Ако неговите философски прозрения не съдържаха толкова много истини за човека, името му щеше да бъде забравено преди векове.
Но една от най-известните му истории – унищожението на древната цивилизация на Атлантида, в следствие на природен катаклизъм, почти със сигурност е измислица. Защо тогава тя все още е актуална, повече от 2300 години след смъртта на нейния автор?
„Това е история, която пленява въображението“, казва Джеймс Ром, професор по класика в Bard College в Annandale, Ню Йорк. "Това е страхотен мит. В него има много подробности, за които хората обичат да си фантазират."
Платон разказва историята на Атлантида около 360 г. пр.н.е. Нейните основатели, казва той, били наполовина богове, наполовина хора. Те създали утопична цивилизация, която станала велика морска сила. Домът им се състоял от концентрични острови, разделени от широки ровове, свързани с канал, който стигал до самия център. Тучните острови съдържали злато, сребро и други ценни метали, а на тях живеели множество редки, екзотични и диви животни. На централния остров се намирала столицата.
Има много теории за това къде се е била Атлантида - в Средиземно море, край бреговете на Испания, дори под Антарктида. „Изберете място на картата и някой ще каже, че Атлантида е била там“, казва Чарлз Орсър, куратор по история в Държавния музей на Ню Йорк.
Платон казва, че Атлантида е съществувала около 9 000 години преди неговото време и че историята ѝ се предавала през поколенията от поети, свещеници и др. Но разказът на Платон е единственото известно писмено свидетелство за нейното съществуване.
Мит, основан на реални събития?
Малцина учени, ако изобщо има такива, смятат, че Атлантида действително е съществувала. Робърт Балард, океанограф, специалист по подводна археология и изследовател на National Geographic, който открива останките на Титаник през 1985 г., отбелязва, че „нито един Нобелов лауреат“ не е казал, че написаното от Платон за Атлантида е вярно.
И все пак, казва Балард, легендата за Атлантида е „логична“, тъй като в историята са се случвали опустошителни наводнения и вулканични изригвания, включително едно събитие, което има някои прилики с историята за унищожаването на Атлантида. Преди около 3 600 години масивно вулканично изригване опустошава остров Санторини в Егейско море близо до Гърция. По това време на Санторини живеело силно развитото общество на минойците. Но Минойската цивилизация изчезва внезапно приблизително по същото време, когато се случва вулканичното изригване.
Но Балард не смята, че Санторини е Атлантида, защото времето, когато островът изригва не съвпада с времето, за което Платон казва, че настъпва краят ѝ.
Ром вярва, че Платон е създал историята за Атлантида, за да предаде някои от своите философски теории. „Той се занимава с редица проблеми и теми, които бележат цялата му работа“, казва той. „Неговите идеи за противопоставянето на божествената и човешката природа, за идеалните общества, за постепенното корумпиране на обществото – всички тези въпроси за застъпени в повечето от неговите произведения. Историята за Атлантида е по-различно средство да засегне тези теми.“
Легендата за Атлантида е история за смирени, духовни хора, които живеели във високоразвита, утопична цивилизация. Но те станали алчни и дребнави, и разгневили боговете, “защото изгубили пътя и се обърнали към неморални занимания”, казва Орсър.
Като наказание, боговете изпратили „една ужасна нощ на огън и земетресения“, след която Атлантида потънала в морето.