Тази стела на 2200 години съдържа първото споменаване на високосна година

На всеки четири години добавяме допълнителен ден към календара, за да отчетем, че слънчевата година е приблизително 365 дни и една четвърт (шест часа), а не 365 дни. Но от колко време всъщност съществува високосната година? Най-малко 2262 години, според грандиозна находка от египетската пустиня.

Варовиковата плоча (стела), висока повече от 2 м и широка почти 0,9 м, е открита през 1866 г. от група немски учени, посещаващи древния египетски град Танис в делтата на Нил. Подобно на по-известния Розетски камък, тя съдържа надписи на два езика и на три писмености - на египетски в два варианта (йероглифи и демотична писменост) и на старогръцки. Надписът, който датира от 238 г. пр.н.е., представлява декрет на фараон Птолемей III Евергет от династията на Птоломеите, който включва типичната за епохата възхвала на фараона, описание на военните кампании, както и разпореждане декретът да бъде изписан във всеки голям храм.

Това, което е напълно оригинално в този декрет, известен като Канопски декрет на Птолемей III, са инструкциите, които съдържа, относно календара: “Тъй като звездата (Сириус) на всеки четири години закъснява с един ден, за да не стане така, че летните празници да се падат през зимата, както се случва и както ще се случва, ако годината и занапред съдържа 360 дни и пет допълнителни, отсега насетне се нарежда през всеки четири години да се чества празникът на Евергетовите богове след петте допълнителни дни и преди новата година. Нека всеки знае, че предишните недостатъци в броенето на годишните времена са вече премахнати от цар Евергет”.

Първите препратки към 365-дневен календар, който определя година от дванадесет 30-дневни месеца и 5 епагоменални дни („безмесечни дни“, добавени към календара, за да бъде приблизително равен на слънчевата година), се намират в архивите на Египет от IV и V династии около 2600 г. пр.н.е., според Адриен Алмаси-Мартин, египтолог от Оксфордския университет. Неточността, която това въвежда, е достатъчна, за да предизвика несъответствие между календара и смяната на сезоните.

Древните египтяни забелязали небесно съвпадение, което се случвало всяка година по същото време като наводнението на Нил - появата на Сириус, най-ярката звезда в небето. Подобно на други съзвездия, които не се виждат през цялата година, Сириус не е бил видим за древните египтяни през едни и същи 70 последователни дни всяка година, защото е бил твърде близо до слънцето. Всяка година след това отсъствие Сириус се появява отново на източния хоризонт в небето на зазоряване, изгрявайки близо до и точно преди слънцето - феномен, известен като "хелиакален изгрев" или още “звезден изгрев”.

Египетската цивилизация зависела от покачването на нивото на Нил, което причинявало наводнения, напояващи и обогатяващи плодородни почви в делтата на реката. Повторното появяване на Сириус, свързано с решаващото наводнение, което ставало по време на лятното слънцестоене, възвестявало началото на древната египетска нова година. Чрез измерване на изминалото време между всеки годишен хелиакален изгрев на Сириус, астрономите в крайна сметка разбират, че слънчевата година е с четвърт ден (шест часа) по-дълга от 365 дни. Докато това осъзнаване вероятно се е случило по-рано в историята, Канопския декрет от 238 г. пр.н.е. е най-ранното записано доказателство за високосната година.

Според Алмаси-Мартин в древността са съществували множество копия на декрета, като до днес са оцелели шест пълни или фрагментирани негови версии. Двата най-добре запазени екземпляра - от Танис, открит през 1866 г. и от Ком ел-Хисн, открит през 1881 г. - се намират в Египетския музей в Кайро. Въпреки че са открити след дешифрирането на Розетския камък през 1822 г., те съдържат по-голям брой йероглифи и тяхното изследване помага за окончателното разчитане на Розетския камък.

Знаем, че реформата на Птолемей III за добавяне на допълнителен ден към календара на всеки четири години в крайна сметка се провалила, но не и кога или защо указанията му са били пренебрегнати. Възможно е жреците, които отговаряли за календара, да не са искали да променят традициите си или може би са смятали, че несъответствието между смяната на сезоните и календара е незабележимо в рамките на типичния 40-годишен живот по това време.

Това, което знаем е, че когато римляните анексират Египет през 30 г. пр.н.е., египтяните отново използват 365-дневен календар, а до 22 г. пр.н.е. – няколко години след като вдъхновеният от египтяните Юлиански календар е въведен в Рим – император Октавиан Август въвежда отново високосния ден в Египет.