Този динозавър сам изкопал гроба си

Динозаврите са трудни за откриване сред скалите на 99 милиона години в източната пустиня на Юта. По-често се откриват във вид на натрошени парчета, ерозирали на слънце. Но нов за науката динозавър на име Fona herzogae представлява изключение от правилото. Малкото тревопасно животно се ровило в земята, създавайки леговища, където нещастните динозаври са били погребвани и запазвани по-често от техните съседи през креда.

В по-широкото родословно дърво на динозаврите Fona принадлежи към група тревопасни със среден размер, наречени тесцелозаври (thecelosaurs). Тези растителноядни не са имали богато украсени шипове, рога, гребени или други причудливи орнаменти. Но последните доказателства сочат, че тесцелозаврите са били сред малкото известни видове динозаври, които са се заравяли в земята, навик, който може да е помогнал на телата им да фосилизират по-често, отколкото другите малки динозаври, с които са живели. Палеонтолозите описват новия тесцелозавър в The Anatomical Record.

Сред скалите от периода на ранната креда в Източна Юта, „скелетите на Fona са сред най-разпространения материал от динозаври, който откриваме“, казва палеонтологът и автор на изследването Хавив Аврахами от Природонаучния музей в Северна Каролина. В допълнение към почти пълен скелет, екипът открива множество други скелети на Fona и отделни кости на различни места в същия скален слой.

Палеонтолозите обикновено не очакват да открият такова богато струпване на малки динозаври. Възрастните Fona са били дълги около 2 м заедно с дългата опашка на динозавъра. Не само, че такива малки динозаври често са били плячка за по-големи динозаври, но малките видове имат и по-деликатни кости, и е по-вероятно труповете им да бъдат натрошени или унищожени преди вкаменяването. Дори водните пътища, които някога са кръстосвали тази екосистема, казва Аврахами, биха могли да накарат трупа да изгние, да се разпадне и да се разпръсне.

Вкопаването обаче позволило на Fona да се противопостави на тенденцията при малките динозаври. Скелетите на динозаврите изглежда са били погребани и запазени в подземни кухини, подобно на друг заравящ се динозавър на име Oryctodromeus, описан през 2007 г. До това откритие палеонтолозите нямаха представа, че динозаврите изобщо се заравяли под земята. Сега тази способност изглежда е еволюирала повече от веднъж сред малките клюнести тревопасни животни. Едно находище на вкаменелости, описано от авторите, съдържа най-малко два Fona, преплетени един с друг, „което е точно това, което бихте очаквали от животни, споделящи една и съща дупка“, казва палеонтологът от Университета “Емъри” Антъни Мартин, който не участва в проучването.

Подобно на други вкаменелости на заравящи се динозаври, костите на Fona показват адаптации, свързани с копаене в почвата. Fona имали здрави бедра, с някои кости, слети заедно, и разширени раменни кости за по-широки прикрепвания на мускулите на предните крайници. Тези скелетни модификации биха дали на предните крайници на динозавъра по-голяма сила за копаене в земята, а бедрата помагали на динозавъра да понесе стреса от дейността. Аврахами предполага, че динозавърът може да е копаел по същия начин, както правят някои бозайници като южноафриканския дългоног, използвайки предните си крайници, за да ринат почвата, преди да използват задните си крайници, за да изритат изкопаната пръст.

Създаването на подземни убежища би могло да помогне да се обясни защо малките растителноядни като Fona са успели да оцелеят и да процъфтяват в пейзажи, пълни с големи хищници и сурово време. „Ако сте мъничък динозавър, без много други естествени защитни механизми, вкопаването има смисъл като адаптация за оцеляване в среда с големи хищници, пожари, бури, топлина, студ или други стресове“, казва Мартин.

Други малки растителноядни видове динозаври може също да са изкопавали убежища в земята. Мартин отбелязва, че подобни малки динозаври като нанозаврите (Nanosaurus) от по-ранния юрски период са добри кандидати за бъдещо изследване на историята на заравящите се динозаври. По-ранните видове приличат на Fona и е възможно те също да са копали дупки, за да се скрият от остри зъби и сурови бури. По-старите тревопасни животни може да са развили самостоятелно способности за заравяне точно като Fona и Oryctodromeus.

Макар и може би трагично за живите Fona, погребването на толкова много малки динозаври е късмет за палеонтолозите. Какво точно се е случило с различните тесцелозаври, намерени в Източна Юта, може никога да не се разбере. Може би те са загинали при наводнение, изпълнило дупките им с вода, докато са се криели под земята. Каквото и да ги е убило, динозаврите са били погребани достатъчно бързо, така че няколко скелета да имат съчленени кости вместо просто купчина парчета. „Техните дупки биха действали като защитна царска гробница“, казва Аврахами, „предотвратявайки изтриването на историята на живота им чрез техните вкаменелости.“