Войници и офицери от 34-ти пехотен Троянски полк, с богати трофеи от пленено британско въоръжение - пушки, картечници, каски. Дойран, лятото на 1917 г.
© Източник: Изгубената БългарияДойранска епопея е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата през позиционния период на южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран (разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро в Македония, разрушен напълно през Първата световна война. Днес името Дойран носят две села в Северна Македония и едно село в Гърция).
На 16 септември 1918 частите на Антантата започват ново масирано настъпление срещу Дойранската позиция. Срещу защитаващата я Девета плевенска дивизия (около 30 000 души), под командването на генерал-майор Владимир Вазов, са хвърлени 4 английски, 2 гръцки и 1 френска дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн.
Българските офицери обличат парадните си униформи, а много от войниците - бели ризи, приготвени за последния час. Никой обаче не знае, че предстои да бъде извоювана една от най-удивителните победи в историята на Българската армия.
В резултат на двудневните ожесточени боеве (18 – 19 септември) Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.
В същото време обаче, на 15 септември 1918 г. се състои битка на платото Добро поле в Македония, която завършва с поражение за България и пробив на фронта. В резултат, командващият Девета дивизия генерал-майор Вазов получава заповед за отстъпление, а България е принудена да иска примирие и да излезе от войната.
Но славната победата при Дойран е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
Генерал Владимир Вазов пише по-късно: „ Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“
А английският премиер Лойд Джордж пише: „В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.”
В 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”.
Генерал Владимир Вазов (вторият отляво) при село Фурка, Община Дойран, 20 февруари 1917 г.
© Wikimedia Commons / Fred Kruijen