Това може да е най-старото доказателство за палене на огън

Археолозите са открили това, което може да е най-ранното доказателство за умишлено палене на огън.

На обект, наречен East Farm в Англия, последните разкопки разкриха зачервен нанос, кремъчни ръчни брадви, деформирани от топлина, и фрагменти от минерал – железен пирит – който може да се използва за създаване на искри върху прахан. Взети заедно, находките предполагат, че ранна група неандерталци умишлено и многократно е палела огньове в огнище там преди около 400 000 години.

„За над 36 години работа на терен и геоложки проучвания в района никога не сме намирали пирит,“ казва археологът от Британския музей Ник Аштън, водещ автор на изследването, публикувано в Nature. „А сега единственият път, когато го откриваме, е заедно с ръчни брадви, напукани от топлина, и изпечени седименти.“

Въпреки че няколко различни доказателства изграждат силен аргумент, да се установи дали ранните хора са палели огън нарочно е трудно, защото археологическите следи от естествени и човешки огньове изглеждат много сходни. Но ако находките се потвърдят, това ще измести първото палене на огън с повече от 350 000 години назад и ще добави доказателства, че неандерталците са овладели огъня независимо от ранните съвременни хора.

Обектът East Farm, на около 110 км североизточно от Лондон, близо до селцето Барнам, е открит преди повече от 100 години. Първите разкопки разкриват каменни сечива от преди над 400 000 години, по време на периода на долния палеолит или старокаменната епоха. Учените смятат, че в региона са живели групи ловци събирачи – ранни човешки предци, вероятно Homo heidelbergensis; и че цяла Британия по онова време е била свързана с европейския континент чрез суша, известна като Догерленд. Според Ник Аштън обектът East Farm може да представлява останки от сезонен лагер.

Някои близки праисторически обекти също показват следи от използване на огън от ранни хоминини, но изследователите не могат да определят дали огньовете са били запалени нарочно или са били взети от естествени горски пожари. (Доказателства, че хората са добивали огън от пожари за свои нужди, датират отпреди над милион години, при ранния хоминин Homo erectus.) Но разкопките в East Farm са първите в района, които откриват фрагменти от железен пирит, изглеждащи като част от комплект за палене на огън, казва Аштън. Освен това няколко фрагмента от древни черепи, намерени на други места, предполагат, че ранни неандерталци може да са живели там по онова време, макар екипът да не изключва възможността пиритът да е принадлежал на Homo heidelbergensis.

Железният пирит, наричан понякога „златото на глупците“ заради златистия си блясък, е минерална форма на железен дисулфид. Когато се удари силно с кремък, веществата създават ярки искри, които могат да запалят огън върху специален прахан; често са използвани дървесни стърготини или изсушени гъби, обяснява Аштън.

Минералът може да се образува и естествено от химикали в земята, отбелязва съавторът на изследването Андрю Соренсен, експерт по праисторически огън от Университета в Лайден. Но това обикновено става на стотици метри под повърхността в East Farm, докато тези фрагменти са открити само на няколко метра дълбочина. „В региона не са известни скални образувания или геоложки залежи с пирит, което предполага, че той е бил донесен от хоминини“, казва той.

Аштън допълва, че наблюдаваните промени в геомагнетизма на седиментите около огнището показват, че огън е пален там многократно; инфрачервената спектроскопия разкрива ясни признаци, че седиментите са били нагрявани, понякога до над 704 °C.; а има и следи от химикали, наречени полициклични ароматни въглеводороди, които обикновено се образуват при горене на дървесина. „Всички тези неща допринасят за разбирането ни, че това не е бил естествен пожар“, казва той.

Доказателствата за контрол над огъня в East Farm са последователни, казва археологът Сеголен Вандевелд от Университета в Квебек, която не е участвала в изследването, но е автор на анализ за Nature. „Силата на това изследване е наистина ефективната комбинация от различни видове експертиза и допълващи се методи“, казва тя. И отбелязва, че доказателствата предполагат, че техниката за палене на огън вече е била добре позната: „Ако способността да се пали огън е толкова древна, можем да предположим, че овладяването на огъня и неговата редовна употреба датират още по-назад“, казва тя.

Изследователите отдавна смятат, че нашите предци са използвали пламъци от горски пожари за лагерни огньове, преди Homo sapiens по-късно да овладеят самостоятелното палене на огън. Но истинският контрол над огъня е „повратна точка“ в човешката история, която е повлияла на почти всеки аспект от живота и е дала възможност за по-късните трансформации в земеделието и металургията, казва археологът Роб Дейвис от Британския музей, водещ автор на изследването, по време на онлайн пресконференция.

Той отбелязва, че способността да се прави огън „би имала влияние върху еволюционните тенденции, особено върху биологичната еволюция, но също и върху социалната еволюция и социалните развития“. Огънят е бил важен за много очевидни неща – защита от хищници, осигуряване на светлина и топлина, както и за готвене на храна. Но огънят присъства и в много човешки вярвания и би позволил на ранните хора да живеят в по-студени места.

Предишните доказателства за палене на огън също са открити на неандерталски обекти, включително един във Франция отпреди около 50 000 години, който държеше най-стария известен рекорд. Но Homo sapiens вече са живели в Европа по онова време, така че учените предполагат, че неандерталците може да са се научили да палят огън от тях. Древните доказателства от East Farm обаче показват, че неандерталците са палели огън нарочно преди нашият вид да се появи в Африка преди около 300 000 години.

„Това е нещо, което сме споделяли с нашите еволюционни братовчеди“, казва Дейвис.

Преди неандерталците да получат признание за тази иновация, са нужни още доказателства.

Археологът Уил Робрукс от Университета в Лайден, експерт по праисторическо използване на огън, който не е участвал в изследването, вижда новата находка като „ново допълнение към ранните данни за огъня“, но не е убеден, че паленето на огън в East Farm е било нарочно. „Авторите свършиха отлична работа с анализа на данните от Барнам, но изглежда разтягат доказателствата“, казва той.

Други се надяват, че изследователите ще надградят анализа на East Farm. „Определено бих искал да го проуча повече, за да видя дали това може да се потвърди по някакъв начин“, казва Денис Сандгате, археолог от Университета "Саймън Фрейзър", който изучава използването на огън от неандерталците, но не е участвал в последното изследване. Макар да е скептичен към много твърдения за древно палене на огън, той намира новата статия за „доста убедителна“.

Дори ако доказателствата от East Farm се потвърдят, Сандгате предупреждава да не се предполага, че паленето на огън е било широко разпространено по онова време: „Настоящите доказателства все още предполагат, че това би било изключително рядко явление.“