Свети Стилиан Пафлагонийски - закрилникът на бебетата и малките деца

Житието на Свети преподобни Стилиан Пафлагонийски Детепазител разказва, че той е роден между 400 и 500 година в областта Пафлагония, простираща се покрай южния бряг на Черно море в Западна Мала Азия. Още от утробата на майка си той бил благословен от Светия дух и растял с чиста душа - без земни страсти и без да остави користолюбието и любовта към земните богатства да го завладеят. По-късно се отказал от всичко, което притежавал и щом напълно се освободил от бащиното си имане се изпълнил с облекчение и радост. Замонашил се и се отдал на вярата и молитвата в строга аскеза. Той станал образец за подражание в добродетелта, но светецът решил да се отдалечи и да се отдаде на още по-строг живот – отшелничеството.

Така много години Свети Стилиан преживял в отшелничество, в нравствена борба, за да стигне до светостта, както Бог е повелил. Дошло време, когато Господ Бог пожелал да въздигне Своя преподобен в образец на аскетичен живот.

Разчула се славата му надлъж и нашир. Заприиждали хора при Св. Стилиан отблизо и далеч, за да потърсят утеха. И много от тях, привлечени от светостта на личността му, се покайвали, отхвърляли лошите си навици и се възраждали за нов живот. Светецът знаел да утешава страдащите души, защото не забравял, че за да спечели една душа Царството Небесно, тя трябва да се оприличи на душичката на малките дечица, по думите на Господа: "Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно" (Мат. 18:3).

Свети Стилиан знаел още, че самите деца имат ангелски души. Колкото и плесници да им зашлевява баща им, те пак се връщат при него. Приятелче да ги удари, те пак ще го потърсят, без да таят и най-малка злоба. Желаел силно светецът да помага на децата и да бъде техен пазител. Затова Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца.

Майки от близо и от далеч, нарамили своите сакати или болни дечица, прииждали при светеца, пълни с вяра, че ще намерят лек за своята болка. По цели дни те пътували из пустинните местности, за да стигнат до пещерата на прославения от Бога Свети Стилиан. И когато го срещнели, падали в краката на стареца аскет, прославяли Бога, че ги е удостоил да го срещнат, и го молели да излекува децата им. Свети Стилиан, пълен с добросърдечие и състрадание, поемал болните младенци в ръцете си и със сълзи на очи започвал да моли Бога да ги излекува. Небесният Владика чувал всеотдайната молитва и светецът тогава извършвал чудото - децата оздравявали.

Но не само децата лекувал старецът. Името му на чудотворец се прославило и с това, че с молитвата му бездетните жени придобивали прекрасни и здрави рожби.

Така Бог прославил името на преподобния Стилиан, който посветил живота си на Славата Божия.

В българската традиция светецът е популярен в южнобългарските земи, където е наричан Щири (Родопите), Шилимен (Пиринския край) или Щилиян (Странджа). Навсякъде Свети Стилиан се осмисля като покровител на децата, който ги предпазва от болести, най-вече от детешката болест (детски паралич). Затова в деня на неговия празник жените месят и раздават питки, намазани отгоре с мед. Палят свещи пред иконата на светеца, който обикновено се изобразява с пеленаче в ръце или в обкръжението на много малки деца. През целия ден не се подхваща никаква работа вкъщи, за да не боледуват децата.