Тази праисторическа „скарида убиец“ не е толкова кръвожадна, колкото изглежда

Със сложни очи, разположени върху стъбла, странна кръгла уста и хващащи израстъци в предната част на главата, Anomalocaris canadensis изглеждала като ужаса на малките същества, които изобилствали в камбрийските морета. Но нов анализ установява, че „странната скарида“ не е била толкова безпощаден хищник - вместо това измъквала плячка с меко тяло от водните колони на първичните морета.

Главното доказателство идва от шиповидните, сегментирани придатъци в предната част на тялото на животното. Като изследват добре запазени екземпляри в скали на 508 милиона години в Британска Колумбия, известни като Burgess Shale и съхраняващи богатство от камбрийски вкаменелости, палеонтолозите създават триизмерни модели, за да оценят подвижността и силата на изглеждащите като шипове издатъци на безгръбначните.

Досега Anomalocaris изглеждаше точно като създание, което би се хранело с черупчести трилобити, които процъфтявали през камбрийския период. Редки находки на трилобити с ясни следи от ухапвания по тях и фосилни изпражнения, пълни с части от трилобити, показват, че нещо е успявало да прегризе дебелите им екзоскелети и Anomalocaris изглеждаше точно като вид, способен да причини такива щети.

Но според нов анализ, Anomalocaris не е можел да пробие минерализираните трилобитни черупки. В проучването, публикувано в Proceedings of the Royal Society B., палеонтологът от Американския музей по естествена история Ръсел Бикнел и колегите му откриват, че придатъците на Anomalocaris са се движели бързо - те са еволюирали за скорост, а не за борба с борещата се плячка.

В комбинация с други детайли от анатомията на животното, като сложните очи например, изследователите си представят Anomalocaris, като създание, плуващо през слънчеви морета в търсене на животни, подобни на попови лъжички, наречени vetulicolians, и други меки хапки.

Учените се опитват да разкрият тайните на древното животно повече от век. Anomalocaris означава „странна скарида“, име, измислено през 1892 г. въз основа на отделните части на тялото. С времето обаче тези предполагаеми „скариди“ започват да приличат повече на придатъци на нещо по-голямо. Едва през 1985 г. цялото създание се появява в полезрението на учените - вид, който обитавал моретата на древната Земя и изглеждащ различно от всичко, за което експертите биха могли да мечтаят.

Достигайки почти 60 см дължина, Anomalocaris е едно от най-големите животни, откривани в Burgess Shale. Клапи, разположени по цялото тяло на животното му помагали да се движи през водата, а придатъците за хващане изглеждат напълно подходящи за напъхване на плячка в кръглата уста, разположена под главата на животното.

Най-впечатляващи от всичко обаче са очите. Anomalocaris имал сложни очи, съставени от 16 000 лещи, което позволявало на животното да вижда с по-фини детайли от трилобитите, с които се предполага, че се е хранело.

Откриването на вкаменени изпражнения, пълни с части от трилобити, изглежда подкрепя хипотезата, че Anomalocaris е еволюирал да ловува други животни с твърди екзоскелети. Според палеонтолозите Anomalocaris е „хващал и намушквал многократно плячката, като същевременно бутал трилобита към устата си, докато се образуват достатъчно пукнатини, за да се спука“, казва Джоана Улф, палеонтологът от Харвардския университет, която не участва в новото изследване.

Но Бикнел и други палеонтолози били скептични към ненаситната репутация на тези безгръбначни, което става и повод за новите изследвания.

След като създават 3D модели на големите придатъци на Anomalocaris, ползвайки вкаменелости и някои съвременни видове за сравнение, екипът ги подлагат на различни тестове, за да изследва тяхната гъвкавост, скорост и сила. Тези малки шипове били сравнително крехки и биха се повредили, ако Anomalocaris се опитал да хване с тях плячка с твърда черупка като трилобит. “Мисля, че вероятно би ги счупил, което би причинило на Anomalocaris много болка”, казва Бикнел.

Вместо да обикаля морското дъно в търсене на хрупкави трилобити, Anomalocaris е бил това, което експертите наричат нектонен хищник, плуващ през откритите води в търсене на всякакви малки хапки, които неговите сложни очи били способни да забележат.