Свети Мина “повежда Вълчите празници”

България

На 11 ноември Българската православна църква чества паметта на Свети великомъченик Мина Котуански. Според българската традиция светецът “повежда Вълчите празници”.

Икона на Свети великомъченик Мина.

Икона на Свети великомъченик Мина.

© Източник: Pravoslavieto.com

Свети великомъченик Мина бил египтянин, изповядващ християнската вяра и служещ във войската, разположена в Котуанската област. След като се оттеглил от военна служба, заживял с дивите зверове в гората, отдаден изцяло на Бога. Посечен е през 296 г. по време на преследванията на християните при императорите Диоклециан и Максимиан.

Смятан за чудотворец, преданията разказват, че Свети Мина се явява пред съгрешилите, които пожелават чужда жена и чуждо имане, и разобличавайки ги като похотливци и крадци, ги връща към праведен живот. Българите го почитат като светец, който им помага да намерят и да си възвърнат загубеното или откраднатото, тъй като в превод от гръцки език името му означава намирам.

Почитан повсеместно сред българите, в Средните Родопи той се нарича Свети Мина-размина, тъй като се вярва, че разминава всички болести и беди. На някои места, като Софийско и Средна Стара планина, празникът на светеца повежда Вълчите празници, известни още като Вучляци (в Софийско) и като Зверини празници (в Троянско и Тетевенско).

Вълчите празници са период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от региона, може да бъде около Архангеловден, Мръсните дни, Трифунци и др.), който се почита в чест на вълците. Най-опасен от тях е последният ден, наричан Куцулан по името на най-опасния вълк, единакът, приеман като митичен водач на глутницата, който обаче върви отделно. По време на Вълчите празници се извършват редица обредни практики, целящи да предпазят хората и добитъка от тези зверове. Спазват се редица забрани, а назоваването на вълка е табу. Вместо това се използват названия като двоица, троица, девет души, братя, душмани и др. Жените не работят с вълна и остри предмети (нож, игли, ножици и др.), тъй като те са оприличавани на вълчи зъби. Не се изработват никакви дрехи, особено мъжки, защото се вярва, че който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци.

В Самоковско поверието гласи, че Свети Мина е покровител на вълчата глутница. В местната иконография той е изобразяван като войн на бял кон, който в едната си ръка държи копие, а в другата два завързани вълка. В Сливенско е почитан като повелител на най-страшната болест в миналото – чумата. В деня на неговия празник жените приготвят специални обредни питки, намазани с мед в част на светеца, който единствен успял да залови и заключи болестта. В други краища той е почитан като повелител на различни лоши болести. Във всяка къща се коли кокошка, а перата и се пазят през цялата година, като те се използват при лечението на различни болести. (Р. Попов)

Празникът на Свети Мина се смята за особено тежък и е свързан с редица забрани с трудов характер – ако жените не го почетат в неговия ден, ще пострадат лошо. Затова те посещават храма или параклиса, палят свещи и украсяват иконата му с цветя и пари.

Свети Мина се тачи и като защитник на войниците и военослужещите.