Тази жаба може да ви накара да се издигнете - наистина, наистина високо

Сега е сезонът на Incilius alvarius - вид крастава жаба, живееща в пустинята Сонора - когато земноводните изскачат от подземните си дупки при първия намек за дъжд, довян от северноамериканския мусон.

Подобно на високия кактус сагуаро (Carnegiea gigantea) и тромавата пустинна костенурка (Gopherus agassizii), други местни обитатели в тази пустиня, Incilius alvarius „са неразделна част от региона“, казва Робърт Вила, президент на Херпетологичното общество в Тусон и научен сътрудник в Пустинната лаборатория на Университета на Аризона в Тусон.

Въпреки че жабата от пустинята Сонора в момента не е застрашена от изчезване, тя е все по-застрашена от изменението на климата, човешката експанзия и замърсяването, казва Вила.

Но като говорител на образователната кампания на херпетологичното общество „Спасете жабите“, Вила знае твърде добре, че Incilius alvarius е изправен пред по-непосредствена опасност за живота... и тялото си.

Бракониерите търсят жабите заради това, което носят в телата си - 5-MeO-DMT, мощно психотропно съединение.

Една от най-големите жаби в САЩ, достигаща 18 см от муцуната до ципестия крак, с изражение, подобно на Джаба Хатянина, Incilius alvarius излиза, за да яде и да се размножава с настъпването на влажното лято, насочвайки се към вода, където и да я намери: езера, реки, потоци, канавки, локви, корита за добитък, минерални извори, плувни басейни или голф игрища.

Нощни животни, тези жаби се забавляват възторжено и крякат ли крякат в тъмата. След това, когато мусонът отслабва през септември и жабите са се подсилили с храна и роднини, те се отправят обратно към леговищата си.

Това е цикъл, който се повтаря в продължение на хиляди години в големи части от пустинята Сонора, Финикс на юг до Тусон и в Северно Мексико – огромна, ненаселена област без сигурен начин за количествено проследяване или оценка на числеността им.

И все пак, все по-често те са улавяни от бракониери, местни жители и туристи, които търсят психеделични преживявания в паротидните жлези на жабите.

5-MeO-DMT е толкова умопомрачителен, че някои го наричат „божествен ген” на просветлението. Други го описват като „полет с космическа ракета в празнотата“ или “най-страшното преживяване, което някога са имали”.

Културният интерес към жабите и техните психоактивни свойства започва през 60-те години на миналия век, нараства отново през 90-те години и намалява до около 2017 г., когато жабата отново се появява в медиите. И Вила изиграва роля в това, за негово нещастие, като научен консултант на документални сериали на Vice TV от същата година, посветени на халюциногените като цяло.

Днес има скъпи “свърталища” в Мексико, където 5-MeO-DMT се прилага за емоционално или духовно лечение или просто за психеделично издигане. Знаменитостите ги оценяват с възторжени отзиви, вдъхновявайки другите да опитат.

5-MeO-DMT е легален в Мексико, където са докладвани по-голямата част от случаите на бракониерството, но не и в САЩ, където е посочен като наркотик в списък 1 от Агенцията за борба с наркотиците. В Аризона също е незаконно да се хващат жаби без лиценз за лов или риболов.

Привлекателността на жабата заради нейните психоактивни свойства се усложнява от факта, че 5-MeO-DMT в момента се проучва като възможно лечение на депресия и тревожност, подобно на окуражаващите изследвания върху пейот (вид малък кактус) и псилоцибинови гъби.

Но това са растения. Incilius alvarius е животно.

„Жабите вече са навън“, потвърждава Томас Уивър, куратор на HIIZ (Херпетология, ихтиология и зоология на безгръбначните) в Музея на пустинята Аризона-Сонора, известна зоологическа и ботаническа градина и изследователска организация. Една скорошна вечер Уивър вижда краставите жаби да се въртят на паркинга на музея в пустинята западно от Тусон, привлечени от светлините и буболечките.

„Ако нещо се случи със земноводните, насекомите ще завладеят света“, казва той.

Земноводните са „индикаторни видове“, казва Уивър, обяснявайки, че същества като Incilius alvarius са толкова добре приспособени към околната среда, че „те са като гъби, улавящи промените във водата и във въздуха“.

Притесненията на Уивър са породени от това, че бракониерството на краставите жаби може да бутне доминото за вид, който навлиза в неизвестно бъдеще, тъй като местообитанието му се затопля и засушаването в Югозапада продължава да се влошава. Той също така е основателно загрижен за „глобалната криза на земноводните“, която заплашва изчезването на до „40% от нашите земноводни по света през следващите 50 до 100 години“.

На всичкото отгоре една инвазивна гъба, Chytrid, се разпространява в световен мащаб. Ако една жаба с Chytrid си проправи път в общност на жаба, цялата група може да бъде унищожена, предупреждава Уивър.

„Моето безпокойство е, че тази тенденция в събирането, контрабандата и прибирането на жабите може да окаже влияние върху вида като цяло“, казва той.

Тъй като популярността на 5-MeO-DMT нараства, въпросът сега е за етиката на употребата на животни, особено когато има алтернативна синтетична версия на лекарството.

Бракониерството е акт на насилие. За да получи 5-MeO-DMT, ловецът отива до източника, загребва жабите в торба, след което ги отвежда някъде за „доене“, което представлява процес на изстискване на двете жлези с размер на грахово зърно на шията на жабата, за да се източи млечнобялото упойващо вещество. Когато се изсуши, то се пуши или се вдишва.

А жабата? Кой знае? Въпреки че самото доене не уврежда физически жабата, „то причинява стрес на животното“, казва Вила, и е малко вероятно животното да намери обратния път към дома.

„Казвам на хората, ако искат 5-MeO-DMT да го вземат от убито животно на пътя. Веществото все още действа“, казва Вила, добавяйки, че предложението му обикновено не се приема добре.

Андрю Уейл, пионер в лечението на ума и тялото и основател на Центъра за интегративна медицина “Андрю Уейл” в Университета на Аризона, има голям авторитет заради познанията си за жабата и нейната психеделична мутация. „Удивен“ от световния интерес и в същото време „ужасен“ от историите за безсърдечно събиране на жаби и бракониерство, Уейл уверява, че синтетичната версия е добра. „Има много малка разлика.“

„Иска ми се просто да ги оставят на мира“, казва той. "Те са прекрасни животни."