Тази нова пътека разкрива чудесата на Армения – страна на кръстопътя на света

Въпреки малкия си размер – малко над 29 700 квадратни километра - Армения събира богатство от природа и ранна християнска история в своя скалист терен. Тя е мечта за туристите - с пейзажи, виещи се през Кавказките планини от долината на река Аракс, на границата с Иран, до буйни гори, продължаващи в Грузия.

Но доскоро беше невъзможно да се премине през цялата страна, разположена на кръстопътя между Европа и Азия. „Спомням си, че гледах тези планини и си мислех: „Боже мой, наистина искам да ги изследвам“, казва Том Алън, британски авантюрист и разработчик на туристически пътеки, който за първи път посещава страната през 2008 г. „Нямаше дори туристически карти на страната, Google Maps не показваше почти нищо, а съветските военни карти бяха секретни.”

Това кара Алън да проектира маршрут от 827 км, пресичащ Армения, който е открит в началото на 2022 г. Работейки с неправителствените организации HIKEArmenia и Trails for Change, Алън и екипи от доброволци не само изграждат нови пътеки, но и свързват 4x4 трасета от съветската ера, пастирски маршрути и стари пешеходни пътеки. И всичко това се вие през пасища, обгръщащи облаци, покрай древни манастири, каменни села и рушащи се кервансараи от дните, когато Пътят на коприната прави Армения богата.

Тази пътека е първият в страна участък от по-голямата Транскавказка пътека (Transcaucasian Trail - TCT), която един ден ще свързва Армения с Грузия и Азербайджан чрез мрежа от 2900, преминаваща от запад на изток - от Черно море до Каспийско море, и от север на юг - от Голям към Малък Кавказ.

Началото на TCT е поставено през 2017 г., когато екип от доброволци, започва да прокарва трасета сред гъстите дъбови и габърови гори над Дилиджан - курортен град на 90 минути път с кола северно от арменската столица Ереван.

Посетителите вече могат да следват червено-белите маркировки на TCT пътеки в цялата страна, за да видят вулканичните куполи на планините Гегам и изумрудените дълбини на каньона Воротан. Пътеката минава и покрай три манастира, включени в списъка на ЮНЕСКО, които разказват историята на Армения - първата страна, установила християнството като държавна религия.

Но TCT все още не е завършена. „Пътеката не е напълно маркирана, обозначена и поддържана [все още]“, казва Алън. Но той допълва, че има изобилие от ресурси на уеб сайта на TCT, включително топографски карти, препоръчани приложения и възможност за изтегляне на KML и GPX маршрути – за навигиране в по-слабо развити райони като обширната степ близо до езерото Севан.

Възможността за срещи със сирийски кафяви мечки и сиви вълци допълва привлекателността на прехода през TCT, както и мълвата за наскоро завърналия се кавказкия леопард (местните са щастливи от това, възприемайки го като възраждане на арменския дух).

„Има огромно разнообразие от пейзажи за такава малка страна“, казва Якуб Бабий, турист от Полша. „Някои области са като пустиня, следвани от райони, подобни на Алпите.“

Бабий отделя 40 дни, за да проправя пътеката от Мегри, на юг, до езерото Арпи, близо до границата с Грузия. През повечето нощи той лагерува навън, но от време на време преспива в една от къщите за гости, които започват да изникват покрай пътеката, „за да придобие истинско усещане за местната култура“. Гостоприемството на арменците, казва той, е оставило най-голямо впечатление у него.

Много домакини приготвят обилни хороваци (гозби) за нощуващите гости с меса на скара, хлебчета лаваш (арменски тънък хляб), меки сирена и салати от зеленчуци и булгур, както и оги (домашно приготвена плодова водка).

Скорошни кампании за популяризиране на Армения и за финансиране на подобрения в туристическото ѝ развитие вдъхновяват бум на пътуванията, като посещенията се увеличават с 15% всяка година от 2010 г. до 2020 г. Ардаг Косиан, изпълнителен директор на HIKE Армения, казва, че паричните средства текат в общности извън Ереван (където живеят една трета от арменците), което прави TCT ключов проект за развитието на селските райони. „Когато имате село, което не разполага с много ресурси, и селяни, които предпочитат да напуснат, вместо да останат, трябва да намери поминък на тези хора“, казва той. „Екотуризмът е сигурен начин това да се случи.“

През 2018 г. Гарник Геворкян построява къмпинг по TCT с горещи душове, покрити маси за пикник и ресторант, предлагащ местно отгледана храна. Той се вдъхновява от туристи, които започват да се появяват в малкото му селце Артаван, търсейки квартира и храна.

„Не гледам на това като на бизнес, това е моят начин на живот“, казва той. „Преди TCT никой не знаеше името на селото ми – дори арменците. Сега сякаш Артаван най-накрая съществува.“

HIKEArmenia допринася за разпространяването на информация за туристически преходи чрез своя уеб сайт, приложение и информационен център в Ереван. Също така, организацията финансира голяма част от изграждането на инфраструктура (въпреки че неправителствената организация Trails for Change изгражда повечето маршрути). Но подпомагането на селските общности остава основният фокус на HIKEArmenia.

Идеята е, че туристите могат да правят еднодневни или дълги преходи по маршрутите и да останат на едно място за няколко нощи. Пример за това е Стария Мартирос. Това древно село сега примамва туристи с пътеки до езера, традиционни арменски кръстове и църква, изсечена в скалата на планинския склон. Докато са в града, пътешествениците могат да си купуват местни продукти като сушени костилкови плодове, сладкиши gata и вино. „Колкото по-дълго са там, толкова по-голямо е въздействието“, казва Косиан.

Разхождайки се по древни пътни артерии от село на село, „виждате неща, които са на хиляди години“, добавя Косиан. „Срещате семейства, които са живели на едно и също място от поколения. Те ви разказват истории за това как са използвали пътеката, по която вървите, за да отидат на училище. И всичко това добавя история и дълбочина. Става нещо повече от просто туризъм - става разходка из музей на открито.“

Някога Армения била царство на безстрашни туристи, които сами проправяли път от точка до точка. TCT дава на страната начин да предложи по-леки пътувания.

Нещо подобно се случва вече от другата страна на границата - в Грузия, която има завършени 135 км от своя TCT, и в Азербайджан, където 10 000 долара правителствено финансиране дава тласък на развитието на туристически пътеки. „Това дойде като изненада“, казва Алън, „защото правителството на Азербайджан финансираше общ проект с Армения.“ Съседните страни са водили две войни за спорния регион Нагорни Карабах. Напрежението остава високо и границите са затворени (TCT ще влиза в Азербайджан през Грузия).

„Ако не друго, [TCT] ще покаже, че е възможно да има споделен проект, който няма много общо с геополитиката“, казва Алън. „Бих искал да мисля, че един ден, скоро, TCT ще стане обнадеждаващ символ на целия регион.“ И в известен смисъл вече е така.

Марк Йохансон е автор на пътешествия, установил се в Чили. Последвайте го в Instagram.