Светулките процъфтяват на места, където не бихте очаквали

За много хора лятото не започва истински, докато мекото сияние на електриково жълти и зелени светулки не се види да се носи през нощта.

Но не е нужно да пътувате до дълбоките гори или открити равнини, за да се докоснете до тези неземни насекоми. Всъщност, няколко вида светулки могат да бъдат намерени тихо да мигат в сърцето на някои от най-големите градове.

„Това е последното място, където бихте очаквали да видите светулки“, казва Шрирам Мурали, специалист по светулките към Комисията за оцеляване на видовете към Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) и изследовател на National Geographic.

Това лято Мурали пътува до Ню Йорк и Вашингтон, окръг Колумбия, за да снима градските светулки като начин да покаже колко устойчиви са някои видове пред лицето на една от най-големите заплахи за тях – светлинното замърсяване.

„Там, където живея в малък град в Индия, хората почти не се замислят за въздействието на осветлението, защото можем да пуснем завесите си и да спим спокойно през нощта“, казва той. „Но има толкова много нощни диви животни, дори в градовете, като сови, жаби и змии, които се нуждаят от тъмнина.“

И все пак, дори в градовете, които никога не спят, някои светулки са намерили начин да се справят.

„За мен това е по-скоро философски въпрос по отношение на това колко много промени сме направили в околната си среда“, казва Мурали. „Че едно насекомо, което се е развивало в продължение на стотици милиони години, е трябвало да се адаптира към толкова много неща.

„Светулките заслужават полагащото им се място, както и ние“, казва той.

Уилоу казва, че най-добрият начин да видите тези биолуминесцентни бръмбари е да ги потърсите в края на юни.

„Трябва да е достатъчно топло и те трябва да имат достатъчно време да метаморфозират от ларвен стадий до възрастен стадий, което е моментът, в който започват да летят, да светят и да търсят партньор“, казва Габриел Уилоу, градски натуралист, живеещ в Бруклин. „Те са доста лесни за намиране.“

Тревистите площи са особено добро място за търсене на светулки. Употребата на пестициди в тревистите градски райони обикновено е по-малък проблем, отколкото в предградията, въпреки че в градовете често се пръска срещу комари, което вероятно засяга и популациите на светулки.

Като човек, който редовно провежда градски обиколки на дивата природа, Уилоу казва, че обича да напомня на хората, че много големи градове са изникнали около райони с изключително биоразнообразие.

„Ню Йорк се намира в естуар, а това означава, че има много морски живот, но и мигриращи птици“, казва той. „Лос Анджелис е построен върху бивша влажна зона, а ако погледнете Лондон или Париж, те също са построени върху естуари.“ Разбира се, столицата на страната често е осмивана като блато, но влажните ѝ зони са дом на невероятно разнообразие от диви животни, включително риби, насекоми и дори новопристигнали големи хищници, като койоти.

Но за да намерите светулки в един град, казват експертите, е важно да търсите и тъмните кътчета, където имат най-голям шанс да оцелеят.

Макар че е вдъхновяващо, че големи и малки същества могат да бъдат достатъчно устойчиви, за да наричат градовете ни свой дом, те често го правят, поемайки голям риск.

Много животински видове се отдръпват от ярките светлини на доминираните от човека райони, но за светулките проблемът със светлините е по-непосредствен.

„Видовете светулки и светещи червеи използват биолуминесцентна светлина, за да се ухажват взаимно. Ето как те общуват помежду си“, казва Кандис Фалън, старши биолог по опазване на околната среда. „Когато имате място, което е изпълнено с изкуствена светлина на нива, с които те не са еволюирали, това може наистина да окаже влияние върху продуктивния успех на тази популация.“

Представете си, че сте навън в тъмното и се опитвате да се фокусирате върху една конкретна точка светлина, казва Фалън. След това си представете, че се опитвате да направите същото в свят, изпълнен с улични лампи, билбордове и светлини от здрач до зори.

Разбира се, светлинното замърсяване е само една от многото заплахи.

„Когато направихме нашата оценка на Червения списък [IUCN] преди няколко години, най-големите заплахи за светулките определено бяха неща, които влияят на много други популации от насекоми и диви животни“, казва Фалън. „Това са неща като загуба и влошаване на местообитания, употреба на пестициди и изменение на климата.“

Повечето експерти остават загрижени за намаляването на популацията на светулките. Докато само 150 от 2600 вида светулки в света са класифицирани, учените казват, че 20% от видовете светулки са застрашени от изчезване.

Като се има предвид колко важна е светлината за жизнения цикъл на светещите буболечки, един лесен начин да помогнем на популациите на дивите светулки е да изключим външното осветление.

„Дори прости неща като пускането на завесите през нощта, за да не се разлива светлината в местообитанието навън“, казва Фалън.

Друга полза е да оставите парчета тревна площ да растат „малко по-диви и непокорни“, казва тя. Това е така, защото светулките се нуждаят от влага и местна растителност.

И накрая, намаляването на употребата на пестициди може да бъде полезно за насекоми от всякакъв вид – особено пестицидите, убиващи ларвите, които хората използват за третиране на тревните си площи.

„Светулките са бръмбари, така че това може да окаже влияние върху техните ларви“, казва Фалън.

В крайна сметка, независимо къде се намират тези насекоми, те си струва да бъдат спасени.

„Освен собствената си нематериална стойност, която имат само със съществуването си, мисля, че светулките заемат наистина специално място в човешкото общество“, казва Уилоу. „Те са портал, който свързва хората с чудото на природния свят около тях.“