Това е част от Нова Зеландия, която повечето пътешественици никога не виждат

Приликите са поразителни. Изолирани острови и брегове, кипящи от редки и ендемични животни. Същества, които не се срещат никъде другаде по Земята. Фантастична растителност и драматична вулканична геология. Места, които се преживяват най-добре в малки групи, където посетителите осъзнават, че всяко посещение е чест и привилегия.

Звучи ли ви познато? И все пак, не става дума за Галапагоските острови, а за отдалечен кът от Нова Зеландия, невидим (и до голяма степен непознат) дори за самите новозеландци. Тази верига от пет островни групи, известни като субантарктическите острови, се намира сред прочутия със своята бурност Южен океан в зоните на Ревящите четиридесети (40°–50° ю.ш.) и Яростните петдесети (50°–60° ю.ш.), където се вихрят непрестанни силни западни ветрове и мощни бури. Зелените, сурови и ветровити архипелази лежат между Южния остров на Нова Зеландия и далечните предели на Антарктида.

„Хората буквално онемяват, когато ги видят за първи път“, казва Дирк де Врис, рейнджър по биоразнообразието към Департамента по опазване на природата на Нова Зеландия. Дивата природа е впечатляваща не само като видове, но и като поведение. „Тези животни не са свикнали да възприемат хората като заплаха“, допълва де Врис.

Представете си големи птици, които се реят зад кърмата на кораба, буревестници, кръжащи над носа, огромни тюлени, които се боричкат на брега, или различни видове пингвини (срещащи се единствено тук), които без страх се приближават към посетителите. Уникалната фауна е навсякъде.

Обявени за огромен национален резерват и включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, тези субантарктически острови са известни като „Подводниците“. Тук се размножават 126 вида птици, сред които 40 вида морски птици, най-голямото разнообразие в Южния океан. Сред тях са корморанът от остров Баунти, най-редкият корморан в света, както и местни бекаси, папагали и кафяви патици, най-редките водоплаващи птици в Нова Зеландия.

Морски слонове лежат по плажовете, а застрашените новозеландски морски лъвове (известни и като морски лъвове на Хукър) се забавляват в пенливата следа на лодките тип „Зодиак“. Антарктически рибарки прелитат над главите ви. А на сушата ви очакват гигантски билки – огромни растения с ярки цветове, като маргаритката от остров Кембъл и лилията на Рос, които ботаниците смятат, че са еволюирали така, за да използват краткия вегетационен период и да преживяват суровите студове.

Както и при Галапагоските острови, броят на посетителите е строго ограничен. Достъпът е възможен само с малки експедиционни кораби, същите, с които се посещава и Антарктида. Съвсем новият M/V Douglas Mawson на Aurora Expeditions – комфортен кораб, създаден за полярни условия – предлага на пътешествениците рядката възможност да изследват чудесата на Подводниците.

Кой не обича пингвини? От общо 18 вида в света, посетителите на тези острови могат да видят десет. За сравнение, на Галапагоските острови се среща само един – галапагоският пингвин.

По време на бурното околосветско плаване, докато стоим на вятъра на откритата палуба на „Дъглас Моусън“, назъбените скали на островите Снейрс се появяват през мъглата и облаците като сцена от фентъзи роман. Най-северните от Подводниците, Снейрс са сред най-добре съхранените природни райони в Нова Зеландия. Пътниците на борда напрягат очи, за да зърнат ендемичния гребенест пингвин Снейрс – и са възнаградени с радостна гледка, когато малки групи пингвини излизат да посрещнат кораба, подскачайки игриво над вълните.

Жълтоокият пингвин – или хойхо на маорски – е още по-рядък. Този изключително застрашен вид се разпознава лесно по жълтата линия, която преминава от очите към задната част на главата. Останалите в дивата природа по-малко от 5000 екземпляра са изправени пред реалната опасност от пълно изчезване в не толкова далечно бъдеще.

Това прави срещата с жълтооките пингвини на остров Ендърби истинско събитие. В слънчев ден и при необичайно спокойно, синьо море, което караше Ендърби да изглежда почти като Таити, екскурзовод водеше малка група гости около скалистия бряг със „Зодиак“, изследвайки морски пещери и приближавайки се до гъсти маси от гигантски водорасли. И пингвини, разбира се, включително малка групичка от около шест жълтооки пингвини, стоящи на скалист полуостров и сякаш приветстващи хората в лодката.

„За мен тези острови предлагат най-богатото и впечатляващо изживяване с дива природа – едновременно като разнообразие и като мащаб“, казва Патрик Хорган, натуралист от Aurora Expeditions. „Не става дума само за пингвини – тук има огромни колонии албатроси и стотици тюлени, накацали по плажовете.“

Трудно е да се опише чистата радост от това да наблюдаваш албатрос в полет. На Подводниците усещането е, че са навсякъде. Всеки път, когато пътниците излязат на кърмовата палуба или дори просто погледнат през прозореца на трапезарията или на каютите с балкон, виждат тези величествени птици да се носят по солените ветрове. Хорган изброява почти дузина видове. Южният кралски албатрос, една от двете най-големи птици в света по размах на крилете, достига внушителните 3,6 м.

Остров Кембъл, най-южният от Подводниците, е дом на една от най-големите популации южни кралски албатроси в света, която е достъпна за наблюдение с лодка тип „Зодиак“. Приближавайки се към колонията, посетителите могат да видят двойки албатроси, реещи се високо над тях и изпълняващи характерните си брачни ритуали. Някои птици се промъкват през студените пръски на водопади, а често гнездата им са толкова близо, че гостите успяват да зърнат пухкавите, снежнобели пиленца.

По-авантюристично настроените пътешественици могат да се изкачат по крайбрежната пътека Кол Лиал, за да усетят величието на албатросите отблизо и да се насладят на ослепителните гледки от живописното седло на Кембъл. Южни кралски албатроси гнездят буквално на метри от трасето и когато туристите минават покрай тях, тези гигантски птици просто извъртат глави, регистрират спокойно присъствието на хора и продължават небрежно ежедневието си.

„Дори самите пейзажи са зашеметяващи“, казва Дирк де Врис близо до върха на пътеката Кол Лиал. „Синът ми твърди, че приличат на нещо от Аватар.“ Изкачването от залива Пърсивиърънс отвежда посетителите през множество различни екосистеми.

„Тези острови са имали огромно значение за маорите, които са пътували дотук до сезонни селища в стремежа си към нови открития“, обяснява Айзък Крос, представител на народа нгай таху на борда на „Моусън“. „Пътуването е траело месеци. Дори не мога да си представя как предците ми са успявали да го направят.“

Субантарктическите острови на Нова Зеландия успяват да се възстановят и да се върнат към първоначалния си облик благодарение на дългогодишните усилия за опазване на природата, насочени към елиминиране на вредители и интродуцирани видове. Крос подчертава, че философията на маорите за попечителство (kaitiakitanga) и неговата лична надежда е всеки посетител да допринесе за грижата за тези уникални места.

Това пътуване е осъществено с подкрепата на Aurora Expeditions.

Тим Джонсън е писател на пътеписи, който живее в Торонто. Посетил е 151 държави на всички седем континента. Следвайте го в Instagram.