Това птица ли е? Маймуна? Не, това е „причудливо“ ново праисторическо влечуго

Преди около 247 милиона години, странно, 15-сантиметрово влечуго е пропълзявало по клоните, захващайки опашката и краката си за кората като маймуна, а тясното му, птиче лице оглеждало околността. На гърба си имало ветрилообразен израстък от твърди структури, вероятно улавящи светлината и окъпвайки ги в цвят. Те много приличали на пера, но били нещо съвсем различно, тъй като влечугото не е било свързано с птици или динозаври и е съществувало сто милиона години преди първият динозавър да полети.

Изследователите отдавна вярват, че неща като пера и козина – сложни структури, които растат от кожата и могат да служат за изолация, за усещане на средата, за визуални демонстрации и да позволяват полет – са до голяма степен уникални за родословните линии, дали началото на птиците и бозайниците.

Но сега екип от палеонтолози открива праисторическо влечуго с царствен, подобен на пера гребен, който не прилича на никой друг познат досега покривен придатък – неща като рога, нокти и коса. Вкаменелостите показват, че еволюционните адаптации, подобни на перата и козината, са били по-разпространени, отколкото се смяташе досега.

„Изумен съм и смаян“, казва Стив Брузате, палеонтолог от Университета в Единбург, който не е участвал в проучването. „Отдавна не съм бил толкова изумен от ново откритие на вкаменелости.“

Откритието, публикувано в Nature, помага и за разрешаването на десетилетна палеонтологична мистерия.

„Винаги е имало разлика между пернати динозаври и люспести влечуги“, казва Стефан Спийкмън, палеонтолог в Държавния музей по естествена история в Щутгарт, Германия, и автор на статията.

Екземплярите са открити за първи път през май 1939 г., когато частният колекционер на фосили Луи Гроувожел проучва кариери в триаските скали в Североизточна Франция. Той открива десетки изолирани структури, за които предполага, че са вкаменени рибни перки или крила на насекоми, както и частичен скелет на влечуго. Но когато Държавният музей по естествена история в Щутгарт придобива колекцията му през 2019 г., казва Спийкмън, музейният изследовател забелязва слаби ребра в основата на една от вкаменелите структури. Внимателно обработвайки скалата, те откриват запазения торс, шия и череп с петсантиметров гребен, стърчащ от горната част на гърба. Структурите и скелетите принадлежат на едно и също животно.

След като изучават скелетните останки и отделни гребени от над 80 екземпляра, екипът избира името Mirasaura grauvogeli, „причудливото влечуго на Гроувожел“. Докато скелетите представляват млади животни, казва Спийкмън, размерът на някои от гребените в колекцията предполага, че възрастните биха могли да са дълги доста над 30 см.

Неговият екип идентифицира Mirasaura като член на странна група дървесни влечуги, наречени дрепанозаври (Drepanosaurs). Срещани в Северна Америка и Европа, дрепанозаврите понякога се сравняват с хамелеони, казва Спийкмън. Но те са били много, много по-странни: имали са тела с форма на бъчва, прегърбени рамене и големи, насочени напред очи върху клюновидните черепи, подобни на птичите. Много от тях са имали противоположни палци и маймуноподобни хватателни опашки, като някои видове са имали нокът на върха на опашката.

„За мен най-близкият аналог е пигмейският мравояд“, казва Спийкмън.

Mirasaura също така предоставя ключа към разрешаването на дългогодишна триаска загадка, казва Михаел Бухвиц, палеонтолог в Природонаучния музей в Магдебург, Германия, който не е участвал в изследването. През 1970 г. руски палеонтолог публикува статия за Longisquama, фрагментарно влечуго с пръски от дълги, подобни на пера структури от Киргизстан.

Откритието на Longisquama първоначално е предоставило аргументи на изследователите, недоволни от тогавашната противоречива теория, че птиците са произлезли от динозаври. Но с натрупването на огромни доказателства, показващи връзката между птиците и динозаврите – включително фосили, показващи, че перата и подобни структури са били широко разпространени сред динозаврите и птерозаврите – никой не е знаел какво да прави със загадъчния Longisquama или къде му е мястото в родословното дърво на влечугите, казва Бухвиц. Повечето избрали да го игнорират.

Сега обаче откритието на Mirasaura позволява на екипа от Щутгарт най-накрая да идентифицира и Longisquama като отдавна изгубен дрепанозавър. „Сега загадката е решена“, казва Бухвиц.

Припокриващите се пера на странните гребени на Mirasaura и Longisquama наистина приличат на пера на пръв поглед, казва Спийкмън, тъй като най-вероятно са направени от кератин, ключов структурен протеин, който изгражда всичко - от нокти и люспи до коса и пера. „Те стърчат вертикално нагоре, далеч от тялото, и са дълги.“

Екипът също така открива запазени меланозоми – клетки, произвеждащи пигмент – в структурите, които приличат повече на тези, наблюдавани в оперението на птиците, отколкото на люспи на влечуги или косми на бозайници, казва Спийкмън. Но вместо типичния модел на разклоняване на кератинови нишки, наблюдаван в истинските пера, перата на дрепанозаврите сякаш са се образували в един гладък лист около централния им гребен.

„Това, което имаме тук, е забележителен пример за конвергентна еволюция, може би най-зашеметяващият, който съм виждал“, казва Брузате. „Те не са били имитатори на птици. Птиците са ги имитирали.“

Тъй като дрепанозаврите са принадлежали към много по-ранен еволюционен клон на семейството на влечугите, отколкото клонът, който е дал началото на съвременните гущери, крокодили и птици, казва Спийкмън, това предполага, че генетичните адаптации за създаване на тези покривни придатъци са възникнали рано в еволюционното дърво на гръбначните.

Остава да се види колко широко разпространени са били подобните на пера гребени в семейството на дрепанозаврите, казва Спийкмън, и как точно са се образували. Но откритието също така отваря възможността във вкаменелостите да се открият още подобни на пера структури сред други семейства влечуги.

За Спийкман, екстравагантните катерачи като Mirasaura – с техните маймунски опашки, хамелеонови крака, птичи глави и гребени, подобни на пера – „променят представата за това какво представлява едно влечуго“.