Тези 4500-годишни дрънкалки може да са сред най-старите играчки в света

Глинените дрънкалки, изработени в Сирия преди около 4500 години, са били предназначени да „забавляват и успокояват“ бебета, според ново проучване. Но някои археолози смятат, че са били използвани в ритуали за прогонване на зли духове или че може да са служили и за двете цели.

„Те имат малки дръжки, които са твърде малки за мен, а аз имам доста малки ръце“, казва археологът Мете Мари Халд от Националния музей на Дания в Копенхаген. „Те са за бебета или малки деца.“

В новото проучване, публикувано в списание Childhood in the Past, Халд и екипът описват артефакти, съхранявани от музея след разкопки на древна могила в Хама, Сирия, през 30-те години на миналия век. Потенциалните играчки са сред най-старите играчки в археологическия запис.

Много от артефактите са се озовали в музеи в целия Близък изток, включително в Националния музей на Сирия в Дамаск, Сирия. Но членовете на експедицията отнесли някои в Дания, където били складирани, докато Халд и нейните колеги не ги извадили и изследвали отново.

Новият анализ установява, че поне 21 от глинените фрагменти са части от дрънкалки, изработени преди около 4500 и 4000 години, през ранната бронзова епоха, когато Хама е била един от няколкото древни градове държави в региона.

Халд казва, че част от една дрънкалка е била погрешно идентифицирана като „сито“, защото е имала дупки; а кухата дръжка на друга е била погрешно етикетирана като „тръба“.

Анализът показва, че фрагментите са почти идентични по стил и размер с неразчупена дрънкалка, открита в древно гробище на няколко километра северно от Хама, наречено Ал Залакият, и с дрънкалки от други обекти от ранната бронзова епоха, които сега се съхраняват в Музея в Дамаск.

Тези дрънкалки са били пълни с камъчета или малки глинени топчета, за да издават шум, когато се разклатят – подобно на някои съвременни бебешки играчки – и затова авторите предполагат, че са били предназначени за игра на малки деца.

Някои археолози предполагат, че дрънкалките са били апотропейни – което означава, че шумът, който са издавали, е бил предназначен да отблъсква зли духове – или че са били използвани като музикални инструменти.

Но водещият автор на изследването, археологът Жорж Муамар от Националния музей на Дания и френската изследователска агенция CNRS, е провел експерименти с дрънкалката от Ал Залакият и е установил, че е твърде малка, за да издава много шум.

„Просто е издавала съвсем мъничък звук“, казва Халд. „Не би било много забавно като музикален инструмент.“

Също така фрагментите от Хама са открити в нещо, което е било жилищен квартал, а не храм или гробище; и това засилва идеята, че са били използвани от деца, казва Халд.

Анализът установява още, че фрагментите от Хама са направени от същата отличителна смес от глини като търговската керамика от древния град, което предполага, че дрънкалките са били изработени от професионални грънчари за продажба на уличните пазари на родителите.

Дрънкалките от Хама изглеждат добре обработени, със сложни дизайни в керамична глазура, които подкрепят идеята, че са направени от професионалисти, казва Халд.

Хама е била регионален център през ранната бронзова епоха и затова дрънкалките може да са били масово произвеждани там за продажба другаде.

Други видове дрънкалки са открити в други части на Сирия и Близкия изток - дрънкалки с форма на животни, например, често се срещат в Северна Сирия - и затова е вероятно местните грънчари да са ги изработвали в местни популярни стилове, казва тя.

Новото проучване предизвика дебат сред експертите дали дрънкалките от Хама и други подобни на тях са служили за ритуална или игрова цел.

Археологът Елин Горис от Льовенският католически университет, която не е участвала в проучването, смята, че дрънкалките от Хама, макар и малки, биха били твърде големи и тежки за бебета. Но тя допуска, че биха били подходящи за малки деца.

Горис отбелязва, че подобни дрънкалки са открити в археологически обекти в Северна и Южна Америка – включително подобна дрънкалка от Калифорния, която може да е на възраст до 1000 години – където доказателствата сочат, че са били използвани традиционно в ритуали и за музика, както се използва и днес.

Но „тук не става въпрос за правилно или грешно – това е история, която обхваща всички“, казва тя. „Тези дрънкалки биха могли да бъдат използвани от малки деца, но това не изключва факта, че биха могли да бъдат музикални инструменти за поддържане на ритъм за възрастни, за приспивни песни или за ритуални песни.“

Археологът Кристин Гароуей, професор в Hebrew Union College-Jewish Institute of Religion в Лос Анджелис, която е изучавала глинени дрънкалки от Древния Левант, смята, че дрънкалките може да са имали „двойно приложение“ – първо като апотропейни предмети за прогонване на зли духове от домовете, а след това като дрънкалки за забавление на малки деца. „Те биха могли да бъдат използвани по много различни начини“, казва тя.

(Какво можем да научим от кутия за обяд от бронзовата епоха?)

Ако дрънкалките са играчки, тогава те са едни от най-ранните оцелели – други претенденти включват 5000-годишна колесница от Турция и 4000-годишна каменна глава, вероятно на кукла, от италиански остров.

Фактът, че изследователите мислят за древни деца, е важен, отбелязва Гароуей: „Децата се пренебрегват в археологическите записи, [така че] дори да спреш за миг и да си помислиш, че децата биха могли да използват тези предмети, е невероятно.“

За Халд всички доказателства сочат, че дрънкалките от Хама са били предназначени да забавляват малките деца. „Родителите в миналото са обичали децата си, точно както ние днес“, казва тя. „Но може би родителите също е трябвало да разсейват децата си от време на време, за да могат да имат малко спокойствие и тишина за себе си. Днес използваме екрани, тогава са използвали дрънкалки.“