Тасмания – отвъд Австралия там долу, някъде далеч

Пътеписи

Пътепис от Милена Йоцова

Парк Unzoo.

Парк Unzoo.

Когато имаш юбилей, а в живота според мен има един паметен – 50-годишнината, ти се иска да го отбележиш някак по-специално. Тази възраст е вид разделителна линия, след която започваш леко да се спускаш надолу, докато достигнеш отново равновесната точка.

Предполага се, че си малко по-мъдър, малко по-зрял и осмислен, и си даваш сметка, че времето изтича и не е препоръчително да го пилееш с лека ръка. Преполовил си пътя, в най-добрия случай. Та и ние с моята приятелка от Австралия решихме да хванем пътя и да направим една обиколка на този континент, държава, остров, някъде там долу.

Тук обаче ще стане въпрос за Тасмания и по-точно за едно място там.

Тасмания – това къде беше? Някакво странно животно живееше там, нали? Изглежда много далеч. Не попада под прожекторите Тасмания. Вярно е, тази прекрасна земя е много далеч. Обикновено се свързва с животинчето тасманийски дявол. Представата е за зло създание, вдъхващо страх и ужас, докато всъщност това е едно малко, неугледно зверче, което не буди умиление като коалите и кенгуруто.

За мен обаче Тасмания будеше голям интерес. Може би точно защото остава някак пренебрегната и встрани, там долу между Австралия и Нова Зеландия. Всъщност островът е част от Австралия, един от шестте щата на държавата континент. Пътуващите до тази част на Долната земя обикновено включват Нова Зеландия в маршрута си поради ред причини, но Тасмания е скрито бижу. Красиво, девствено, чисто място с кристален въздух.

Хобарт.

Хобарт.

Полетът от Сидни до Хобарт, столицата на острова, е около два часа и е един от най-кратките полети на фона на огромните разстояния между различните части на Австралия.

Тасмания е прекрасна – свежа, уютна, достъпна, развита, чаровна, прилича на млада напета девойка с румени бузи и приятен нрав.

Скулптури, Хобарт

Скулптури, Хобарт.

С какво се слави този остров – с интересни животни, красиво крайбрежие и бившата затворническа колония Порт Артур. Да, мястото за превъзпитание на затворници е превърнато във водеща туристическа забележителност. А и без да е прославена, всъщност това е една прекрасно уредена област, с климат и природа близки до тези в България. Дори имах чувството, че виждам една умалена България от мечтите ми – с развита инфраструктура, справедлива социална политика и грижливо опазване на природата и културните обекти.

Хобарт отвисоко.

Хобарт отвисоко.

Част от очарованието на острова е, че не е пренаселен. Когато човешката популация е в нормални граници и с нормален разум, природата диша и се отблагодарява подобаващо. Островът е далеч от всичко. Островните жители са по-склонни да пазят средата, в която живеят. Знаят, че пътят до голямата суша не е толкова лесен, а близостта с водата по някакъв начин изостря мотивацията им за добро взаимодействие с природата.

В Тасмания има уникални екосистеми. Като страстен любител на животни съм си поставила за цел да видя колкото се може по-редки животни в естествена среда. Там бях наградена с досег до редица редки животни и птици, сред които тасманийски дявол, ехидна и доста разновидности на кенгуруто.

Дявол от метал.

Дявол от метал.

Една от емблемите на Тасмания – тасманийския дявол – те посреща още на летището в Хобарт. Чудни фигурки подсказват за обитатели, които няма да срещнеш другаде.

Парк Unzoo.

Парк Unzoo.

Разбира се, през цялото време говоря за среща в естествена среда, никакви зоопаркове, развъдници и други такива изкуствено създадени хабитати.

Река, преминаваща през парка Unzoo.

Река, преминаваща през парка Unzoo.

Паркът Unzoo, както подсказва името, е създаден с цел да осигурява напълно естествена среда на обитателите му в пълно взаимодействие между флора, фауна и местообитание.

Реката в Unzoo.

Реката в Unzoo.

Място, където си в пряк контакт и взаимодействие с животни, растения и околна среда.

Има само две клетки. Едната би трябвало вече да е премахната. Другата по мое мнение трябва да бъде разширена и допълнена с нови попълнения.

Клетка едно.

Клетка едно.

Другата клетка.

Другата клетка.

Човек може да се наслади на прелестната нощна птица жабешка уста (Frogmouth bird). Нещо като бухал, нещо като сова, ама с жабешка уста – пазител на тези далечни места. Среща се единствено тук, в Тасмания, и в някои части на Австралия.

Птица жабешка уста (Frogmouth bird).

Птица жабешка уста (Frogmouth bird).

За тасманийския дявол мога да кажа, че останах леко разочарована - и от вида му и от поведението. Все пак това е застрашен вид и заслужава внимание. Не са симпатични, малки черни хищници са, хранят се с всякакво месо, не отказват мърша и имат невероятно остри зъби. Бият се помежду си често, особено за храна, хапят се, а най-интересното е, че при ухапване си предават рак. По муцунките им се появяват злокачествени тумори, които се развиват много бързо и дяволчетата умират. Безрадостна е съдбата им и им съчувствам искрено. Местните жители също, защото в парка има отредено място за вечен покой на тези малки, торбести, защитени, изчезващи животинки.

В Тасмания могат да се видят и други торбести, разновидности на кенгуруто. Едно от тях е падемелон (изписва се pademelon). Няма превод, защото идва от аборигенско наречие. Животинката изглеждаше много дружелюбна и дружбата ни се развиваше добре до момента, в който не щракна със зъбки и единствено сръчните ми движения ме опазиха от вечен спомен под формата на белег от това чудато животно.

Тасманийският падемелон (Thylogale billardierii).

Тасманийският падемелон (Thylogale billardierii).

Най-хубавата телевизионна зала също се намира в този парк. Не уморява зрението, има само един канал, но програмата е изключително жива и интересна

Телевизионната зала в парка.

Телевизионната зала в парка.

Телевизорът.

Телевизорът.

Друг привлекателен представител на семейство торбести е вомбат (wombat). Той е с доста по-къси крака от кенгуруто и изглежда по-топчест.

Вомбат.

Вомбат.

И разбира се, най-известните роднини от торбестата фамилия – кенгурата.

В момента на нашето посещение цялата колония се беше отдала на здравословно лентяйство. Не ни обърнаха почти никакво внимание, всеки се занимаваше със собствените си дела, не пречеше никому и също така не желаеше да бъде обезпокояван.

Този материал е посветен и на една от многото забележителности в Тасмания. Порт Артур – една от най-известните затворнически колонии е превърната днес в прекрасен туристически комплекс на открито. Столицата Хобарт също има какво да предложи на гостите си.

Аз обаче исках да покажа един прекрасен пример на взаимодействие между човека и природата с надеждата, че това би окуражило развитието на повече такива инициативи.

И накрая, ако някой попадне на това хармонично място, нека се оглежда внимателно – някъде сред дърветата има вързана мартеничка. Като мост и знак на солидарност и приятелство с далечна Тасмания, там долу накрая на общата ни планета Земя.