​Тайната история на Стоунхендж

Стоунхендж, разположен в Южна Англия, е сред най-емблематичните археологически обекти в света и една от най-големите му загадки. Мегалитният каменен кръг в средата на равнината Солсбъри вдъхва благоговение и възхищение, но и предизвиква ожесточени дебати, 4600 години след като е построен от древни хора, които не са оставили писмени свидетелства.

Мистериозното минало на монумента е породило безброй разкази и теории. Според фолклора Стоунхендж е създаден от Мерлин, магьосника от легендата за крал Артур, който магически пренесъл масивните камъни от Ирландия на мястото, където били подредени от великани.

Друга легенда твърди, че нашественици датчани са издигнали камъните, а според друга теория това са останки от римски храм. Съвременните интерпретации са не по-малко колоритни. Някои смятат, че Стоунхендж е площадка за кацане на извънземни, а други вярват, че обектът представлява гигантски символ на плодородието във формата на женски гениталии.

(Стоунхендж не е древен слънчев календар, както твърди скорошно проучване)

Археологическите проучвания на мястото започват още през 60-те години на XVII век, когато то е картографирано за първи път от антикваря Джон Обри. Той погрешно приписва Стоунхендж на много по-късните келти, вярвайки, че е религиозен център, управляван от жреци друиди.

Столетия теренна работа оттогава показват, че неолитният монумент, днес обект на световното наследство на ЮНЕСКО, е създаван в продължение на повече от хилядолетие. Началото му е преди 5000 години като кръгъл земен насип и ров, в по-обширна зона с погребални могили.

Сложна конфигурация от дървени стълбове е заменена около 2600 г. пр.н.е. с 80 долеритни „сини камъка“ от Уелс, които са пренареждани поне три пъти, след като няколко века по-късно са добавени по-големите сарсенови камъни (едри, местни пясъчници, които формират основната част от Стоунхендж, за разлика от сините камъни, които са по-малки и произхождат от по-далечни места).

Тези огромни пясъчникови блокове, всеки с тегло около 25 тона, са били пренесени на около 30 км, за да оформят непрекъснат външен кръг, и к Хийл Стоун, самостоятелно стоящ камък извън кръга, подравнен със слънцето при лятното слънцестоене. Химически анализи на Олтарния камък, най-големият от камъните, които не са сарсенови, го свързват със Шотландия, на около 750 км разстояние.

Вътре в кръга има пет трилитона (двойки изправени камъни с хоризонтален камък отгоре), които оформят подкова. Изчислено е, че за построяването на Стоунхендж са били нужни над 20 милиона часа труд.

Съвременният дебат за значението на монумента се разделя на два основни лагера: едите го виждат като свято място, а другите вярват, че представлява научна обсерватория.

И двата лагера основават теориите си на местоположението му спрямо небесните обекти. Посочват се подравняванията със Слънцето и Луната като доказателство за ритуали, свързани със смяната на сезоните и лятното и зимното слънцестоене.

Като алтернатива, подравняванията със звезди сочат към мегалитен календар, използван за изчисляване на дати или за отразяване и предсказване на астрономически събития като слънчеви затъмнения.

Радикална теория твърди, че Стоунхендж е служил като „праисторически Лурд“, където хората са идвали да се лекуват (Лурд (Lourdes) е град във Франция, известен като световно религиозно средище, където милиони поклонници отиват с надеждата за чудотворно изцеление). Тази идея се свързва с по-малките сини камъни, на които, според изследователите, трябва да са били приписвани магически сили, за да са били носени, влачени и пренасяни на на 230 км от Западен Уелс.

Екип, ръководен от Тим Дарвил от Университета в Борнмът, Великобритания, обявява през 2005 г., че е открил кариерата, от която произхождат сините камъни. Но друго изследване предполага, че камъните са стигнали до мястото по-рано, придвижени по естествен път от ледници от ледниковата епоха.

Разкопки в Стоунхендж, съвместно ръководени от Дарвил през 2008 г., подкрепят хипотезата, като се основават и на открити скелети от бронзовата епоха в района, които показват следи от костни деформации.

В надпреварата за разгадаване на праисторическата загадка участва и Майк Паркър Пиърсън от Университетския колеж в Лондон — съръководител на проекта Stonehenge Riverside, частично финансиран от National Geographic Society.

Откритията на екипа подкрепят твърдението на Паркър Пиърсън, че Стоунхендж е бил център за почит към предците, свързан чрез река Ейвън и две церемониални алеи с дървен кръг в близкия обект Дърингтън Уолс.

Според Паркър Пиърсън двата кръга, с временни и постоянни структури, символизират съответно световете на живите и на мъртвите.

„Стоунхендж не е самостоятелен монумент“, казва той. „Всъщност е част от двойка — единият от камък, другият от дърво. Теорията гласи, че Стоунхендж е своеобразен духовен дом на предците.“