Това ли е най-старото седло в света?

Още преди 2700 години пастирка, която живеела в сухите райони на Северозападен Китай, била погребана в палто, направено от животински кожи, вълнени панталони и кожени ботуши. Облечена за езда, тя била погребана и с коженото си седло.

Намерено в гробището Янхай (Yanghai) близо до Турпан и датирано между 700 и 400 г. пр.н.е., това седло, най-старото откривано някога, опровергава предположенията за това кой е използвал такава екипировка и за каква цел.

Находката е „изненада“ според Патрик Вертман от Университета в Цюрих, водещ автор на изследването на седлото, публикувано в Archaeological Research in Asia. Откриването на седла е рядкост, тъй като органичните материали, от които са направени те, обикновено се разлагат. По-често се откриват други видове екипировка за езда, като юзди и накрайници, но те не говорят непременно за използване на седло.

До откриването на седлото от Янхай, най-старите известни седла са тези от културата Пазирик, която се развивала в Алтайските райони на Казахстан и Русия, северно от Янхай и Турпан. Въпреки че пазирикските седла са косвено датирани към V век пр.н.е., Вертман смята, че този народ пръв е започнал да използва седла векове по-рано.

„Язденето на коне вероятно е било въведено в Северозападен Китай от този регион и е възможно седлата също да са пристигнали по този начин“, казва той. Въпреки това, докато не бъдат открити по-ранни образци (или не се направи нова датировка на седлата от V век пр.н.е., която да установи, че те са по-стари), седлото от Янхай ще се счита за най-старото в света.

Запазено благодарение на сухия климат в региона, седлото от Янхай дава добра представа за ранната технология за езда на коне и за обществото, което я е създало. Двете му криловидни кожи, пълни със смес от слама, еленови и камилски косми, са били зашити заедно по външните ръбове и разделени от част без пълнеж, която облекчавала натиска върху гръбначния стълб на коня.

Появата на такива дизайни разкрива „нарастващата грижа за комфорта и безопасността на ездача, както и за здравето на коня“, казва Вертман. По-голямото удобство направило възможно пътуването на по-дълги разстояния, което водело до по-голямо взаимодействие с различни хора. „За разлика от по-късните находки от елитните скитски погребения, това ранно седло е направено от евтини материали и е използвано от обикновена жена“, отбелязва Вертман в изследването си. „И все пак това е свидетелство за не по-малко майсторство на изработката.“

Кога хората са започнали да яздят коне и кога са започнали да използват седла са много обсъждани теми. Едно проучване предполага, че конната езда е възникнала в днешна Румъния, България и Унгария около 3000 г. пр.н.е. До появата на седлото ездачите са яздили без седло или са седели върху рогозки или одеяла.

Седлото от Янхай също така не подкрепя предположенията, че седлата са били използвани само от мъже за военни цели. „Откриването на това седло в гробницата на жена предполага, че жените са участвали в ежедневните дейности на конните скотовъдци, които включват пастирство и пътуване“, казва Вертман.