Тези паяци примамват мъжки светулки, имитирайки любовния зов на женска

Паяците са развили впечатляващ набор от ловни техники - от хващане на плячка с плюнка до изграждане на паяжини, достатъчно здрави, за да уловят змии. Сега изследователите са открили особено коварна тактика, която някои кръгоплетни паяци (Araneidae) могат да използват, за да подмамват светулки в паяжините си.

Ново проучване, публикувано в Current Biology, установява, че някои паяци изглежда манипулират светлинните сигнали на мъжките светулки, които са уловили в паяжината си, за да имитират призива на женска. Този светещ любовен зов привлича други мъжки светулки в паяжината, точно както песента на сирената привлича моряците към смъртта.

Идеята, че паяците биха отложили храненето, за да използват плячката си като стръв, е интригуваща сама по себе си, казва Динеш Рао, изследовател от Университета във Веракрус, Мексико, който не участва в проучването. „Паяците винаги са гладни, нали? Така че да си каже: „Добре, няма да ям тази светулка сега, ще изчакам и следващата“, това е много интересно.“

Рао и други експерти са съгласни, че има нещо, което променя биолуминесцентните модели на пленените мъжки светулки, но те казват, че са необходими повече изследвания, за да се определи дали паяците всъщност имат нещо общо с това - и как го постигат.

Докато наблюдава паяжини в полето през 2004 г. по време на своята докторантура, Шинуа Фу, изследовател на светулките от Аграрен университет Huazhong Agricultural University в Китай и водещ автор на изследването, забелязва нещо странно: в смъртоносните капани на паяка се улавят само мъжки светулки. Дори по-странно, някои от хванатите в капан мъжки излъчват светлинни сигнали, подобни на тези на женските.

Дали паяците имат нещо общо с този феномен?

За да проучи, Фу и екипът му се отправят към село близо до Ухан, Китай, в земеделски район, осеян с оризища и езера. Там те избират да изучават Araneus ventricosus, обикновен вид кръгоплетен паяк, който плете нова паяжина всяка вечер, когато светулките също стават активни.

Екипът уловя мъжки светулки с мрежи и ги поставя върху паяжината с помощта на фини пинсети. Използвайки видеокамери, изследователите наблюдават какво се случва в паяжината при различни сценарии.

Щом мъжка светулка се озове в паяжината, най-напред паякът я омотава, след което я ухапва в предната долна част на тялото ѝ, инжектирайки малко количество отрова, обяснява Фу в имейл до National Geographic. След това паякът оставя мъжката светулка в средата на паяжината и се скрива извън нея.

Скоро уловената светулка започна да произвежда светлинни сигнали, подобни на тези на женските, които се състоят от едноимпулсни просветвания, привличайки в паяжината други мъжки светулки, търсещи партньорка. Когато светулката спре да излъчва светлина, паякът повтаря операцията. Фу казва, че целият процес обикновено траел два часа, след което паякът започвал да пирува с улова си.

Фу казва, че екипът е изненадан от наблюдаваното поведение, като се има предвид, че паяците са известни с лошото си зрение. Въпреки това, казва той, изглежда, че те „все пак могат да открият различен модел и интензитет в светещите модели“.

Но какво всъщност е причинило промяната в биолуминесцентните сигнали на светулките? Фу и неговият екип от изследователи предполагат, че паяците манипулират сигналите на светулките по някакъв начин - може би, предполагат те, чрез отровата си.

Но са необходими повече доказателства в подкрепа на тази хипотеза.

„Като цяло изследването е много интересно“, казва Рао. „Единственото нещо, в което не съм напълно убеден, е дали паякът наистина прави нещо, за да промени светенето на мъжките светулки.“ Той отбелязва, че ще е необходимо невробиологично изследване, за да се разбере „какво точно причинява промяната“.

Катрин М. Нагел, специализант по поведението на паяците в Калифорнийския университет - Бъркли, е съгласна. „Изглежда, че нещо променя сигналите, но доказателствата, предоставени в това проучване, не са достатъчни, за да идентифицират какво точно причинява промените“, пише тя в имейл, добавяйки, че са „необходими допълнителни изследвания, за да се определи дали действията на паяка директно манипулират сигналното поведение.”

Като следващата стъпка Фу и екипът му биха искали да проучат „как отровата на паяка влияе на биолуминесцентния модел на светулките“.

Известно е, че паяците използват мимикрия и измамни сигнали, за да уловят плячка. Някои видове паяци, които ловуват други паяци, например, манипулират „трептящите сигнали в паяжината, за да имитират уловена плячка, привличайки по този начин паяк жертва към тях“, казва Нагел.

„Членестоногите често са смятани за „прости“ организми, на които им липсва сложно поведение, но това не е вярно“, казва Нагел. „Това проучване и други като него подчертават как организмите, които преди са били подценявани, са способни на сложно поведение и колко много има да учим за поведението на паяците.“