Свети Спиридон – покровителят на занаятчиите

Преподобният отец свети Спиридон Чудотворец, епископ Тримитунтски, роден през III век на остров Кипър, е провъзгласен за епископ на тамошния град Тримитунт от император Константин Велики. Неговият ден, празнуван на 12 декември от Православната църква, се отбелязва главно като патронен празник на различни еснафски организации и сдружения – керемидари, тухлари, обущари (смята се, че той самият е бил обущар), терзии, абаджии, шивачи, бакърджии, дюлгери, грънчари, казанджии. Приема се за покровител и на конете и едрия добитък. На неговия ден празнуват и козарите.

Народната легенда разказва, че веднъж светецът се качил на магарето си и тръгнал на събор. През нощта, докато отпочивал, лоши хора откраднали добичето и, за да огорчат стареца, отрязали главата му. Като видял това на следващия ден, Свети Спиридон заменил отрязаната глава на магарето си с конска и в този вид то го отнесло навреме за събора. Там, пред погледите на събралото се множеството, стиснал с голи ръце една керемида и като се пръснала, превърнала се в огън, вода и пръст. За тези свои чудодейни постъпки Спиридон бил обявен за светец и покровител на керемидарите и тухларите.

В деня преди празника и на самия празник занаятчийските дюкяни остават затворени. Според народната вяра, ако светецът не бъде почетен, той вдига покровителската си ръка от занаят, еснаф и майстори. От този занаят излизат всички кярове и на тяхно място влизат несполуките и лошотиите. Ръце работили на този ден изсъхват (вдървяват). И още, пари, заработени на този ден, не носят хаир.

След тържествената служба и литургия в чест на светеца, занаятчиите колят курбан, обикновено мъжко животно, и заедно със семействата си устройват богати празнични угощения.

Част от еснафския празник бил и т.н. тестир - провъзгласяването на калфите за майстори. След литургията еснафът отивал на мястото, където бил приготвен зиафетът (угощението). Под съпровода на музиканти и пред всички присъстващи устабашията (най-стария и почитан майстор) се обръщал към издържалите изпита нови майстори, държал им напътствена реч и ги препасвал през рамо с червен пояс, защото “който не е препасан с пояс, няма право да отваря самостоятелен дюкян”.

В селищата на Троянския Балкан е разпространена представата, че на Спиридоновден “слънцето спира своя път към зимата, завърта се и поема обратния път към лятото”.