„Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”

България

Между 18-19 септмври 1918 г. части на Българската армия спират настъплението на британската армия в битката при Дойран - последната, най-героична и най-кървава страница от Дойранската епопея.

Войници и офицери от 34-ти пехотен Троянски полк, с богати трофеи от пленено британско въоръжение - пушки, картечници, каски. Дойран, лятото на 1917 г...

Войници и офицери от 34-ти пехотен Троянски полк, с богати трофеи от пленено британско въоръжение - пушки, картечници, каски. Дойран, лятото на 1917 г.

© Източник: Изгубената България

Дойранска епопея е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата през позиционния период на южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран (разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро в Македония, разрушен напълно през Първата световна война. Днес името Дойран носят две села в Северна Македония и едно село в Гърция).

На 16 септември 1918 частите на Антантата започват ново масирано настъпление срещу Дойранската позиция. Срещу защитаващата я Девета плевенска дивизия (около 30 000 души), под командването на генерал-майор Владимир Вазов, са хвърлени 4 английски, 2 гръцки и 1 френска дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн.

Българските офицери обличат парадните си униформи, а много от войниците - бели ризи, приготвени за последния час. Никой обаче не знае, че предстои да бъде извоювана една от най-удивителните победи в историята на Българската армия.

В резултат на двудневните ожесточени боеве (последното е между 18 – 19 септември) Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.

В същото време обаче, на 15 септември 1918 г. се състои битка на платото Добро поле в Македония, която завършва с поражение за България и пробив на фронта. В резултат, командващият Девета дивизия генерал-майор Вазов получава заповед за отстъпление, а България е принудена да иска примирие и да излезе от войната.

Но славната победата при Дойран е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.

Генерал Владимир Вазов пише по-късно: „ Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“

А английският премиер Лойд Джордж пише: „В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.”

В 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”.

Генерал Владимир Вазов (вторият отляво) при село Фурка, Община Дойран, 20 февруари 1917 г.

Генерал Владимир Вазов (вторият отляво) при село Фурка, Община Дойран, 20 февруари 1917 г.

© Wikimedia Commons / Fred Kruijen