Илюстрация на Гигантския молекулярен облак Midpoint cloud.
© NSF/AUI/NSF/NRAO/P.VosteenСтруктурата, наречена Midpoint cloud, е пример за Гигантски молекулярен облак (ГМО). Тя е открита от екипа с помощта на телескопа Green Bank. Учените откриват динамични региони, включително няколко потенциални места за образуване на нови звезди и плътни ленти от прах, захранващи сърцето на нашата галактика, съобщава Space.
„Никой нямаше представа за съществуването на този облак, докато не погледнахме това място в небето и не открихме плътния газ“, казва ръководителят на екипа от Националната радиоастрономическа обсерватория на САЩ Натали Бътърфийлд. „Чрез измервания на размера, масата и плътността потвърдихме, че това е гигантски молекулярен облак.“
Активната област на Midpoint cloud и неговите дебели ленти от материя биха могли да разкрият как материалът тече от диска на Млечния път до самото сърце на нашата галактика.
„Тези прахови ленти са като скрити реки от газ и прах, които носят материал в центъра на нашата галактика“, продължава Бътърфийлд. „Midpoint cloud е място, където материалът от диска на галактиката преминава в по-екстремната среда на галактическия център и предоставя уникална възможност за изучаване на началните газови условия, преди да се натрупа в центъра на нашата галактика.“
Газът в Midpoint cloud съществува в турбулентно състояние, което отразява условията, открити в газа в центъра на Млечния път. Това движение може да бъде предизвикано от материал, течащ по самите прахови ленти, или от сблъсъци между Midpoint cloud и други молекулярни облаци.
Също така в Midpoint cloud има няколко струпвания на плътен газ и прах, които биха могли да породят нови звезди.
Изследването, проведено от екипа, предполага, че Midpoint cloud е жизненоважен за потока на материята от диска на Млечния път към неговото сърце.
По-нататъшното изследване на този облак и околностите му би могло да помогне за разработването на по-ясна картина за това как градивните елементи на звездите се събират в центъра на галактиките.
Изследването на екипа е публикувано в The Astrophysical Journal.