Това поколение е изправено пред множество напълно уникални заплахи за здравето

Юношеството може да бъде изпълнено с тревоги и предизвикателства, но днешните младежи са изправени пред уникални заплахи в мащаб, с който никое предишно поколение не се е сблъсквало, според подробен нов доклад за тяхното здраве и благополучие.

Повече от един милиард души на възраст от 10 до 24 години са изложени на риск от лоши здравни резултати до 2030 г., което е поне половината от световното подрастващо население, заключава докладът, публикуван във вторник в Lancet, водещо медицинско списание. Юношите изпитват нарастващи нива на затлъстяване и проблеми с психичното здраве, като същевременно се борят с влиянието на цифровите технологии и дестабилизирания глобален климат.

„Дори аз бях шокирана от това как изглеждат някои от тези числа и прогнози за бъдещето“, казва Сара Беърд, професор по глобално здраве и икономика в Университета „Джордж Вашингтон“ и съпредседател на комисията, изготвила доклада. „Ясно е, че вече сме в криза на влошено здраве сред младите хора и ще бъдем все по-силно в такава.“

Комисията е съставена от независими изследователски екипи, свикани от Lancet, за да изследват специфични здравни теми и да препоръчат политически действия. Докладът е изготвен от 44 експерти, които са прегледали около 550 рецензирани проучвания, откакто са започнали работа през 2021 г. Това е втория доклад за здравето и благосъстоянието на подрастващите, като първият е публикуван през 2016 г.

„Животът на подрастващите днес е много различен от този преди десет години“, казва Беърд. „Предвид всички тези други конкуриращи се нужди за ресурси, внимание и фокус, подрастващите отново са останали на заден план. Време е наистина да напомним на хората защо са важни и че игнорирането им в това време на бързи промени е потенциално катастрофално.“

Въпреки че има някои добри новини в констатациите на доклада – намаляващи нива на тютюнопушене и употреба на алкохол, и по-добър достъп до образование, особено за момичетата – докладът предупреждава, че здравето на младите хора е на „преломна точка“ в един несигурен и бързо променящ се свят. Ето някои от основните предизвикателства.

Това поколение ще бъде първото, което ще прекара целия си живот в сянката на дестабилизиран глобален климат.

До 2100 г. се очаква 1,8 милиарда юноши да преживеят глобални температури, които са с около 2,8°C по-високи от прединдустриалните времена – промяна, която ще засили екстремните метеорологични условия, продоволствената несигурност, загубата на биоразнообразие, социалната нестабилност и свързаните с топлината заболявания по целия свят.

„Мисля, че е трудно за хората да осъзнаят напълно какво означава един по-горещ свят за здравето и благосъстоянието“, казва Беърд. „Младите хора ще съществуват много по-дълго от по-старото поколение и те имат най-много да губят, ако не инвестират в бъдещето. За съжаление, те често не са тези, които са на власт, за да вземат тези решения.“

Подрастващите „са първото глобално поколение дигитални туземци“, според доклада.

В световен мащаб 79% от 15 до 24-годишните имат достъп до интернет, докато 95% от подрастващите в страните с високи и горни средни доходи са онлайн.

Дигиталните технологии отключват огромни възможности. Но те могат също така да изложат младите хора на дезинформация, кибертормоз и обезпокоително съдържание, като същевременно увеличат социалната изолация и физическата неактивност.

Рискове и ползи от дигиталните технологии ще бъдат „презаредени“ от съзряването на изкуствения интелект, предупреждава докладът. Няма универсално решение за този сложен проблем, така че докладът предлага разнообразни подходи за справяне с него на всички нива.

„Има много силни мнения относно социалните медии и дигиталния достъп, но аз мисля, че това е много нюансирана история“, казва Беърд.

„Има и наистина важна роля за родителите, за учителите и за самите млади хора“, добавя тя. „С изкуствения интелект ще са необходими наистина умни хора и наистина бърза промяна в политиката, за да се гарантира, че младите хора няма да бъдат ощетени по време на този процес.“

Нивото на затлъстяване се покачва във всички части на света и от 90-те години насам се е увеличило до осем пъти в части от Африка и Азия. Докладът прогнозира, че приблизително 464 милиона юноши в световен мащаб ще бъдат с наднормено тегло или затлъстяване през 2030 г. (143 милиона повече, отколкото през 2015 г.), тенденция, която ще увеличи риска от състояния, свързани със затлъстяването, като диабет тип 2 и сърдечни заболявания.

Нарастващото затлъстяване сред подрастващите е свързано с увеличената наличност на нездравословна храна, която често е по-достъпна от питателните алтернативи. Захарните напитки, като газираните или енергийните напитки, са ключов двигател на проблема: Консумацията на тези напитки сред подрастващите се е увеличила с 24 до 33 процента във всеки регион, с изключение на страните с високи доходи, Латинска Америка и Карибите. Повече от половината подрастващи на Земята консумират подсладени със захар напитки поне веднъж на ден.

Освен това, докладът установява, че подрастващите са възприели по-заседнал начин на живот с много време пред екрана или защото замърсяването на въздуха, екстремните метеорологични условия и други фактори ограничават способността им да участват в спорт или упражнения на открито.

За борба със затлъстяването сред подрастващите, докладът препоръчва въвеждането на данъци върху захарта и разширяване на младежките спортни и фитнес програми за общности в неравностойно положение.

Една от най-обезпокоителните прогнози на доклада е, че 42 милиона години здравословен живот ще бъдат загубени поради психични разстройства или самоубийства през 2030 г., което е с два милиона повече, отколкото през 2015 г. Психичното здраве е „най-голямата причина за болести сред подрастващите във всички страни“, според доклада.

Това число потвърждава широко разпространената и добре документирана криза на психичното здраве сред младите хора, подхранвана от дългосрочни тенденции – като дигиталните технологии и изменението на климата – и скорошни катастрофи, особено пандемията от COVID-19.

„Представете си тези масивни смущения през тези критични години“, казва Беърд. „Те са загубили образованието и способностите си да взаимодействат с хората, съчетани с множество икономически кризи. Потенциално те живеят в по-беден и по-стресиран свят.“

Докладът препоръчва разширяване на услугите за психично здраве за подрастващите и овластяване на общностите да се справят с причините за техния стрес, тревожност и депресия.

Аойфе Дойл, доцент по епидемиология, специализирана в здравето на подрастващите в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, е съгласна, че здравето и благосъстоянието на подрастващите са в повратна точка.

„Докладът на Lancet предоставя данни, които показват, първо, че твърде малко се инвестира в здравето и благосъстоянието на подрастващите, и второ, че инвестициите не съответстват на бремето на болестите сред подрастващите“, казва в имейл Дойл, която не е участвала в доклада.

„Тези убедителни данни би трябвало да мотивират правителствата и спонсорите да предприемат стъпки за изпълнение на ангажиментите си за всеобщо здравно осигуряване и да предоставят по-подходящи и всеобхватни здравни услуги за подрастващите“, добавя тя.

Също така си струва да се отбележи, че нито една от тези тенденции не се проявява изолирано. Затлъстяването и психичното здраве са силно повлияни от цифровите технологии и климатичния стрес, например. Въпреки това, Беърд е окуражена от устойчивостта и решителността на младите хора да се справят с тези сложни предизвикателства.

„Младите хора са оптимисти и имат надежда“, казва Беърд. „Много от тях все още са много оптимистични за това какво крие бъдещето и искат да направят всичко възможно, за да изглежда бъдещето по-добро.“