Това животно има вграден електрошок за зашеметяване на акули

С мощни челюсти и висока устойчивост на токсини, големите акули като тигровите акули и големите бели могат да изядат почти всичко. Морските змии, достатъчно отровни, за да убият човек с едно ухапване, и скатовете, въоръжени с 15-сантиметрови бодли, са леки закуски за тези върховни океански хищници.

Учените отдавна вярват, че никое морско същество не е в безопасност от голяма, гладна акула, но поне една група животни е разработила ефективно средство, за да избегне хранопровода на акула: електрически скатове.

В проучване, публикувано миналия месец в Ethology, изследователите откриват, че електрическите скатове могат да подплашат както тигровите, така и белите акули, като ги ударят с мощни електрически разряди. Въпреки че е известно, че електрическите скатове използват вградените си електрошокови устройства за лов, това е първото проучване, което показва, че те ги използват и за самозащита.

„Първоначално не бих си помислил, че електрическият разряд, който тези животни произвеждат, ще бъде толкова ефективен като възпиращ фактор срещу хищниците. Но сега съм напълно убеден, че това може да е много ефективна защита“, казва Янис Папастаматиу, еколог от Международния университет във Флорида, който изучава акули и други морски хищници, и ръководи новия анализ.

Срещани в умерените и тропическите океани по света, повечето електрически скатове са с дължина по-малко от метър. Но някои, като атлантическия скат, могат да достигнат до 1,8 метра и да тежат до 90 кг.

Най-големият сред тези скатове може да произвежда електрически разряди над 200 волта, което е повече от достатъчно, за да повали човек. Когато са стимулирани от нервната система на скатовете, бъбрековидните органи от двете страни на главата им освобождават заредени йони – обикновено за да убият по-малко животно за вечеря.

Електрическите скатове са известни и с това, че не се страхуват от хора и големи акули, казва Папастаматиу, който е и изследовател на National Geographic. „Обикновено, ако сте толкова смели, това е защото сте доста уверени в защитните си способности“, казва той.

Папастаматиу вижда тяхната смелост в пълна степен за първи път, докато изучава хранителното поведение на големите бели акули край бреговете на остров Гуадалупе в Мексико през 2018 г. Той и колегите му прикрепват камери към гръбните перки на шест акули.

В едно от видеата голяма бяла акула се приближава до тихоокеански електрически скат във водния стълб. Когато акулата е достатучно близо за удар, скатът сякаш сгъва гръдните си перки, позата, която обикновено заема, когато удря плячката си.

„Акулата внезапно полудя и се изстреля нагоре“, спомня си Папастаматиу. „Нещо наистина я беше разтревожило.“ Две минути по-късно акулата се връща, но този път подминава ската, може би научила си урока.

Всички акули имат уникална сензорна система, която им позволява да откриват слабите електрически полета, произвеждани от живите организми. Това ги прави изключително чувствителни към електричество. Но склонността на акулите да ядат всичко – въпреки опасността – кара изследователите да се усъмнят, че видяното от тях може да е съвпадение.

След това, през 2024 г., инструктор по гмуркане на име Али Ансар заснема подобна сцена във Фувахмулах, Малдивите, между електрически скат Torpedo sinuspersici от Мексиканския залив и тигрова акула. Този кадри, казва Папастаматиу, го убеждават, че видяното не е случайност.

Като част от това проучване, Папастаматиу и колегите му преразглеждат минали кадри, включително експеримент, който са провели в края на 90-те години на миналия век върху тихоокеански електрически скатове край Палос Вердес, Калифорния, и откриват още примери за поведението. За да наблюдават разликите между хищническите и защитните атаки, екипът или предлага на тихоокеанските скатове прясно уловена риба, или ги бута по гърба с въдица. Скатовете излъчват сходни силни електрически разряди в отговор и на двата стимула, но стимулът с въдицата предизвиква по-кратки и по-бързи разряди.

„Ако го правят за защита, има смисъл да се произведе един много бърз заряд“, казва Папастаматиу. „Тези животни по същество имат батерия и както всяка батерия, отнема известно време, за да се презаредят.“

Тъй като това проучване включва само тихоокеански електрически скат и скатове Torpedo sinuspersici, е необходима още работа, за да се определи дали всички електрически скатове са способни да възпират големи акули. Способността на електрическия скат да накара акулата да се отдръпне вероятно зависи от неговия размер, казва Дейв Ебърт, учен по акули в Държавния университет в Сан Хосе, който не е участвал в проучването.

Ебърт е открил други видове Torpedo скатове в коремите на големи акули. „Мисля, че ако са [достатъчно малки] акулите вероятно могат да ги изядат“, казва той. Малките или млади скатове може да не произвеждат достатъчно електричество, за да възпрат акулите, докато един удар от по-голям скат може да е достатъчен, за да избяга от челюстите им – буквално. Ебърт е виждал и скатове Torpedo sinuspersici с големи ухапвания от акула. “По следата от ухапване можеше да се разбере, че акулата го е пуснала.”

Авторите на изследването вярват, че техните открития не само променят това, което знаем за защитните способности на електрическите скатове, но и добавят достоверност към идеята, че поразяването на големи акули с електрически ток е ефективно средство за тяхното възпиране – урок, който би могъл да помогне на хората да разработят по-добри методи за държане на акулите далеч.

Но повече от всичко, поведението подсказва, че електрическите скатове не бива да се подценяват. „Електрическите скатове могат да бъдат много силни“, казва Ебърт. „Те обикновено не атакуват, но ако ги дразните, ще ви зашеметят.“