Сред сенките на Матера

Още при първия досег с Матера сякаш се озовах в един забравен свят, потънал в безвремие. Каменните улички на града, изсечени в скалите, изглеждаха като отпечатъци от миналото, обвити в тишина, която никога не е била нарушавана. Този град, някога дом на бедност и забрава, днес разкрива своята истинска стойност – не чрез блясъка на новото, а чрез тихия чар на миналото, което се е съхранило в сенките на каменните стени.

Историята на Матера датира още от праисторически времена, като според някои сведения градът е на повече от 10 000 години. Осъзнавайки колко назад във времето се е зародил животът по тези земи направи разходката ни още по-вълнуваща. През вековете Матера е била част от Древна Елада, а по-късно – от Римската империя. Интересно е, че след разделянето на Римската империя през 395 г., Южна Италия, включително Матера, попада под контрола на Византийската империя.

Градът се е развивал в продължение на векове, но уникалният му облик започва да се оформя именно по времето на византийското владичество, когато местните жители започват да изсичат своите домове и църкви директно в меките варовикови скали. Тези жилища, известни като „саси“, придават на града неговата неповторима атмосфера и превръщат разходката из него в истинско пътешествие назад във времето.

Какво ли е било да живееш тук, в тези тесни, изсечени в скалите къщи, на ръба на света, забравен от всички?

Това е едно от най-често срещаните определения за Матера. Но защо?

По времето на Римската империя градът процъфтявал като важен търговски и административен център. С попадането си под византийско управление обаче, той започва да изпада в изолация от големите търговски мрежи, което неизбежно води до бедност. Именно тогава намират своето начало сасите – скалните къщи, които по-късно ще се превърнат в символ на Матера.

През XX век регионът бил крайно беден, а условията на живот – мизерни. Скалните пещери, които поколения наред служели за домове, били влажни, студени и неприветливи. Липсата на канализация и основни удобства правели живота тук почти непоносим. Жителите съжителствали с животните си, а болести и недоимък били просто част от ежедневието им. Матера станала символ на изоставеност и крайна бедност.

През 1952 г. италианската държава започва да предприема мерки за подобряване на условията на живот в града. Въпреки това, много от местните напускат Матера в търсене на по-добър живот в големите градове.

Днес Матера е известна не само с богатото си историческо наследство, но и с невероятната си трансформация – от символ на бедността до културен и туристически център. Скалните домове, някога считани за белег на изостаналост, днес са реставрирани и превърнати в очарователни хотели, уютни ресторанти, художествени галерии и музеи. Градът е и сред любимите локации на киноиндустрията, като тук са снимани сцени от филми като „Страстите Христови“ и „Смъртта може да почака“.

През 2019 г. Матера беше избрана за Европейска столица на културата (заедно с Пловдив). Нейната история е доказателство, че дори най-забравените и изоставени места могат да се възродят, без да загубят духа на миналото си. Всяка уличка тук крие своя тайна, всяка сграда разказва своята история.

Колкото повече разбирахме за Матера, толкова повече нямахме търпение да се запознаем с този приказен град на сенките. Приближавайки се към него вече знаехме, че ни очаква нещо неповторимо.

Нашето посещение започна с предизвикателството да намерим къде да паркираме. За щастие намерихме платен, закрит, охраняем паркинг само на няколко минути от центъра на града - Parcheggio Via Pasquale Vena. Адрес: Via Pasquale Vena 8, 75100 Матера. На входа има бариера, на която ще бъде сканиран номерът на колата, а когато нашата разходка приключи, платихме на автоматите, въвеждайки номера на автомобила, машинката показва дължима сума. Всичко беше изключително лесно, затова препоръчвам мястото на тези, които пътуват с автомобил. Ако изпитате затруднения с плащането, охраната на паркинга е много любезна и с радост ще ви помогне.

Оставихме колата и се отправихме към центъра и по-специално към Пиаца Виторио Венето (Piazza Vittorio Veneto) - оживен площад с множество кафенета и ресторанти. Но ние бяхме нетърпеливи да се потопим и изгубим из уличките на Матера и да видим тайните, които Матера е готова да ни покаже.

Първата ни спирка беше Palombaro Lungo – древна подземна цистерна, изсечена в скалите. Входът ѝ струваше само 3 евро, а гледката вътре ни остави без думи. Огромното водохранилище с капацитет 5 млн. литра вода, високо колкото пететажна сграда и голямо колкото футболно игрище, събирало дъждовна вода за жителите на града.

Palombaro Lungo е най-голямата подземна цистерна в света. Това е изключителен пример за гениалността на местното население и инженерна сръчност.

Не пропускайте възможността да се „гмурнете“ в Palombaro Lungо – истинско достижение на човешката технологична мисъл. Заслужава си, а разходката отнема не повече от 15-тина минути!

