Необикновените жития на светците: Света Екатерина, 24 ноември

България Цивилизация • от

В царуването на император Максимиан живяла в гр. Александрия една девойка от царски род на име Екатерина. Майка ѝ била християнка, но скривала вярата си, понеже в това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрост и красота. На 18 години вече била изучила лекарската наука.”

Манастирът "Света Екатерина" на Синайския полуостров, Египет. Основан е през VІ век от римския император Юстиниан I.

Манастирът "Света Екатерина" на Синайския полуостров, Египет. Основан е през VІ век от римския император Юстиниан I.

© Илюстрация: IStock

Житието на Света великомъченица Екатерина разказва, че тя е дъщеря на Конт, управител на град Александрия, Египет, по време на управлението на император Максимиан (III – IV век).

Знатната девойка била известна в цялата околност с необикновената си красота и мъдрост. Ектерина получава завидно образование и още на 18 години се отличава с познанията си по философия, поезия и медицина.

На родителите си казва, че ще се омъжи само за онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и разум. Ала никой от многобройните богати кандидати за ръката ѝ, не е одобрен.

Майката на Екатерина, тайно изповядваща християнството, решава да изпрати детето си при отшелник, който я посвещава във вярата. Един ден девицата се събужда със златен пръстен на ръката си и така узнава, че принадлежи единствено на Бога.

Екатерина се опитва да убеди император Максимиан, че прави грешка като преследва християните. Него не успява да убеди, но привлича към християнската вяра императрицата и мъдреците, изпратени на свой ред от императора да я вразумят и върнат към езичеството. Императорът ги погубва, а впоследствие те са обявени за мъченици.

Заради непреклонността на Екатерина, императорът нарежда да я хвърлят в затвора. А там младата жена въвежда в християнството всички, които идват при нея. Затова и е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Но колелото се разпада, щом Екатерина го докосва. Поради невъзможността да изпълнят смъртната присъда по най-жестокия за времето си начин, палачите я обезглавяват през 305 г.

Православната църква канонизира Св. Екатерина и я почита на 24 ноември като великомъченица.

Преданието разказва, че ангели отнасят тялото на Света великомъченица Екатерина в планината Синай, където през VІ век римският император Юстиниан I основава Синайския манастир “Св. Екатерина”.

Синайският манастир „Света Екатерина“

Синайският манастир „Света Екатерина“ е построен в подножието на Синайската планина в Египет от император Юстиниан I между 527 и 565 г. Легендата разказва, че именно на мястото, където е съграден, Мойсей вижда горящия храст – Божият знак, че е избран за пророк. Това е най-старият манастир в историята, който никога не е спирал да изпълнява религиозните служби.

Галерия в Синайски манастир „Света Екатерина“. Гравюра от XIX век.

Галерия в Синайски манастир „Света Екатерина“. Гравюра от XIX век.

© Илюстрация: IStock

Светата обител не само оцелява през вековете, но и съхранява безценни произведения на раннохристиянското изкуство. Библиотеката на Синайския манастир има най-голямата колекция на ръкописи след Ватиканската библиотека. Тук е открит и Codex Sinaiticus - най-старият известен ръкопис на Библията, датиран от IV век и написан на гръцки език. Действащ и днес, Синайският манастир е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Колелото с шиповете

Основен символ на Св. Екатерина става колелото с шипове, известно също като колелото на Екатерина. Екзекуционното колело или просто колелото, е метод на изтезание, използван за публични екзекуции в Европа от Античността през Средновековието до началото на Новото време. Колелото чупело костите на осъдените. Последната известна екзекуция чрез колелото е извършена в Прусия през 1841 г.

Денят на Света Екатерина в българския народен календар

Народният култ към Св. Екатерина е най-силно развит в Тракия. Сред българските преселници от Беломорието, както на места в областа около Пирин Св. Екатерина се почита от хората, за да се предпазят от мишки. Затова и нейният ден е известен също като Мишин празник.

Рано сутринта домакините замазват с кал огнището, за да замажат символично очите и устата на гризачите, така че да не могат да ядат дрехите и посевите. В Източните Родопи и Сакар се вярва, че светицата помага да се избегне треска. Жените не си служат с остри предмети през целия ден, защото ако се порежат, раната няма да заздравее.

В района около Пловдив Св. Екатерина се осмисля като защитница на децата от шарка. В утрото на празника майките замесват тесто с прясно налята водица и изпичат погача и кравайчета. Погачата раздават между хората за здравето на децата, а кравайчета хвърлят на покрива на къщата за Баба Шарка.

Денят на Петка Българска е един от най-големите народни празници

Вижте повече

Денят на Петка Българска е един от най-големите народни празници

На 14 октомври отбелязваме християнския празник, който почита Преподобната Параскева или Петка Българска.