Какво се случва с тялото в зоната на смъртта

Наука

Човешкото тяло не може да функционира над определена надморска височина. Ние функционираме най-добре на морското равнище, където нивата на кислород са оптимални за мозъка и дробовете ни.

© Снимка: iStock

Човешкото тяло не може да функционира над определена надморска височина. Работим най-добре на морското равнище, където нивата на кислород са оптимални за мозъка и дробовете ни.

Но когато алпинисти се устремят към връх Еверест с неговите 8849 метра, те се изправят пред т.нар. „зона на смъртта“ – надморската височина над 8000 метра, където има толкова малко кислород, че тялото започва да умира минута по минута и клетка по клетка.

В зоната на смъртта мозъкът на алпинистите и дробовете им страдат от недостиг на кислород и рискът от инфаркт и инсулт се увеличава, а преценката им - ненадеждна.

На морското равнище въздухът съдържа около 21 процента кислород. На височина 3600 метра и нагоре, където кислородът е с 40% по-малко, телата ни силно започват да се напрягат.

Галерия | Голямата загадка на Еверест

Вижте 5 снимки

Осем километра над морското равнище въздухът съдържа толкова малко кислород, че дори с кислородни бутилки усещането е като да „тичате на пътеката във фитнеса и да дишате през сламка“, обяснява американският катерач Дейвид Брешиърс.

Подобна липса на кислород носи безброй рискове за здравето. Ако нивото му в кръвта падне под определено ниво сърдечният ритъм ще се повиши до 140 удара в минута, увеличавайки риска от инфаркт.

Катерачите трябва да дадат време на телата си да се приспособят към условията на Хималаите преди да атакуват Еверест. Експедициите обикновено правят изкачването на три етапа от базовия лагер, който се намира на 5400 метра - по-високо от почти всички европейски върхове. При всеки етап те се изкачват с няколкостотин метра по-нагоре от предишния.

В течение на няколко седмици тялото започва да произвежда повече хемоглобин (протеинът в червените кръвни клетки, който транспортира кислородът от дробовете до останалата част на тялото), за да компенсира променената височина.

Прекалено много хемоглобин обаче може да сгъсти кръвта и сърцето да се затрудни да я изпомпва към тялото. Това може да доведе до инсулт или натрупване на вода в дробовете.

Връх Еверест е по-висок с над 60 сантиметра, обявиха Китай и Непал

Вижте повече

Връх Еверест е по-висок с над 60 сантиметра, обявиха Китай и Непал

Въз основа на паралелни проучвания, проведени в две страни, новите височинни измервания са приети от Националното географско дружество.

Бърза проверка със стетоскоп може да установи стичането на течност около дробовете – състояние известно като HAPE (high altitude pulmonary edema). Симптомите включват умора, усещане за задушаване нощем, слабост, упорито отделяне на бели, воднисти или пенести храчки. Понякога кашлицата е толкова жестока, че може да счупи ребра. Катерачи с HAPE трудно си поемат въздух, дори и в покой.

Един от най-рисковите фактори при 8000 метра е хипоксията - твърде малкото кислород, който достига до органите, в частност мозъка. Поради това живеенето на голяма надморска височина, като зоната на смъртта не е възможно, казва експертът Питър Хакет.

Ако мозъкът не получава достатъчно кислород, той може да започне да се подува, което води до виене на свят и повръщане и се отразява отрицателно на мисленето и логиката. Катерачите понякога забравят къде са. Правят странни неща, като например да събличат дрехите си или да говорят с въображаеми приятели. Взирането в безкрайното бяло на снега и леда може да причини снежна слепота – временна загуба на зрение или пукане на кръвоносни съдове в очите.

Някои катерачи получават контузии или умират от непреки последици от надморската височина. Физическото отслабване и увредено зрение може да доведат до инциденти. Поради неспособност за вземане на решения – причинена от умора или липса на кислород – някои алпинисти забравят да се осигурят с въжета, отклоняват се от маршрута или не успяяват да използват правилно животоспасяващо оборудване като кислородни бутилки.

Общо взето изкачването в зоната на смъртта е „ад“, казва алпинистът Дейвид Картър. По принцип катерачите се опитват да стигнат до върха и да слязат само за един ден, за да прекарат възможно най-малко време в зоната на смъртта преди да се върнат към по-безопасна надморска височина. Но тези последни метри на финала се случват след седмици катерене, в един от най-тежките участъци от маршрута.

За да бъде успешно изкачването всичко трябва да бъде по график. Около 10 вечерта катерачите напускат лагер 4, който се намира на7900 метра надморска височина, на ръба на зоната на смъртта. Първата част от изкачването те правят в непрогледен мрак, само под светлината на звездното небе и челници.

Седем часа по-късно катерачите стигат върха. След кратка почивка за наслада от постижението и снимки експедицията започва 12 часовото слизане. В идеалния случай алпинистите се връщат в лагера преди падането на нощта.

Но през последните години върхът е толкова пренаселен, че се налага покоряващите го да прекарат дълги часове в зоната на смъртта, което при някои води до колапс и смърт от изтощение.

На 22 май 2019 г., когато 250 катерачи се опитаха да стигнат върха на планината, Kathmandu Post съобщи, че много от тях е трябвало да се редят на опашка, за да се изкачат и да слязат. Тези допълнителни, непланирани часове в зоната на смъртта са разликата между живота и смъртта за 11 души.

Галерия | Екипировката за Еверест: преди и сега

Вижте 15 снимки