класификация може да обясни как Deinosuchus е започнал да живее в сладководни и соленоводни местообитания, географски отдалечени като Мексико и Ню Джърси. Алигаторите са склонни да предпочитат сладководни местообитания, докато много крокодили са по-толерантни към солената вода. Изследователите твърдят, че Deinosuchus е приличал повече на соленоводен крокодил, отколкото на американски алигатор, и освен че е следвал крайбрежните местообитания, е преплувал праисторическо море, което разделяло Северна Америка на две половини през късната креда.

Други изследователи обаче са скептични към аргумента. „Не съм съгласен, че видовете Deinosuchus са били толерантни към солена вода“, казва Косет, отбелязвайки, че Deinosuchus, намерен в Тексас, например, е живял в сладководна среда, която не е била особено близо до брега. Вкаменелостите на Deinosuchus в Юта също се откриват заедно със сладководни риби и влечуги в местообитания, които не са били особено близо до брега. Възможно е Deinosuchus да е предпочитал сладка вода, но да е бил способен да търси храна и да пресича по-солени води, когато е необходимо.

„Изобилието от вкаменелости на Deinosuchus в крайбрежните отлагания е отражение само на условията за запазване“, добавя палеонтологът от Бристолския университет Макс Стокдейл, който не участва в новото проучване. Бреговата линия е само част от картината. Deinosuchus може да е живял в среда, която не е записана във вкаменелостите. Освен това, отбелязва Стокдейл, е известно, че сладководните видове като нилските крокодили и американските алигатори плуват между океанските острови или прекарват известно време в морето, така че случаят за Deinosuchus остава неубедителен въз основа на наличните доказателства.

Въпреки че палеонтолозите все още опознават биологията на Deinosuchus, няма съмнение, че хищникът е бил голям. Вкаменелостите на Deinosuchus често се намират в същите образувания като тези на месоядните тиранозаври, например, но Deinosuchus може да е ставал по-дълъг и по-тежък от тиранозаврите, което го прави истински върховен хищник. Крокодилът дори имал сила на захапката, по-голяма от тази на Т-рекс, въпреки че двата вида не са съществували едновременно. За да процъфтява Deinosuchus, трябвало да има много храна. Широкият ареал на хищното животно показва, че е имало много подходящи местообитания за поддържане на такъв огромен месоядец.

„Имате нужда от две неща, за да отгледате гигантски крокодили“, казва Раби - бърз темп на растеж в ранна възраст и постоянно снабдяване с храна, за да подхранвате този бърз растеж. По време на късната креда, когато е живял Deinosuchus, високото световно морско ниво и топлият климат са подхранвали невероятен растеж в блатата навсякъде, където морето е докосвало Северна Америка. Естеството на тези водни екосистеми, според новото проучване, е позволило на такива гигантски влечуги да се развият.

„Високопродуктивните влажни зони, включително видовете плячка, били от решаващо значение за еволюцията на Deinosuchus“, казва Раби, модел, който се вижда сред други гигантски, праисторически крокодили като Sarcosuchus, който е живял в древна Африка и Южна Америка преди около 120 милиона години, и Purussaurus в Южна Америка преди между 16 и 5 милиона години.

Храната не е била единственият фактор за гигантските, студенокръвни крокодили. „Гигантизмът, който виждаме при Deinosuchus, е отражение на стабилността в околната среда“, посочва Стокдейл, особено след като Deinosuchus би разчитал на температурата на околната среда, за да регулира телесната си температура. Условията е трябвало да бъдат подходящи за продължително време, за да позволят на такъв крокодил да се развива. Такива екосистеми са се развивали няколко пъти в историята на Земята, подхранвайки растежа на гиганти като Deinosuchus. Може би някой ден ще го направят отново.