Излизайки от Palombaro Lungo, се натъкнахме на останки от древна скална църква. От нея са запазени единствено колоните, които макар и ерозирали от времето, все още носеха следи от древни стенописи – сенки на една отдавна отминала епоха.

Колоните на църквата образуват своеобразен тунел, преминавайки през който, пред нас се разкрива спираща дъха гледка към Саси ди Матера. Тук времето сякаш се беше спряло.

Чудесно място за снимки!

Без конкретна посока, се оставихме на магията на града. Тръгнахме наляво, вървяхме по тесните калдъръмени улички на Стария град, сред скалните жилища – тук наляво, там надясно, я да видим какво се крие тук, просто се оставихме лабиринтът да ни води - спирахме пред малки църкви, заглеждахме се в изоставени врати, зад които вероятно се криеха истории, останали неписани.

А всъщност се бяхме отправили към Катедралата на Матера (La Cattedrale di Matera), чиято камбанария се издига над целия град и се вижда от почти всяка точка.

За нас посещението на катедралата беше като парченце от пъзела, без който нямаше да можем да усетим напълно духа и тайните на този древен град. Трябваше да се справим с известен брой стълби, за да достигнем до нея, тъй като катедралата се намира на най-високата точка на града - хълма Civitas, който разделя двата исторически квартала Саси – Сасо Баризано и Сасо Кавеозо.

Още от момента, в който пред очите ни се разкри панорамната гледка към Матера, разбрахме, че изкачването на стълбите със сигурност си е заслужавало. Още едно чудесно място за снимки!

Фасадата ѝ е изключително впечатляваща, с изящен розетен прозорец с 16 лъча – символизиращ кръговрата на живота, но за мен те приличаха на слънчеви лъчи, разпръскващи светлина над Матера. Орнаментите по фасадата са изработени от туфа – материал, характерен за този регион, който придава на сградата топъл, златист оттенък на слънчева светлина.

Разбира се, нямаше как да не посетим впечатляващата катедрала и отвътре. Оказа се, че е необходимо да си купим билетчета, които освен до самата катедрала, даваха достъп и до исторически музей, в който бяха изложени книги и предмети, свързани с духовния живот на местните.

Не мога да не призная, че отвътре катедралата е дори по-величествена и въздействаща. Интересно е, че таванът е окачен, а изящно оформените дървени плоскости създават усещане за простор и мащабност.

Формата на катедралата също представлява интерес. Построена е във формата на латински кръст с три кораба, като централният е по-висок от страничните, разделени от десет каменни колони с капители. Те оформят елегантни арки, които придават на интериора усещане за изящество и хармония. Със сигурност един от най-впечатляващите елементи е олтарът, който е изящно украсен с позлатени орнаменти и детайлни резбовани елементи.

Интериорът на катедралата е бил преустроен в бароков стил през XVIII век, но след реставрации, завършени през 2016 г., някои от средновековните фрески отново са разкрити. Един от най-ценните артефакти вътре е фреската на Страшния съд, датираща от XIII век. Влизайки в катедралата, ни прави впечатление контрастът между строгата, дори семпла фасада, и богатството на детайлите във вътрешното пространство – пищни барокови декорации, позлатени орнаменти и живописни фрески, които пък от своя стана създават усещане за друга епоха.

Да си поговорим малко за името на катедралата. Известна като Катедрлата на Матера, църквата всъщност официално носи друго име - Cathedral of the Madonna della Bruna and Sant'Eustachio. В годините храмът е променял своето име, като в различните епохи е носила имената Duomo di Matera и Chiesa Madre.

След като се насладихме на катедралата, направихме снимки на панорамната гледка, тръгнахме по калдъръмената уличка надолу, където животът кипеше. Кафенета, ресторанти, магазинчета за сувенири – всичко приканваше към почивка, вкусно джелато и няколко минути наслада на атмосферата.

За съжаление не успяхме да се насладим на нощна Матера. Чувала съм, че е приказно осветена, но остава в плана за следващия път.

Матера ни впечатли със своята скромност, някак безлична на пръв поглед, с едноцветните си къщи, но изпълнена с история, чувства, гледки и спомени. С всяка стъпка сякаш пред нас се отваряше нова страница, всяка гледка ни караше да се замислим за хилядолетната ѝ съдба.

Изключително впечатляващите достижения на човешката мисъл, въображение и изобретателност ни плениха, а мисълта, че вървим по улици на хиляди години, остави у мен едновременно чувство на носталгия и поглед напред. Не можем да не се замислим за кръговрата на живота – как едно от първите селища в Европа, потънало в забрава и мизерия, днес е сред най-желаните дестинации, които просто не бива да се пропускат.

Докато напускахме града, осъзнахме, че Матера не е просто място, което да посетиш – тя е преживяване. Едно потапяне в миналото, където сенките не крият, а разказват. Едно от онези места, които никога не напускаш напълно.