Това е най-старият син пигмент, откриван някога в Европа

В продължение на 50 години малък, невзрачен камък стои изложен в музей в Германия. Археолозите го откриват в края на 70-те години на миналия век в обекта Мюлхайм-Дитесхайм, като го смятат за обикновена маслена лампа от края на последната ледникова епоха, през периода на Горния палеолит, преди 10 000 до 50 000 години. Сега изследователите твърдят, че камъкът съдържа следи от син остатък, датиран на около 13 000 години, което изпреварва най-ранната известна употреба на син пигмент в Европа с приблизително 8 000 години.

В сравнение с други естествени пигменти, синият цвят има сравнително млада история. Единственият друг известен пример от палеолита е върху фигурки, открити в Сибир, но учените не са установили точно какъв пигмент е създал цвета. Друго проучване (на обект в Грузия) показва, че преди около 33 000 години хората са обработвали растение, което може да се е използвало както за синьо багрило, така и за лекарство , но няма доказателства за реална употреба. Синият цвят напълно отсъства от палеолитната палитра, която разчита почти изцяло на червени и черни тонове.

„Това всъщност е един от редките примери, когато бяхме напълно изненадани от откритието“, казва археологът Изи Уишър от Университета в Орхус, Дания, водещ автор на статията, публикувана в Antiquity.

Колегата на Уишър, Феликс Риде, също археолог от Орхус, преглежда отново няколко предмета, изкопани от същия обект, включително и камъка. Той предполага, че ако наистина е лампа, тя може да съдържа следи от животинска мазнина. Уишър, която има познания по палеолитно изкуство, пигменти и технологии за осветление, се включва в анализа.

„Докато разглеждахме лампата, забелязахме много малки следи от син остатък върху нея и първоначално се пошегувахме, че може би е някакво съвременно мастило,“ разказва Уишър.

Анализът за животинска мазнина обаче не е дал категорични резултати, но поредица от съвпадения и любопитство ги кара да насочат вниманието си към синия остатък. С помощта на геолози установяват, че пигментът съдържа мед и го идентифицират като минерала азурит.

Скалите около археологическия обект съдържат азурит, а химическият отпечатък на минерала предполага, че той произхожда от същия район. В този регион на Германия археолозите са открили и доказателства, че през същия период хората са добивали два други минерала - кремък и червен пигмент, наречен охра. Теорията на екипа на Уишър е, че хората вероятно са се натъкнали на минерала, докато са добивали тези други ресурси, и са го добивали по подобен начин, както са добивали охра и кремък. Малки фрагменти охра от обекта подкрепят тази идея.

„Най-интересното в това изследване е, че самият обект е съвсем невзрачен,“ казва Уишър за камъка, който първоначално е бил смятан за лампа. „Сега смятаме, че тази категория обекти трябва да бъде преразгледана в светлината на новите данни, за да се установи дали някои от тези така наречени лампи всъщност не са били използвани за обработка на пигменти.“

Елизабет Велики, археолог от Университета в Берген, Норвегия, която изследва връзката между използването на минерални пигменти и ранната човешка културна еволюция, изразност и символика, нарича откритието „само върха на айсберга“ в познанията ни за това как хората са използвали пигменти в праисторията.

„Мисля, че миналото е било по-цветно, отколкото сме си представяли, а сега вече имаме доказателства за това“, казва Велики, която не е участвала в изследването. По онова време хората в Европа са започвали да формират по-сложни социални групи, а в различни региони са развивали различни начини за използване на каменни инструменти, обяснява тя.

Не е трудно да си представим, че са експериментирали с цветове паралелно с обработката на камъка. „Населението в Европа расте, ледниците се оттеглят. Хората се придвижват повече, вероятно има повече комуникация и вероятно се появява нужда или желание за повече начини на себеизразяване, било то за социална идентичност, принадлежност към група или по лични причини", казва Велики.

Не е напълно ясно как хората са използвали синия цвят и какво е означавал, но Уишър и колегите ѝ имат някои хипотези.

„Ако азуритът е бил толкова разпространен в местния пейзаж и са имали методи да го извличат, защо не го виждаме по-често в археологическите находки от този период? Смятаме, че вероятно е бил използван за дейности, които не оставят следи, като украса на тялото или боядисване на тъкани", казва Уишър.

Природните пигменти изискват време и усилия, за да бъдат извлечени и превърнати в багрила или бои. Целият този труд подсказва, че синият цвят е имал културно значение. Откритието поставя под въпрос предишни теории, според които цветовете в палеолитното изкуство са били просто резултат от това, което е било достъпно.

„Вместо да приемаме, че хората просто не са имали достъп до определени цветове,“ казва Уишър, „това откритие рисува картина на палеолитни хора, които са били много селективни по отношение на цветовете, които са използвали за определени дейности, и визуалните ефекти, които са искали да постигнат.“