Споделеното хранене с близки хора може да е ключът към по-добро психично здраве

Кухните в Средиземноморието, Латинска Америка и Югоизточна Азия може да се различават, но практиката на споделяне на храна и събиране около масата е толкова дълбоко вкоренена в тези култури, че е почти свещена. Храната се яде на обща трапеза, чиниите се подават целенасочено и никой не става, докато всички не са свършили.

Но в други части на света общото хранене се е превърнало в рядкост. Идеята да се отдели цял час за обяд се посреща със скептицизъм и дори основни ритуали като споделянето на истинско хранене се отхвърлят като удоволствие. Как нещо толкова важно за нашето благополучие е било толкова лесно отхвърлено?

Според Световния доклад за щастието за 2025 г., споделеното хранене се нарежда сред най-силните предсказващи фактори за благополучие, сравними с фактори като доходи и заетост.

И все пак тенденцията е в упадък: един на всеки четирима американци сега се храни сам, което е с 53% повече от 2003 г. САЩ се нареждат на 69-то място, а Обединеното кралство на 81-во от 142 държави по споделено хранене. За разлика от тях, страни като Сенегал, Гамбия, Малайзия и Парагвай оглавяват световната класация, като жителите им споделят 11 или повече хранения с други всяка седмица.

Докладът установява, че хората в страни с високи нива на споделяне на хранене също декларират по-силна социална подкрепа и по-ниски нива на самота, което предполага, че намаляването на общите хранения в по-индустриализираните общества е повече от промяна в начина на живот; това е проблем за общественото здраве.

Науката е ясна: Храненето с други хора е полезно за мозъка. Изследване, публикувано в Adaptive Human Behavior and Physiology, показва, че социалните хранения стимулират ендорфиновата система на мозъка - същите пътища, тясно свързани с окситоцина и допамина, неврохимикалите, отговорни за свързването, доверието и удоволствието. Споделянето на трапеза, оказва се, е също толкова жизненоважно за човешката връзка, колкото и самият разговор.

Изследване, публикувано във Frontiers in Public Health, предполага, че преживяванията, свързани с общото хранене, могат да помогнат за намаляване на чувството за самота, тъга и емоционален стрес сред възрастните хора, допринасяйки за подобряване на психичното благополучие. По подобен начин, скорошно проучване, публикувано в Clinical Nutrition, разкрива, че юношите, които редовно споделят хранене с други, съобщават за по-малко симптоми на стрес, тревожност и депресия, отколкото техните връстници, които се хранят сами.

Тези хранения, заключават изследователите, осигуряват емоционална подкрепа и зона на комфорт срещу проблемите с психичното здраве. Ако споделените хранения наистина са едно от най-достъпните и евтини средства за справяне със съвременната самота, тогава може би съживяването им не е свързано с носталгия, а с необходимост.

На въпроса какво рискуваме да загубим, когато се храним сами, Елиас набляга на разговора. „Споделянето на сетивно преживяване по време на хранене може да накара другите хора да ни изглеждат по-„реални““, казва тя. При липсата на тези ежедневни взаимодействия, които Елиас нарича „лепилото на ежедневието“, хората рискуват да станат емоционално и социално необвързани.

Споделеното хранене също изглежда е тясно свързано с някои, но не с всички, мерки за социална свързаност. Най-забележително е, че страните, където хората споделят повече хранения, имат по-високи нива на социална подкрепа и положителна реципрочност, както и по-ниски нива на самота.

Помислете за Турция, където rakı sofrası (ракиена маса) се състои от ритуал с малки чинийки с мезета, споделен смях и часове разговори. По същия начин в Италия семействата често посвещават половината от неделята на спокоен обяд, споделяйки заедно ястия от паста и печено. В цяла Гърция платата с мезе в таверните насърчават групите да разчупват хляба заедно, изграждайки чувство за родство на трапезата.

В тези средиземноморски условия гостоприемството само по себе си е лечебна практика, превръщаща масата в естествен антидот на самотата, а съвместно хранене способ за укрепване на социалните връзки.

„Храната и споделеното хранене са много важни елементи за изграждането на идентичност, както като индивиди, така и като членове на общности“, казва Фабио Парасеколи, професор по хранителни изследвания в Нюйоркския университет. „Когато това чувство за принадлежност липсва, то носи емоционални последици. Този акт на физическо хранене заедно е ключова част от начина, по който се самоопределяме.“

На фона на нарастващата изолация, какво би било необходимо, за да се възстанови общото хранене в ежедневието? Градоустройствените специалисти предлагат „общи кухни“ в жилищните комплекси, психолозите предлагат реформи в обядите на работното място, а министерствата финансират програми, базирани на хранене, за да свържат възрастните хора и младежите. В домовете за грижи общото хранене е заменило самостоятелното хранене, като проучванията показват подобрено психично здраве, апетит и когнитивни способности сред възрастните хора, като същевременно облекчава самотата и насърчава чувството за принадлежност. Има дори усилия на местно ниво за възстановяване на споделеното хранене, като клубове за вечеря и платформи, които свързват непознати чрез домашно приготвени ястия.

Тези съвременни събирания може да се различават по стил, но посланието им е ясно: Трапезата остава един от най-простите и най-мощни начини за обединяване на хората.