Защо "Точка първа” - първият български цветен филм, е толкова специален?

България • от

На 26 ноември 1956 г. се състои премиерата на първия български цветен филм "Точка първа".

Πpeз 1956 г. българското кино пpaви една от големите крачки в своето развитие, като излизa нa гoлям eĸpaн и с първи цвeтeн игpaлeн филм.

„Точка първа“, създаден през 1955 г., е драма на режисьора Боян Дановски по сценарий на Валери Петров. Оператор е Васил Холиолчев, а музиката е композирана от Петър Ступел.

Филмът е забележителен с цели три дебюта в историята на българското кино. Освен, че е първият български цветен игрален филм, той е първият филм за Валери Петров като сценарист и първият филм, в който участва голямата Стоянка Мутафова.

Звездният актьорски състав включва още Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Рангел Вълчанов, Асен Русков, Ружа Делчева и др.

Сюжет

Малкото момиченце Веска излиза от дома си, без майка ѝ да забележи. И се отправя на своето паметно пътешествие в големия град. Най-напред отива при децата на тихата уличка, но след това се отдалечава. По пътя си среща коминочистач, спира се при земемери, гледа футболен мач, попада на строеж, дори неволно участва в снимането на филм.

Ала щом майка ѝ разбира, че я няма, започва да се тревожи и увлича целия квартал да търси изгубеното дете. Привечер то се прибира само и отново е в безопасност в прегръдките на майка си.

А ето и каква е анотацията на филма през 1988 г.: "Поетичен разказ, призив за мир и опазване на щастливо бъдеще на подрастващите поколения".

Сценаристът Валери Петров

Любовта на Валери Петров към киното, зародила се през 50-те години на XX век с този филм, продължава почти половин столетие. Именно с дебюта си като сценарист той открива поетико-романтичната линия в творчеството си, на която остава верен до края. И макар на пръв поглед произведенията му да са насочени към детската аудитория, те са заредени с толкова подтекст и смисъл, че темите стават общочовешки и затова достигат до всеки.

Още с първия си филм, лирикът Валери Петров показва по блестящ начин действителността чрез обикновени, но много лични човешки изживявания. Защото всички случки и събития, преминават през сърцата на неговите герои.