Тези отдалечени пустинни оазиси са скритите скъпоценности на Египет

Светът познава Египет с пирамидите в Гиза и космополитния Кайро, посещаваните от туристи храмове в Луксор и курортните градове на Червено море. Но тези крайбрежни на река Нил дестинации, предлагат тесен досег до страна, която е 90% пустиня.

Малко пътешественици се впускат към тези 90 процента. Обширната Западна пустиня, която се слива с Либия и отвъд нея, е голямата неизвестна на Египет. Авантюристи от времето на Александър Велики са се осмелявали да се изправят срещу суровия климат и са били възнаграждавани с недокоснатата природа и уникалната култура на египетските оазиси. Изолираността им е запазила тези пустинни скъпоценности, ако не тайни, то все още диви.

Египетските оазиси са капсули на времето на милиони години човешка и природна история, от времето, когато китовете са имали крака, до епохата на Римската империя. В оазиса Бахария (в превод Северен оазис) има златни мумии, а в Харга – гробници, обругани с древни графити. Има природни шедьоври като геодоподобни солени езера в оазиса Сива, стотици бълбукащи горещи извори в Дакла и неземни пейзажи от мъртви вулкани и варовикови худу близо до Бахария и Фарафра.

Фаюм е останал сравнително недокоснат, въпреки че е само на час от Кайро. Името му може би ни е познато с фаюмските портрети, маските на мумиите, съхранявани в музеи като Лувъра и Британския музей. Само две са останали във Фаюм, в музея “Ком Ушим”, първата спирка на оазиса по пътя от Кайро.

Но Фаюм би трябвало да е по-известен с природни феномени. Той е дом на праисторическото езеро Карун, чиито солени води са магнит за зимуващи птици, включително фламинго. Неофициално нареченото Вълшебно езеро, толкова тайно, че няма да го намерите в Google Maps, примамва хора с възможността за плуване или като място за снимки. Водите му отразяват небето, предоставяйки изключителни гледки към Млечния път. Езерото е част от най-популярната атракция на Фаюм, палеонтологичното находище Уади ал Хитан, обект на световното наследство на ЮНЕСКО - най-голямото гробище за китове в света, датиращо отпреди 40 милиона години.

Преди края на 80-те години на миналия век, оазисът Сиуа е бил достъпен само с камили. Днес е на 12 часа път с кола от Кайро. И все пак, отдалечеността не разубеждава пленените от този мистериозен оазис, само на 50 км от Либия.

В древността оазисът Сиуа е бил място за поклонници, търсещи мъдростта на Оракула на Амон. Руините на хълма на храма са акцент сред историческите места в оазиса. Забележителни са също средновековната крепост Шали от кални тухли, извисяваща се над града, и Гебел ал Маута, Планината на мъртвите, със стотици гробници, издълбани в лицето ѝ.

Но гмуркането в солените езера на оазиса Сиуа лесно надминава всички тях като задължително преживяване. Те изглеждат като втечнени геоди, електриково сините им води са оградени от искрящи, кристализирани брегове. Можете да плувате и да се носите по водата в стотици солени езера, някои големи, а други едва побиращи един човек.

Оазисът Бахария е най-известният от петте оазиса в Западната пустиня, отчасти защото е най-лесно да се стигне до него от Кайро, но и защото има очарователни реликви, стотици горещи извори и условия за офроуд сред вулкани.

Казват, че Александър Велики е отбелязал посещението си при Оракула на Амон в Сиуа със собствен храм, който е построил в Бахария. Той е в руини, които можете да посетите, но по-впечатляващо е гробището Долината на златните мумии. Тук са открити стотици покрити със злато мумии. Някои от тях са изложени в малкия местен музей.

Най-хубавата черта на оазиса Бахария е Черната пустиня, марсиански пейзаж от древни мъртви вулкани. Километри пясъчни планини, поръсени с черни вулканични скали, са пленително апокалиптични. Приключение с 4x4 през тях е забележително преживяване в Бахария. 400-те естествени горещи и студени извора и кладенци от римската епоха на оазиса предлагат освежаващо къпане след изследване на пустинята.

Харга е „Малката Италия“ на Древен Египет. Римляните завладели оазиса като стратегически търговски път и Харга днес все още излъчва славата на Римската империя. Най-забележителната е крепостта Ел Деир, внушителна структура, издигаща се от златните дюни, все още почти непокътната. Изрисувана с графити от многобройните пътешественици, преминали оттук от III век насам, от турски търговци до британски войници по време на Първата световна война.

Графити от праисторически до средновековни времена могат да бъдат открити и в Гебел ал Тейр, планина на северния край на оазиса, където съществуват петроглифи редом с уникалната коптска писменост на египетските християни. Най-доброто място в оазиса за християнски паметници е обширният некропол Ел Багават. Цветни библейски сцени – често покрити с гръцки графити – са изрисувани върху стотиците пещероподобни гробници от кирпичени тухли в това християнско гробище, едно от най-старите и най-добре запазените в света.

Дакла е може би дори по-забележителна дестинация от съседната Харга.

Подобно на Харга, разцветът на Дакла е през гръко-римската епоха. По ирония на съдбата, най-добре запазеният римски паметник в Дакла е древният езически храм Дейр ел Хагар, подобен на храма Карнак в Луксор. Другото забележително римско постижение в Дакла сега се намира под земята: Римско селище, което е формирало основата на село Ал Каср. Днес това е интересен лабиринт от изоставени кирпичени сгради и тесни улички.

Харга има повече руини за археологическите ентусиасти, но Дакла има безкрайни горещи извори, в които да се потопите. Повече от 600 извора бликат от водоносен хоризонт на 300 м дълбочина. Можете да се потопите в басейните с богати на минерали води с гледка към розови варовикови скали, прегръщащи хоризонта.

Фарафра се смята за най-изолирания оазис в Египет. Това е входната точка към загадъчната Бяла пустиня, която прилича на лунна повърхност в алтернативна вселена. В някои райони блестящият бял пясък лесно се бърка със сняг. В други той прилича на ивици гъст меренг (десерт, известен още като целувка) върху най-голямата торта в света. Но други части са полета от варовикови худу, които се извисяват опасно над вашия джип като гигантски гъби.

Ако можете да се справите с неравностите на терена, си струва да се впуснете по-навътре в пустинята, за да видите неолитните останки, които привличат антрополози от цял свят. На около 48 км разстояние се намират останки от праисторическо селище, където все още стоят основите на колиби. Наблизо скално изкуство, по-старо от пирамидите, украсява стените на пещера, включително отпечатъци от ръце.

Миранда Мълингс е американска писателка, автор на пътеписи и материали на тема култура, живееща в Рим, Италия.