Свети Мина “повежда Вълчите празници”

Свети великомъченик Мина бил египтянин, изповядващ християнската вяра и служещ във войската, разположена в Котуанската област. След като се оттеглил от военна служба, заживял с дивите зверове в гората, отдаден изцяло на Бога. Посечен е през 296 г. по време на преследванията на християните при императорите Диоклециан и Максимиан.

Смятан за чудотворец, преданията разказват, че Свети Мина се явява пред съгрешилите, които пожелават чужда жена и чуждо имане, и разобличавайки ги като похотливци и крадци, ги връща към праведен живот. Българите го почитат като светец, който им помага да намерят и да си възвърнат загубеното или откраднатото, тъй като в превод от гръцки език името му означава намирам.

Почитан повсеместно сред българите, в Средните Родопи той се нарича Свети Мина-размина, тъй като се вярва, че разминава всички болести и беди. На някои места, като Софийско и Средна Стара планина, празникът на светеца повежда Вълчите празници, известни още като Вучляци (в Софийско) и като Зверини празници (в Троянско и Тетевенско).

Вълчите празници са период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от региона, може да бъде около Архангеловден, Мръсните дни, Трифунци и др.), който се почита в чест на вълците. Най-опасен от тях е последният ден, наричан Куцулан по името на най-опасния вълк, единакът, приеман като митичен водач на глутницата, който обаче върви отделно. По време на Вълчите празници се извършват редица обредни практики, целящи да предпазят хората и добитъка от тези зверове. Спазват се редица забрани, а назоваването на вълка е табу. Вместо това се използват названия като двоица, троица, девет души, братя, душмани и др. Жените не работят с вълна и остри предмети (нож, игли, ножици и др.), тъй като те са оприличавани на вълчи зъби. Не се изработват никакви дрехи, особено мъжки, защото се вярва, че който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци.

В Самоковско поверието гласи, че Свети Мина е покровител на вълчата глутница. В местната иконография той е изобразяван като войн на бял кон, който в едната си ръка държи копие, а в другата два завързани вълка. В Сливенско е почитан като повелител на най-страшната болест в миналото – чумата. В деня на неговия празник жените приготвят специални обредни питки, намазани с мед в част на светеца, който единствен успял да залови и заключи болестта. В други краища той е почитан като повелител на различни лоши болести. Във всяка къща се коли кокошка, а перата и се пазят през цялата година, като те се използват при лечението на различни болести (Р. Попов).

Празникът на Свети Мина се смята за особено тежък и е свързан с редица забрани с трудов характер – ако жените не го почетат в неговия ден, ще пострадат лошо. Затова те посещават храма или параклиса, палят свещи и украсяват иконата му с цветя и пари.

Свети Мина се тачи и като защитник на войниците и военослужещите.