Тези неуловими насекоми светят в електриково синьо и се срещат само в Апалачите

Стотици хора са се събрали по тъмно в Апалачите. Никой няма фенерче. Светулките се носят над главите им, но истинското зрелище е по-близо до земята, където, сгушени сред влажен мъх, светещи същества блестят като неоново сини точки. „Те са просто толкова ярки!“, възкликва някой.

Това са Orfelia fultoni, ларви на мухи от групата Sciaroidea. Те произвеждат най-синята биолуминесценция от всички известни насекоми на Земята, според експерта по биолуминесценция Вадим Вивиани. Тяхното сияние – създадено от химичната реакция на луциферин, луцифераза и кислород – може да съперничи на това на светулките. Но докато светулките са познати летни икони, Orfelia fultoni често остават незабелязани. Много популации са открити случайно.

Това включва и тази в планината Грандфадър в Северна Каролина, където рейнджърите за първи път забелязват светещите ларви, докато правят проучване за светулки от вида Photinus carolinus през 2019 г. Никой не знае точно колко светещи ларви живеят тук - не са провеждани официални проучвания - но това може да е една от най-гъстите популации в света.

През 2022 г. планината Грандфадър стартира ежегодно събитие след работно време, наречено „Светлините на Грандфадър“, за да покаже феномена. Повечето посетители идват в търсене на светулки, станали известни в планинската верига Грейт Смоки Маунтинс през пиковия сезон от май до юни. Но мнозина си тръгват, говорейки за светещите ларви - малки, полупрозрачни същества, които превръщат горските подове и бреговете на потоците в реки в електриково синьо.

Orfelia fultoni са светещи ларви, които се срещат само в Апалачите. Въпреки че са свързани с Arachnocampa luminosa - добре познатите "светещи червеи" в Нова Зеландия, които привличат повече от милион туристи годишно, Orfelia fultoni са далеч по-малко известни.

Обикновено са с дължина около 11 мм и излъчват светлина в двата си края. Тези полупрозрачни същества са известни с това, че произвеждат прозрачни паяжини и се предполага, че светлината им е предназначена да примамва летящи насекоми. Макар че светейки те превръщат крайпътните и речните брегове в ярко сини реки, които блестят след залез слънце, ареалът на вида – и дори неговото присъствие – често остава незабелязан.

Видът е описан за първи път научно от Б.Б. Фултън, ентомолог, който открива светещи ларви в двора си в западната част на Северна Каролина и публикува откритията си през 1941 г. Оттогава са документирани популации от Масачузетс до Алабама, според Гари Мълън, ентомолог, който е прекарал 30 години в изучаване на Orfelia fultoni по време на мандата си в Университета “Обърн”. „Те са доста широко разпространени в планините, но хората не са склонни да се разхождат там по тъмно без фенерчета, така че не ги забелязват“, казва той.

Светещите ларви се крият в листата и се крият от светлината. Мълън се е опитал да помогне на филмовите екипи да заснемат Orfelia fultoni, но казва, че светещите ларви са нестабилни в естествената си среда и е трудно да се отглеждат в плен. „Ако ги обезпокоите, те ще се скрият в процепите“, казва Мълън. „Ако включите челник, за да ги видите, те ще спрат да светят. Най-малката промяна в температурата или околната светлина може да им повлияе.“

Дори обучени натуралисти са бъркали вида с нещо друго. До 2014 г. рейнджърите в зоната за отдих Anna Ruby Falls в Джорджия са предполагали, че мистериозните пролетни светлини по пътеките им идват от женски светулки Phausis reticulata - друго неуловимо, светещо насекомо. Едва когато гостуващ учен официално идентифицира Orfelia fultoni, те осъзнават какво е това. Няколко редовни посетители са казвали на служителката на Anna Falls Трейси Алън, че откакто са се научили как да идентифицират Orfelia fultoni по време на нощни преходи, са забелязали малки популации в собствените си квартали.

„Хората са свикнали с идеята за светулки. Но светещите ларви не приличат на нищо, което хората са виждали преди“, казва Алън. „Те някак ми напомнят за звезди. Само че са на земята.”

Дори когато учените започват да разбират как Orfelia fultoni произвежда яркото си синьо сияние, видът до голяма степен остава загадка. Пълният му ареал, репродуктивните му навици и екологичната му роля все още са недостатъчно проучени и не са провеждани официални проучвания за оценка на размера на популацията. Изследователите също така все още не знаят колко уязвими могат да бъдат тези създания към заплахи като загуба на местообитания и светлинно замърсяване.

Ясно е обаче, че те процъфтяват в тъмнина. През последните десетилетия Orfelia fultoni е откривана на неочаквани места в Югоизточната част на САЩ - понякога напълно случайно.

В каньона Дисмълс в Северна Алабама, светещите ларви отдавна са атракция. Едва когато ентомологът Гари Мълън ги идентифицира като Orfelia fultoni през 1995 г., местните жители осъзнават, че те не са членове на рода Arachnocampa, познат в Нова Зеландия.

В Pickett CCC Memorial Park в Джеймстаун, Тенеси, Orfelia fultoni са открити, когато натуралист решава да лагерува под скален навес през 70-те години на миналия век. През следващите десетилетия посетителите се разхождат по пътеките на парка след залез слънце, за да зърнат малките сини светлини. Но през последните години търсенето се е увеличило толкова много, че служителите решават да затварят пътеките през нощта, за да защитят посетителите и местообитанието. В отговор паркът въвежда нощни преходи с водач, за да направи преживяването по-безопасно.

Рейнджърът Майкъл Ходж присъства на много от тези преходи. Когато насочва посетителите към богато на светещи ларви място, той инструктира всички да изключат светлините си едновременно. „Докато очите ни се адаптират“, казва той, „светещите ларви просто излизат от тъмнината.“

Ходж проследява наблюденията неофициално – въпреки че Pickett няма специална изследователска програма, той е виждал как насекомите процъфтяват при липса на изкуствена светлина. През 2015 г. той изиграва роля в статута на Pickett като парк за тъмно небе, сертифициран от DarkSky International. „Заинтересувах се от тази програма, защото съм астроном любител, но тя помага и на светещите ларви. Те се възползват от намаленото светлинно замърсяване, а ние се нуждаем от тъмнината, за да ги виждаме, точно както звездите.“

Ходж сега е домакин на месечни програми за наблюдение на звезди и е забелязал позната реакция от посетителите, които се срещат със светещи ларви или Млечния път за първи път. „Ще чуете въздишки. Ще чуете хора да викат. Хората осъзнават, че няма нищо между тях и звездите и светещите червеи. Това не е в YouTube; реално е. Мисля, че на някакво ниво хората имат тези реакции, защото внезапно осъзнават, че все още има неща, които да откриват.“