Човекът в борбата между доброто и злото: Тодоровден

Пролетните празници в българския народен календар отразяват пробуждането на природата - както на добрите сили, така и на злите сили (змии, болести) и борбата между тях. Затова обредите и обичаите от пролетния празничен цикъл целят да осигурят щастието и здравето на човека.

И макар днес българските народни календарни обичаи и обреди да са загубили значението си като цялостна и последователна културна система, отделни празници, които продължават да са тясно свързани с народния бит и трудовата дейност на нашия народ, все още се честват - “в тях се влага ново съдържание и съвременно осмисляне”, казва българският етнолог Николай Колев (1940 - 2013).

“Тудурица е сестра на Поганата неделя и на Русалия”, гласи поверието на българите.

Така, както дните след Коледа и Русалската неделя след Св. Троица са “мръсни и вредоносни”, седмицата след Сирни заговезни, наричана от българите Тодорова неделя, Тудурица, Черната, Лудата, се смята за особено опасен период за здравето на хората. И този период е свързан с множество забрани, предимно с трудов характер.

Понеделникът е наричан Чисти, защото поставя началото на строг тридневен пост, който носи народното име тримиро или търпилка. Но денят е известен и като Кучи или Песи понеделник, тъй като е свързан с обредното бесене на кучата против бяс.

Вторникът е наричан Устрел, което идва от народното название на една от най-страшните болести по добитъка. Денят е наричан още Чер, Глух или Лош вторник.

Срядата е наричана Черна, Луда или Крива. Този ден се смята за един от най-лошите през годината.

Четвъртъкът е наричан Въртоглав или Зимен Въртоломей. На този ден се изпълняват обреди за омилостивяване на животните – добитък, мравки, мишки, къртици.

Петъкът е наричан Черният петък, Тудурушки или Куц петък – това е най-опасният от всички дни през Тодоровата неделя (седмица). Обредността е свързана с предотвратяване на природни бедствия – суша, наводнения, гръмотевици, градушка.

Съботата е наричана Тодоровден, Тудурица или Конски великден. Съботата на първата седмица от Великденския пост е празнична и е свързана със здравето на конете, на което основно е подчинена обредността на този ден.

Рано сутринта стопаните отиват в обора и сресват гривите и опашките на конете. След като ги украсят с мъниста, пискюли и цветя, ги отвеждат на водопой.

В това време стопанките замесват тесто за обредния хляб, наричан копито или конче, който се раздава за здравето на конете.

А след водопоя ергените яхват конете и устройват помежду си общоселски надпрепусквания, наричани кушии или тудурици, в които демонстрират своите качества и умения за езда, както и годността си за встъпване в брак. На победителите ездач и кон се присъждат награди.

Но Св.Тодор се осмисля и като покровител на плодовитостта и раждаемостта. Затова обредността на Тодоровден е в чест и на младите невести. До този ден те нямат право да замесват тесто и да раздават хляб. Ала след кушиите, младите булки тръгват из махалата да раздават тодоровски колачи и кончета, а възрастните в рода им започват да се обръщат към тях с “невесто”. На Тодоровден се извършват и голям брой момински гадания за женитба.

В народните представи Св. Тодор се свързва с отвъдния свят на прадедите, от които зависи плодородието и благоденствието през новата стопанска година.