Тази 2400-годишна царска гробница е открита случайно през Втората световна война

Боевете по време на Втората световна война водят до изненадващи открития край българския град Казанлък. България е на страната на нацистка Германия и към края на войната страната е бомбардирана от западните съюзници, докато заплахата от съветска инвазия надвисва от изток. За да защити земите си, българската армия изгражда системи за противовъздушна отбрана край Казанлък, град в центъра на страната. Тези действия поставят началото на забележителна поредица от археологически открития, които значително ще разширят знанията за древните народи, живели в региона хиляди години преди Втората световна война. Тяхното царство се наричало Тракия.

Древна Тракия се простирала върху територията на днешна България, Северозападна Турция, Южна Румъния и Югоизточна Сърбия. Тракия се намирала на геополитически кръстопът, заобиколена от големи съперничещи си сили: Персия, Атина и по-късно Македония – съседи, с които тракийските царства влизат в поредица от променящи се съюзи.

Голяма част от това, което се знае за Тракия, идва от древногръцки източници, написани от заселници, живеещи по крайбрежието на Черно море, които се възхищавали и се страхували от тези диви на вид хора от суровата вътрешност. Те са представени от Омир като съюзници на троянците в “Илиада” и “Одисея”: войни аристократи, които парадират със своето злато и хубави коне.

Тракийската култура носи белезите както на източно, така и на западно влияние. Техните първокласни съдове за пиене, изработени от благородни метали, са вдъхновени както от персийски, така и от гръцки стилове и мотиви. Гръцките писания за траките често отбелязват тяхната войнствена природа и – с облекчение – тяхната разединеност: „Траките след индийците са най-многобройните на света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват”, пише древногръцкият историк Херодот, но тъй като това е невъзможно и със сигурност никога няма да бъде постигнато от тях, те са слаби”.

Въпреки това, през 479 г. пр.н.е. отстъплението на персите след поражението им от гърците, централизира властта в Тракия и предоставя шанс за обединение. Тракиецът Терес I се появява като цар основател на това, което става известно като Одриското царство, под което се обединяват 40 тракийски племена.

Одриското царство е завладяно от бащата на Александър Велики, Филип, през 342-340 г. пр. н. е., но одриските съуправители запазват известна независимост. И макар да има напрежение с Македония, одриското строителство на паметници достига своя разцвет при цар Севт III. А център на властта му става мястото, където сега се намира българският град Казанлък – и където през 1944 г. български войници откриват първата от многото древни тракийски гробници.

Първото от големите тракийски открития в Казанлък е направено през април 1944 г. Копаейки окопи, войниците се натъкват на гробница с богати цветни фрески. По-късно археолозите ще научат, че това място, Казанлъшката гробница, не е самостоятелен паметник - то е част от царски некропол, който се простира в околния пейзаж на километри около изгубен тракийски град от IV век пр.н.е.

Археолозите, ръководени от Димитър П. Димитров, директор на Археологическия музей в София, успяват да започнат научно проучване на обекта през 1948 г. Тракийската гробница в Казанлък се състои от преддверие, коридор (дромос), кръгла гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол, всички богато украсени. Макар и ограбена в миналото, стенните декорации са добре запазени.

Стените на дромоса са изцяло покрити с цветни фрески. Стенната украса създава илюзията за мраморни плочи. Над тях има фриз със стилизирани растителни мотиви. На фриза са изобразени две бойни сцени, в които една срещу друга се изправят пехота и конница, облечени в тракийски и македонски стил.

Самата гробна камера представлява толос с форма на кошер. Вътре археолозите откриват фрагменти от корона, амфора и, което е по-важно, костите на двама души, мъж и жена, за които се смята, че са живели в началото на III век пр.н.е. Мнозина смятат, че останките на мъжа са на принц Ройгос, син на Севт III, а костите на жената принадлежат на неговата съпруга.

Гробната камера съдържа най-известното изображение на куполна гробница: Мъж и жена, сплели ръцете си, седнали край маса за пир, с много мъже и жени около тях. Някои от тях са прислужници, носещи храна и дарове, други са ратаи, коняри, музиканти. Една от фигурите носи поднос с нарове. Стенописите са разположени в три концентрични ивици, като архитравът е украсен с розети и букрании (черепи на жертвени волове), а в центъра на купола се състезават три колесници.

Учените продължават да спорят относно тълкуването на картината. Мъжът и жената може да са обитателите на гробницата, а може да са боговете на подземния свят, Хадес и Персефона, за което намеква подноса с нарове - храна, свързана с богинята.

Сцената с колесници вероятно се отнася до погребални игри, провеждани при смъртта на аристократ. Заедно с останалите стенописи, тя се смята за най-добре запазеното българско изкуство от елинистическата епоха. Гробницата става част от световното наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

На археолозите са известни и други тракийски паметници в района. След Втората световна война времето за разкопки в земите край Казанлък изтича. Българският комунистически режим планира да наводни околностите, за да построи това, което сега е язовир “Копринка”. Проучването на тези структури трябва да приключи бързо.

Археолозите са разполагали с няколко години, за да намерят и опишат каквото могат. Така в края на 40-те години на миналия век те идентифицират древната одриско-тракийска столица Севтополис, основана в края на IV век пр.н.е.

През следващите десетилетия става ясно, че районът около Казанлък е един огромен монументален пейзаж на Древна Тракия. Нейната господстваща класа строи рисувани гробници, ярък пример за които е Казанлъшката гробница.

От 90-те години на миналия век при разкопки, ръководени от Георги Китов, са проучени над 300 могили и 15 големи гробници. Много от тях са били ограбени в древността, но един от обектите – открит през 2004 г. в могилата Голяма Косматка – представлява напълно запазен, неограбен гроб, съдържащ златна корона, чаши, мечове, наколенници и щит. На една от чашите е изписано името на Севт на гръцки, което кара Китов да смята, че тази гробница е на самия велик владетел (Севт III).

Мащабът и великолепието на некропола вдъхновява някои историци да го наричат „Долината на тракийските царе“. Това е един от най-големите аристократични некрополи от желязната епоха в Европа и над хиляда от неговите структури все още чакат да бъдат проучени, разкривайки повече от богатата, древна култура на България.

National Geographic публикува онлайн материала за Казанлъшката гробница на 5 януари 2023 г.