Илюстрацията показва как може да изглежда екзопланетата K2-18 b въз основа на научните данни. Нови наблюдения разкриват наличието на молекули, съдържащи въглерод, включително метан и въглероден диоксид. Изобилието от тези газове и ниските нива на амоняк подкрепят хипотезата, че може да има воден океан под атмосферата на K2-18 b.
© НАСА, ККА, ЕКА, Дж. Олмстед (STSCI), Н. Мадусудан (CAMBRIDGE UNIVERSITY)Скорошни наблюдения, направени от космическия телескоп “Джеймс Уеб” (, разкриват нови подробности за атмосферата на далечна планета, наречена K2-18 b. Анализ на европейски екип от изследователи открива изобилие от метан и въглероден диоксид с много малко амоняк - комбинация, която предполага, че този свят може да е вид океанска планета.
K2-18 b се намира на точното разстояние от своята звезда, което прави животът възможен. Новият анализ предполага, че друго съединение – диметилсулфид (DMS), което се произвежда от живите организми на Земята, също може да присъства в атмосферата на този водна планета. Планирани последващи наблюдения ще се опитат да определят дали съединението наистина е там, и ако се окаже така, ще са необходими допълнителни анализи, за да се изключат възможни неживи източници на газа.
Дори и без живот, K2-18 b помага за разкриването на цял нов клас светове, които са по-големи от Земята, но по-малки от Нептун. Нику Мадусудан, астроном от Кеймбриджкия университет и водещ автор на статията, по-рано посочва, че такива планети могат да имат течни океани под атмосферата си.
Изследванията показват, че голяма планета като K2-18 b може да има това съотношение на газове, само ако атмосферата взаимодейства с вода отдолу.
Този тип планети са по-големи от скалистите светове, което улеснява космическия телескоп да ги измерва с дистанционни сензори.
Телескопът “Уеб” сканира планетата през звездата домакин през януари и април. Бордовите инструменти изследват звездната светлина, преминаваща през атмосферата на планетата, давайки на астрономите спектрални улики, които могат да се използват за идентифициране на наличните газове.
Къде да търсим живот
Има две течения в редиците на учените, които търсят извънземен живот на екзопланети - тези, които очакват да го намерят в скалист свят, като Земята, и тези, които искат да търсят светове, доминирани от океани.
Новото проучване предоставя изкушаващи нови улики за възможни океански светове. По-рано тази година телескопът наблюдава близките планети с размерите на Земята TRAPPIST-1 b и TRAPPIST-1c, разкривайки, че те вероятно представляват гола скала без защитна атмосфера от CO2, което прави живота малко вероятен. Констатациите предполагат, че скалисти планети като тези, които обикалят около тип хладни звезди джуджета, може да не са подходяща среда за живи организми.
Въпреки че новото изследване засилва аргумента за съществуването на океански светове, все още има алтернативни обяснения. Същите данни от “Уеб” могат да доведат до малко по-различни резултати в зависимост от това как се прави анализът.
Океанската планета на извънземните?
Богатите на вода планети като K2-18 b са добри кандидати в търсенето на извънземен живот - в крайна сметка това е средата, която е позволила на Земята да процъфтява. Но дори планета с течен океан и богата на въглерод атмосфера не е гаранция, че ще приеме организми - тя трябва да бъде с правилния размер, температура и разстояние от своето слънце, в това, което учените наричат "обитаема зона".
K2-18 b обикаля около студена звезда джудже в съзвездието Лъв, място в космоса, което отговаря на всички критерии за обитаема зона. Но големият размер на планетата - 8,6 пъти масата на Земята - може да работи срещу живота. Ледената му вътрешност може да е обвита с тънък океан и атмосфера, което вероятно би осуетило стремежите на всички амбициозни форми на живот.
Но в данните на “Уеб” има и друга следа - възможното присъствие на молекулата диметилсулфид. Можете да намерите DMS в атмосферата на Земята, произвеждан от рояците фитопланктон в океаните.
Колкото и вълнуваща да е възможността тази молекула да съществува на друга планета, има да се извърви дълъг път, преди учените да потвърдят наличието ѝ. „Всъщност не изглежда да има убедителни доказателства за DMS в техните данни“, казва Сара Хьорст, планетарен учен от Университета “Джон Хопкинс”, която специализира в атмосферната химия, но не участва в новото проучване.
Екипът на Мадусудан, състоящ се от шест души, има запазено време в началото на следващата година, за да използва инструмент на “Уеб” MIRI - спектрограф, който е оптимизиран да открива DMS, за да потвърди или отхвърли присъствието му.
На Земята не е известен процес за създаване на DMS молекули, освен живота в океана. Въпреки това, в свят като K2-18 b условията може да са подходящи за абиотични, неживи източници. „Нашето разбиране за химията, съдържаща сяра, е силно ориентирано към Земята и Венера, които са много различни атмосфери от атмосфера, доминирана от водород [като при K2-18],“ казва Хьорст.
Често си представяме моментът, в който разбираме, че не сме сами във Вселената, с откриването на марсианска вкаменелост, получаването на междузвездно съобщение или дори извънземно посещение на моравата пред Белия дом. Но истинският момент, в който човечеството открива доказателства за съществуването на извънземен живот може да бъде изживян от самотен служител, обработващ данни пред монитора на компютър, изпълняващ сложни модели на органични съединения.