Това е единственото място на Земята, където лъвовете не живеят в прайдове

Нарекли я Магилани — „умната“ — защото трябвало да е умна, за да живее сама тук, в суровите пустини на Северна Кения.

Не само, че тя успява да оцелее, но голямата котка успешно отглежда малки, докато споделя земята мирно с народа самбуру - полуномади скотовъдци.

"Продължавах да се чудя как този лъв прави това сам? Тя оцеляваше до съвършенство", казва Шивани Бала, основател и изпълнителен директор на Ewaso Lions, организация, която насърчава съвместното съществуване между хората и дивите животни, които живеят по поречието на река Евасо.

Когато Бала се премества в района на самбуру през 2002 г., очаква да видя големи прайдове от лъвове. “Докато растях, баща ми ме водеше на сафари в “Масай Мара” [национален резерват]", казва тя.

Вместо това, тя научава от местните хора, че популация е съставена от около 50 лъва, които се движат между обществени и защитени земи, живеят сами - първата такава самотна популация, която е научно описана.

„Всички продължават да определят лъвовете като единствените социални котки, но те не са наистина социални тук“, казва Бала, чието изследване става нейната дисертация.

С други думи, животът в прайд не е непременно стандартен за лъвовете.

Констатациите на Бала съвпадат със съществуващите изследвания, които показват, че лъвовете са „изненадващо гъвкави“, казва Меридит Палмър, доктор в Принстънския университет, където изучава взаимодействията между лъвове и тяхната плячка.

Тази способност да се адаптира към променливия човешки ландшафт ще бъде от решаващо значение за бъдещето на вида, отбелязва Палмър - африканският лъв е изчезнал от 94% от историческия си ареал, до голяма степен поради фрагментация на местообитанията, загуба на видове плячка и конфликт с хората. Смята се, че са останали само 20 000 в дивата природа.

„Особено в Източна Африка, ако лъвовете искат да оцелеят, те ще трябва да се научат да живеят с хора“, казва тя. Самотният живот е нещо, което може да им помогне.

Освен Магилани, която вероятно е починал през 2011 г., Бала е поставила проследяваща яка на два други женски лъва, Надала и Нарамат. Нейната изследователска област обхваща около 3100 квадратни километра местообитания на лъвове в националните резервати “Самбуру”, “Бъфало Спрингс” и “Шаба”, както и пет обществени резервата, в които местните хора се възползват от защитата на дивата природа, например от екотуризма.

Нарамат, която е отгледала три котила малки в тази проучвана зона, сега живее на около 100 км южно, в друг природозащитен район, където отглежда нова група малки.

Проследявайки движенията на Нарамат през годините, Бала и нейните колеги са научили, че тя познава добре местообитанието си, бързо напуска зони, в които се чувства несигурна, и измисля как да се придвижва в човешки селища и защитени зони.

Самбуру майките са много находчиви. Например в лъвските прайдове женските оставят малките си на „детегледачки“, но тези лъвици водят малките си със себе си навсякъде, дори на лов, казва Бала. Всъщност Магилани научава тримесечното си малко да поваля малка антилопа, „забележително“ постижение, казва тя.

Няма да видите и мъжки лъвове да мързелуват много. Те също са самотни, много активни ловци; мъжките и женските се събират за кратко, за да се чифтосват.

"Ако донесете лъв от “Масай Мара” в “Самбуру”, той няма да оцелее и ден. Те са дебели и разглезени", добавя тя, смеейки се.

“Лъвовете от Самбуру заслужават голямо уважение.“

Повечето хора смятат, че „прайдовете определят какво е да си лъв“, казва Палмър, но това е така, защото първите дългосрочни изследвания на лъвове са проведени в Източна Африка, а именно в Националния резерват “Масай Мара” и в Националния парк “Серенгети”, казва Палмър.

В тези богати на плячка савани животът е хубав. Животът в групи позволява на мъжките лъвове да защитават териториите си от нахлуващи мъжки, надяващи се да откраднат малкото им парче от рая, докато плътната структура на групата защитава малките, според изследване на Центъра за лъвове в Университета в Минесота, където Палмър защитава докторската си степен.

Това изследване също така открива „голяма степен на гъвкавост в поведението на лъвовете при изключително различни видове екологични и социални условия“, казва Палмър.

Воде0 - Lion protector: Подпомагане на съвместното съществуване на големи котки и хора. По-малко от 2000 лъва, останали в Кения, са изправени пред много заплахи, включително убийства за отмъщение от пастири, които губят добитък заради големите котки. Изследователят на National Geographic и природозащитникът Шивани Бала основава организацията с нестопанска цел Ewaso Lions, за да помогне на пастирите да се научат да живеят с лъвове, давайки на големите котки най-добрия шанс за оцеляване.

Например, по-малките прайдове са склонни да обхождат големи територии в по-безплодните източноафрикански равнини, където трябва да покриват повече земя, за да намират храна. По-големите прайдове защитават по-малки, но по-качествени територии около ценни водни източници с много плячка.

Всъщност има много причини изобщо да не създавате прайдове, както повечето от видовете големи котки в света вече са разбрали. От една страна, не е нужно да споделяте храна - особено ако няма много от нея, както е в сухия “Самбуру”.

Също така би било трудно за лъвския прайд да поддържа определена територия в мозайка от общински земи и защитени територии, което е друга причина, поради която големите котки живеят сами.

Техният самотен начин на живот очевидно работи, а Бала добавя: „Някои лъвове [от Самбуру] оцеляват до 16 години, което е невероятно за такъв предизвикателен пейзаж.“ За сравнение женската от “Серенгети” може да живее до 19 години.

Много хора самбуру защитават големите котки, които живеят сред тях – те наричат Нарамат „грижовната“ заради отличните ѝ майчински качества, според Бала.

Подобно оценяване дава на тези лъвове по-голям шанс за оцеляване, казва тя.

„Колкото повече хора познават и дават имена на лъвовете, толкова по-голямо чувство на покровителство изпитват към тях“, казва тя. Два лъва загиват в конфликти с хора в региона през 2018 г., което е спад от пет смъртни случая през 2017 г.

Палмър казва, че успехът на лъвовете от “Самбуру” предвещава добро за популациите в Източна Африка и Южна Африка, където хищниците са изтласкани от парковете и в земи, заети от хора.

„Ако лъвовете могат да живеят в общността и общността може да живее с лъвовете“, казва тя, „всички печелят“.